Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Velocity, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 24 гласа)

Информация

Сканиране
Dave (2014 г.)
Разпознаване и корекция
filthy (2014 г.)

Издание:

Дийн Кунц. Ускорение

Американска, първо издание

Преводач: Стоянка Илчева

Коректор: Росица Златанова

Художник на корицата: Стефан Касъров

Формат: 84×108/32

Печатни коли: 18,75

Предпечатна подготовка: „Колибри“

Печатница: „Симолини“

ИК „Колибри“, 2011 г.

ISBN: 978-954-529-895-0

История

  1. — Добавяне

Статия

По-долу е показана статията за Ускорение (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Ускорение
Spin
АвторРобърт Уилсън
Създаване2005 г.
САЩ
Първо издание2005 г.
 САЩ
Оригинален езиканглийски
Жанрнаучна фантастика
Видроман
ISBNISBN 954-585-739-0

„Ускорение“ е научнофантастичен роман от канадския писател Робърт Уилсън. Произведението е носител на награда Хюго за най-добър роман за 2006 г.

През 2007 г. Уилсън издава „Axis“, което е първото от планираните 2 продължения.

Сюжет

Земята в настоящето. Една вечер Тайлър Дюпри и близнаците Даян и Джейсън Лоутън наблюдават как звездите изчезват, а на следващото утро, вместо Слънцето, изгрява негов заместител – над планетата е поставена преграда, която изолира Земята от останалото пространство. Изпратените изследователски сонди разкриват и друго – времето отвъд преградата тече в пъти по-бързо. Всеки по различен начин възприема и преодолява ускорението – Тайлър става лекар, Джейсън – учен, а Даян се обръща към религията. Разликата във времето дава възможност на хората бързо да колонизират Марс, само за да установят, че и върху колониалната планета вече има преграда.

Издания на български език

Външни препратки

Глава 54

В аптечката в банята Били намери спирт, неотворена опаковка бинт и най-различни аптекарски шишенца с капачки, на които пишеше: „ВНИМАНИЕ! ДА СЕ ДЪРЖИ ДАЛЕЧЕ ОТ ДЕЦА!“

Пиронът беше чист и сам по себе си не би причинил инфекция, но можеше да е пренесъл в раната бактериите от кожата. Били изля спирт в шепата си, надявайки се той да проникне в раната. Не след дълго усети щипане. Понеже беше избягвал да сгъва дланта си повече от необходимото, кървенето почти беше спряло. Спиртът не го възобнови. Това не бе достатъчно за пълна стерилизация, но той нито имаше време за повече, нито разполагаше с необходимите материали. С течния бинт намаза и входа, и изхода на раната. Така нямаше да влиза мръсотия. Освен това течният бинт, който засъхваше и образуваше гъвкаво покритие, щеше да попречи на раната отново да прокърви.

Армията от аптекарски шишенца съдържаше по няколко таблетки или капсули всяко. Явно Лани е бил лош пациент, който не завършваше курса на лечението, а си пазеше известно количество от лекарството за бъдещи нужди.

Били намери две шишенца с антибиотик от по 500 мг. Едното съдържаше три таблетки, другото пет. Той събра всичките на едно място, отлепи етикета и го изхвърли в кошчето за боклук.

Повече го тревожеше възможността раната да се възпали. Ако ръката му се подуеше, той щеше да се окаже в неравностойна позиция при каквото и да било стълкновение.

Сред другите шишенца намери и викодин. Не че щеше да предотврати възпалението, но щеше да помогне за болката, ако се усилеше. Бяха останали четири таблетки и той ги сложи при антибиотика.

Ранената му ръка туптеше в ритъм с пулса му. А когато погледна отново снимката на червенокосото момиче, в него се надигна друга болка — не физическа, а емоционална.

Болката е дар. Ако не познаваше болката, човечеството нямаше да изпитва нито страх, нито съчувствие. Ако нямаше страх, не би имало и смирение и всеки човек би бил чудовище. Болката и страхът у другите поражда състрадание, а състраданието е източникът на човещината, на спасението ни.

В очите на червенокосото момиче се четеше върховен ужас. Изразът на лицето й издаваше, че тя съзнава каква ще бъде съдбата й.

Не бе имал възможността да я спаси. Но ако психопатът бе играл по собствените си правила, поне не я е изтезавал.

От лицето й погледът на Били се насочи към стаята, която се виждаше зад нея, и той позна собствената си спалня. Била е държана в плен в неговата къща. Била е убита там.