Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Velocity, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Илчева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дийн Кунц. Ускорение
Американска, първо издание
Преводач: Стоянка Илчева
Коректор: Росица Златанова
Художник на корицата: Стефан Касъров
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 18,75
Предпечатна подготовка: „Колибри“
Печатница: „Симолини“
ИК „Колибри“, 2011 г.
ISBN: 978-954-529-895-0
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Ускорение (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Ускорение | |
| Spin | |
| Автор | Робърт Уилсън |
|---|---|
| Създаване | 2005 г. САЩ |
| Първо издание | 2005 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 954-585-739-0 |
„Ускорение“ е научнофантастичен роман от канадския писател Робърт Уилсън. Произведението е носител на награда Хюго за най-добър роман за 2006 г.
През 2007 г. Уилсън издава „Axis“, което е първото от планираните 2 продължения.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Земята в настоящето. Една вечер Тайлър Дюпри и близнаците Даян и Джейсън Лоутън наблюдават как звездите изчезват, а на следващото утро, вместо Слънцето, изгрява негов заместител – над планетата е поставена преграда, която изолира Земята от останалото пространство. Изпратените изследователски сонди разкриват и друго – времето отвъд преградата тече в пъти по-бързо. Всеки по различен начин възприема и преодолява ускорението – Тайлър става лекар, Джейсън – учен, а Даян се обръща към религията. Разликата във времето дава възможност на хората бързо да колонизират Марс, само за да установят, че и върху колониалната планета вече има преграда.
Издания на български език
- „Ускорение“ – изд. Бард, 2006 г.
- книжка 134 от поредицата „Избрана световна фантастика“
Външни препратки
- Откъс от книгата в сайта на ИК Бард.
Глава 51
По някакъв невероятен начин Ралф Котъл се бе измъкнал от пластмасовия си саван, като по чудо бе изкатерил разстоянието от километър под дъното на равнината и беше направил невъзможното да проникне в дома на Олсен, само за някакви си четирийсет минути, след като със свистене се бе спуснал надолу по отдушника. И през цялото време си бе останал мъртъв и утвърден скептик.
Гледката бе толкова смайваща, че за момент Били повярва, че Котъл е бил жив, че никога не е умирал. В следващия миг обаче разбра, че първият мъртвец, когото бе пуснал във вулканичния тунел, не е бил Котъл. Съдържанието на пакета е било сменено.
„Кой?“, промълви Били, докато се чудеше кой може да е бил увит в платното, и понечи да се обърне с лице към коридора с намерението да стреля на живо, а после да задава въпроси.
Оловно гюле, или нещо подобно, го цапардоса умело в точката над тила, където започва черепът. Усети не толкова болка, колкото взрив на цветове. През главата му прехвръкнаха електриковосини и магменочервени светкавици, които заслепиха затварящите се клепачи.
Въобще не усети как подът се надига, за да го посрещне. Струваше му се, че пропада с часове в тъмен вулканичен тунел, и се запита как ли се забавляват мъртвите в студеното сърце на един изстинал вулкан.
Мракът, изглежда, го теглеше по-силно от светлината, защото колкото пъти изплуваше към повърхността на съзнанието, толкова пъти той го издърпваше към дълбините си.
На два пъти му заговори властен глас, или поне толкова пъти го чу Били. И двата пъти разбра какво му казва, но само втория път успя да отговори.
Макар да бе замаян и объркан, Били направи усилие да слуша, да запомни регистъра и тембъра на гласа, за да може да го разпознае по-късно. Това обаче щеше да е много трудно, защото гласът сякаш не принадлежеше на човек — беше дрезгав, странен, изкривен. Не спираше да повтаря:
— Готов ли си за втората си рана?
Най-сетне Били бе в състояние да отговори:
— Не.
След като си възвърна гласа и установи с тревога, че звучи като хриптене, той намери и сили да отвори очи.
Дори през замъгления си поглед, който се избистряше много бавно, той видя човека в тъмни дрехи, със ски-маска, надвесен над него. Изродът носеше ръкавици от мека кожа, в двете си ръце държеше футуристична пушка.
— Не — повтори Били.
Беше по гръб, наполовина върху пътеката на рози, наполовина върху тъмния дървен под. Дясната му ръка лежеше върху гърдите, лявата бе протегната встрани. Револверът не бе в нито една от тях.
Когато погледът му се избистри докрай, Били видя, че пушката не свидетелстваше за пътешественик във времето или за извънземни. Беше най-обикновена портативна пушка за забиване на пирони, която нямаше нужда да се свързва с компресор.
Лявата му ръка лежеше на пода с дланта нагоре. Маскираният психопат я закова с пирон в твърдото дърво.