Дийн Кунц
Ускорение (40)

Глава 40

Гретхен Норлий имаше слабост към строгите тъмни костюми, без бижута, носеше косата си опъната назад, гледаше света през очила със стоманени рамки и украсяваше кабинета си с плюшени играчки. Освен множеството плюшени кучета, които посрещаха посетителите с ярките си изплезени розови и червени езици, по полиците бяха наредени мече, жабок, пате, зайче и мастиленосиньо коте.

Гретхен управляваше „Шепнещите борове“, санаториум със 102 легла, с казармена експедитивност и много съчувствие. Топлото й поведение контрастираше с дрезгавия й заповеднически глас. Не че тя бе изтъкана от по-големи противоречия от който и да е друг човек, постигнал мимолетно равновесие в този толкова мимолетен свят. Просто у нея тези противоречия се открояваха повече и бяха по-трогателни.

За да покаже, че гледа на това като личен, а не служебен въпрос, Гретхен стана от бюрото си и седна в креслото, разположено диагонално срещу стола на Били.

— Понеже Барбара има самостоятелна стая — подхвана управителката, — посетителите й могат да идват извън обичайните часове, без да нарушават спокойствието на други пациенти. Не виждам никакъв проблем, макар че близките обикновено остават през нощта само когато пациентът е току-що прехвърлен от болница.

Гретхен бе прекалено възпитана, за да изрази любопитството си директно, но Били се чувстваше задължен да й даде обяснение, макар че всяка изречена дума беше лъжа.

— В църковната група, в която изучавам Библията, обсъждахме какво казва Светото писание относно силата на молитвата.

— Значи изучаваш Библията в църковна група — заинтригува се тя, сякаш не си представяше Били в амплоато на набожен човек.

— Според едно сериозно медицинско проучване, болните, чиито приятели и близки редовно се молят за тях, имат по-големи шансове за оздравяване и се възстановяват по-бързо.

Публикуването на това спорно изследване бе дало храна за спор в бара. Именно това чешене на езиците, а не група за изучаване на Библията беше помогнало на Били да скалъпи тази история.

— Мисля, че четох някъде за това — кимна Гретхен Норлий.

— Аз, разбира се, се моля за Барбара всеки ден.

— Разбира се.

— Но постепенно разбрах, че молитвата има много по-голямо значение, когато има елемент на жертва.

— Жертва — повтори тя замислено.

— Нямам намерение да коля агне — усмихна се той.

— Чистачите ще са ти благодарни.

— Но молитвата преди лягане, колкото и да е искрена, не ти създава сериозно неудобство.

— Разбирам.

— Сигурен съм, че молитвата ще има по-голямо значение и ще бъде по-резултатна, ако изисква някаква саможертва, например поне една безсънна нощ.

— Никога не съм мислила за това.

— Искам от време на време да оставам да се моля при нея цяла нощ — продължи Били. — Ако не помогне на нея, поне ще помогне на мен.

Чувайки се какво говори, Били си каза, че думите му звучат толкова фалшиво, все едно идеха от устата на телевизионен евангелист, проповядващ въздържание, след като са го хванали без гащи с проститутка на задната седалка на лимузина. Явно казаното прозвуча съвсем различно на Гретхен Норлий, защото очите й зад стоманените рамки на очилата се навлажниха от съчувствие.

Били се ужаси и разтревожи от новооткрития си талант да манипулира хората. Когато лъжецът станеше прекалено изкусен в лъжата, можеше да загуби способността да различава истината и сам да бъде заблуден по-лесно. Навярно един ден щеше да плаща за това, че пързаляше добра жена като Гретхен Норлий, както се плаща за всяко нещо на този свят.