Дийн Кунц
Ускорение (31)

Глава 31

Внезапно Били бе завладян от суеверие, че докато се подпира на вратата, сержант Наполитино и сержант Собиески няма да си тръгнат.

Напрегна слух и отиде в кухнята. Пусна кутията с бисквити в кофата за боклук. Продължавайки да се вслушва, изля последните останки от бутилката уиски в мивката, после ги отми с кока-колата. Хвърли шишето в боклука и сложи чашата в съдомиялната.

Все още не чуваше моторите на колите и любопитството загриза Били с упоритостта на плъх.

Заради спуснатите щори къщата ставаше все по-клаустрофобична. Може би защото знаеше, че в нея има труп, той имаше чувството, че тя се свива до размерите на ковчег.

Отиде в хола, силно изкушен да вдигне една от щорите или направо всичките. Не желаеше обаче полицаите да си помислят, че иска да види какво правят, че го притеснява това, че не си тръгват.

Вдигна внимателно крайчеца на една от щорите. От този ъгъл не можеше да се види пътят към предния вход. Били пробва друг прозорец и видя двамата мъже да стоят до колата на Наполитино, където ги беше оставил. Никой от тях не беше директно с лице към къщата. Двамата разговаряха оживено. Темата едва ли бе бейзбол.

Били се зачуди дали в работилницата Наполитино е търсил полусрязаната дъска с дупка от чеп. Не че щеше да я намери, разбира се, защото такава не съществуваше.

Когато Собиески обърна глава към къщата, Били моментално пусна щората. Надяваше се, че е бил достатъчно бърз.

Докато двамата не си тръгнеха, той не можеше да прави друго, освен да се безпокои. Странно, но при толкова много причини за притеснение всепоглъщащата тревога се концентрира върху необичайната идея, че трупът на Ралф Котъл вече го няма под бюрото в кабинета, където го беше оставил.

За да го премести, убиецът би трябвало да се върне в къщата, докато двамата сержанти говореха с Били на двора. Психопатът вече бе доказал дързостта си, но това би било безразсъдство, граничещо с наглост. Ако трупът бе преместен обаче, Били трябваше да го намери. Не можеше да си позволи да го чака да се появи в някой неудобен и изобличаващ момент.

Измъкна револвера изпод възглавницата на дивана. Отвори барабана, за да се увери, че всичките шест патрона са налице и пистолетът е зареден. За успокоение си каза, че има основание да е подозрителен и това не е проява на параноя.

Тръгна по коридора и опасението, което лазеше по нервите му, се засили, а щом прекрачи прага на кабинета, направо забуча в главата му.

Дръпна стола настрани. Прегърнат от трите стени на дупката, в меките гънки на провисналия си смачкан костюм Ралф Котъл приличаше на ядка на орех, сгушена в черупката си. Допреди няколко минути Били не би могъл да си представи, че ще изпита облекчение при вида на труп в къщата си. Подозираше, че по тялото на Котъл са скрити някои неявни, но изобличаващи го улики. Дори да го огледаше щателно, със сигурност щеше да пропусне някоя от тях.

Трупът трябваше да бъде унищожен или погребан на място, където никога нямаше да го намерят. Били още не беше решил как да се отърве от него, но дори в трудността да се справи с ескалиращите развития на сегашната криза, в тъмните кътчета на съзнанието му се промъкваха зловещи мисли.

Като завари трупа на мястото му, той забеляза, че екранът на компютъра свети. Беше заредил дискетата, която взе от ръцете на Котъл, но преди да успее да види съдържанието й, Розалин Чан бе позвънила да го пита дали се е обаждал на 911.

Били придърпа стола обратно към бюрото. Седна пред компютъра, подгъвайки крака под стола, далеч от трупа. Дискетата съдържаше три документа. Първият се казваше ЗАЩО, без въпросителен знак. Отвори го. Текстът се оказа кратък.

Защото и аз съм ловец на човеци.

Били го прочете три пъти. Не знаеше как да разбира изречението, но раните от кукичките на челото му отново пламнаха. Знаеше, че текстът има връзка с Библията — Христос бе наричан ловец на човеци. Лесно можеше да се стигне до извода, че убиецът е религиозен фанатик, на който му се причува божествен глас, каращ го да убива. Но лесните изводи обикновено бяха погрешни. Сериозните заключения се базират на повече от една подробност.

Освен това безумецът умееше да представя нещата двусмислено, да обърква, да заблуждава и беше гений на изкусно сътворената енигма. Той предпочиташе косвеното пред прякото, заобикалките пред прямотата.

ЗАЩО. Защото и аз съм ловец на човеци.

Истинското и пълно значение на това изречение не можеше да се отгатне със сигурност и след сто прочита, не и в краткото време, с което Били разполагаше да го анализира.

Вторият документ носеше името КАК и беше също толкова мистериозен, колкото и първия.

Жестокост, насилие, смърт.

Движение, ускорение, удар.

Плът, кръв, кости.

Макар да нямаше рима и ритъм, тази триада доста напомняше на куплет от стихотворение. И като всяка дълбока поезия значението му не се намираше на повърхността.

Били имаше странното чувство, че тези три реда са три отговора и че ако разбере какви са въпросите, ще разбере и кой е убиецът. Дали това чувство бе правдива интуиция, или заблуда сега нямаше време да мисли. Трябваше да изхвърли трупа на Лани, а и този на Котъл. Били беше почти убеден, че ако погледне часовника, ще види стрелките за минутите и часовете да бягат със скоростта на секундарника.

Третият документ на дискетата се казваше КОГА и докато Били го отваряше, мъртвецът под бюрото го грабна за крака. Ако можеше да си поеме дъх, Били щеше да извика. Но когато най-сетне секналият му дъх изригна от гърлото му, той осъзна, че обяснението е просто. Мъртвецът не го беше сграбчил. В превъзбудата си Били беше притиснал крак в трупа. Сега отново прибра краката си под стола.

Текстът на документа, озаглавен КОГА, нямаше особена нужда от интерпретация, за разлика от ЗАЩО и КАК.

Последното ми убийство — в четвъртък, в полунощ.

Твоето самоубийство — скоро след това.