Дийн Кунц
Ускорение (33)

Глава 33

Били открехна леко щората на един от прозорците в кабинета и видя, че насред окъпания в слънце двор нямаше никого. Дискетата дотолкова беше погълнала вниманието му, че не беше чул шума на моторите. Полицаите си бяха отишли.

Беше очаквал дискетата да съдържа ново предизвикателство — избор между две невинни жертви, кратък срок за вземане на решение. Без съмнение и това щеше скоро да се случи, но сега той трябваше да се погрижи за други спешни задачи, а такива имаше много.

Отиде до гаража и се върна с парче въже и едно от найлоновите платна, с които беше покрил мебелите пролетта, когато пребоядиса вътрешните стени на къщата. Просна платното пред бюрото на пода в кабинета. Измъкна трупа на Котъл от дупката и го придърпа отгоре.

Мисълта да претърси джобовете на мъртвеца го отвращаваше, но се налагаше да го направи. Били не търсеше подхвърлени улики срещу себе си. Ако убиецът беше пипал трупа, вероятно бе проявил хитрост и Били нямаше да открие всичко. Пък и той възнамеряваше да занесе трупа някъде, където никога нямаше да го намерят. Затова не го беше грижа, че оставя пръстови отпечатъци върху найлона.

Сакото имаше два вътрешни джоба. В първия Котъл беше държал половинлитровата бутилка уиски, която беше разлял. От втория Били измъкна половинлитрова бутилка ром, после я върна обратно.

В двата външни джоба на сакото имаше цигари, евтина газова запалка и ролка бонбони с карамел. В предните джобове на панталона Били намери шейсет и седем цента на монети, тесте карти за игра и пластмасова свирка във формата на канарче. Портфейлът на Котъл съдържаше шест банкноти от по един долар, една от пет и четиринайсет от десет. Последните сигурно му ги бе дал психопата.

Десет долара за всяка година от вашата невинност, господин Уайлс.

Пестелив по природа, Били не искаше да погребе парите заедно с трупа. Замисли се дали да не ги пусне в кутията за помощи за бедните в църквата, където го нападнаха предната вечер на паркинга.

Погнусата надделя над пестеливостта. Били остави парите в портфейла. Мъртвите фараони бяха изпращани в отвъдното със сол, жито, вино, злато и умъртвени слуги, а Ралф Котъл щеше да пресече река Стикс с джобни пари.

Сред малкото други предмети в портфейла имаше два, които привлякоха интереса му. Първият беше износена и измачкана снимка на Котъл като млад. Изглеждаше красив, мъжествен, съвършено различен от съсипания мъж в по-късните си години, но приликата беше явна. До него стоеше хубава млада жена. Двамата се усмихваха. Изглеждаха щастливи.

Вторият беше членска карта от 1983 година на Американското дружество на скептиците. РАЛФ ТЪРМАН КОТЪЛ, ЧЛЕН ОТ 1978.

Били запази снимката и членската карта и върна всичко останало в задния джоб на панталона на Котъл. После уви стегнато трупа в платното, подгъна краищата и го облепи с дълги парчета солидно тиксо. Беше се надявал, че като увие няколко пъти трупа в непрозрачно пластмасово платно, ще мине за килим. Пакетът обаче приличаше точно на труп в платно. Били взе въжето и завърза здраво единия край на платното, за да може така да влачи тялото.

Възнамеряваше да се отърве от Котъл едва когато се стъмни. Багажникът на колата му имаше стъкла. Джипът е практичен автомобил, но ако се каниш да превозваш труп посред бял ден, по-добре да имаш кола с голям багажник.

Вече имаше чувството, че домът му се е превърнал в автобусна станция, където всеки, който поиска, може да се разхожда свободно, затова изтегли трупа от кабинета и го остави зад дивана в хола. Там не можеше да се види нито от предната врата, нито от задната.

Отиде до мивката в кухнята и си изми многократно ръцете с течен сапун и почти вряла вода. После си направи сандвич с шунка. Умираше от глад, макар че бе чудно как може да му се яде след ужасяващата работа, която току-що бе свършил.

Не беше очаквал, че е запазил волята си за оцеляване така силна през годините на отшелничеството си. Запита се какви ли други качества, добри или лоши, щеше да преоткрие или открие в себе си през следващите трийсет и шест часа.

Има някой, който помни пътя до вратата ти — Живота можеш да избегнеш, но не и Смъртта.^[1]