Дийн Кунц
Ускорение (3)

Глава 3

Дори и омагьосана принцеса, спяща от години в кулата на някой замък в очакване на принц, който да я събуди с целувка, не би изглеждала по-прекрасна от Барбара Мендел, която лежеше в „Шепнещите борове“.

Под милувката на осветлението русата й коса, разпиляна по възглавницата, блестеше като разтопено злато, излято от котела на леяр. Били Уайлс стоеше до леглото й и си мислеше, че дори и порцелановите кукли нямат такова бледо и съвършено лице като нейното. Кожата й изглеждаше полупрозрачна, сякаш светлината проникваше под повърхността и озаряваше лицето й отвътре.

Ала ако повдигнеше тънката завивка и чаршафа, щеше да види една унизителна гледка, нетипична за спящите принцеси. В корема й бе вкарана хирургически чревна сонда. Лекарят беше предписал бавно, непрекъснато хранене. Помпата на системата бръмчеше тихичко и вкарваше безкрайния обяд.

Беше в кома от почти четири години. Нейната кома не беше от най-дълбоките. Понякога тя се прозяваше, въздишаше, вдигаше ръка към лицето си, към шията си, към гърдите си. От време на време дори говореше, макар да казваше само по няколко загадъчни думи, адресирани не към някого от присъстващите, а към някакво призрачно творение на мозъка. Дори когато говореше или мърдаше ръката си, тя не възприемаше нищо от околния свят. Беше в безсъзнание и не реагираше на външни дразнители.

В момента лежеше неподвижно, челото й беше гладко като мляко във ведро, очите й не помръдваха под клепачите, устните й бяха леко отворени. Дори и призрак не би могъл да диша по-безшумно.

Били извади от джоба на якето си тефтерче, за което беше закачена малка химикалка. Сложи тефтерчето на нощното шкафче.

Стаята бе просто обзаведена — болнично легло, нощно шкафче, стол. Преди много време Били беше добавил висок стол за бар, за да вижда по-добре Барбара. Санаториумът „Шепнещите борове“ предлагаше добри грижи, но обстановката беше спартанска. Половината от пациентите се възстановяваха, другата половина просто ги държаха там „на склад“.

Седнал на високия стол до леглото, Били й разказа как е минал денят му. Първо й описа изгрева, а накрая — мишените с образи на анимационни герои на Лани. Макар че тя никога не реагираше на думите му, Били подозираше, че иззад непристъпната си крепост Барбара го чуваше. Той имаше нужда да вярва, че присъствието му, гласът му, любовта му й действаха успокояващо.

Когато вече нямаше какво да каже, Били продължаваше да я гледа. Невинаги я виждаше такава, каквато беше сега. Виждаше я каквато беше преди — пълна с живот, жизнерадостна — и каквато би могла да бъде днес, ако съдбата не бе така жестока.

След известно време той извади сгънатата бележка от джоба на ризата си и я прочете отново. Тъкмо беше свършил, когато Барбара промълви няколко думи, чийто смисъл сякаш се появи по-бързо от звуците: „Искам да знам какво казва…“

Били се надигна от стола като наелектризиран. Наведе се над преградата на леглото, за да я види по-отблизо.

Откакто бе изпаднала в кома, тя никога не бе казвала нещо, което да има връзка с неговите думи или действия по време на посещенията му.

— Барбара?

Тя продължи да лежи неподвижно, със затворени очи и открехнати устни, проявявайки толкова признаци на живот, колкото оплакван мъртвец в катафалка.

— Чуваш ли ме?

Били докосна лицето й с треперещи пръсти. Тя не реагира.

Макар че вече й беше казал какво пише в бележката, за всеки случай той й я прочете още веднъж. Когато свърши, тя не реагира. Били повтори името й, но Барбара не се отзова.

Той седна отново на високия стол и взе тефтерчето от нощното шкафче. Записа с малката химикалка петте й думи и датата, на която ги беше произнесла. Водеше такъв дневник за всяка година от неестествения й сън. Макар че всеки от тях имаше само сто малки странички, нито един не беше изписан, защото тя не говореше при всяко посещение, дори не при повечето.

Искам да знам какво казва.

След като добави датата на това необичайно завършено изказване, той започна да прелиства предишните страници и да препрочита някои от думите й.

кротките не могат да простят

момчета с лица на булдози

моят бебешки брътвеж

авторитетът на надгробната му плоча

патладжани, пъстърва, праскови, призма

сезон на мрака

нахлува насам

мощно надигане

всичко изчезва мигновено

двайсет и три, двайсет и три

Нямаше никакъв смисъл, дори намек за такъв.

От време на време, през няколко седмици или месеци, тя се усмихваше леко. На два пъти дори тихо се бе разсмяла. Имаше случаи обаче, когато прошепнатите й думи го тревожеха или направо го смразяваха.

разкъсан, натъртен, задъхан, окървавен

кръв и стрелба

брадви, ножове, щикове

кървясали очи, кръвнишки погледи

Тонът на тези стряскащи послания не беше тревожен, тя ги изговаряше тихо по същия безучастен начин, както и другите. Въпреки това Били се разстройваше. Притесняваше го мисълта, че в дъното на комата си тя се намира на тъмно и страшно място, където се чувства пленница, заплашена и самотна.

Ето че челото й се сбърчи пак и Барбара проговори: „Морето…“

Той го записа и тя добави: „Какво точно…“

Стаята потъна в още по-дълбока тишина, сякаш безброй призраци от плътната атмосфера притиснаха въздушните течения, за да достигне шепотът й до Били.

Тя вдигна ръка към устните си сякаш за да усети материята на думите си. „Какво точно казва, отново и отново.“

Това беше най-смисленото нещо, което бе изричала по време на комата, и един от редките случаи, когато бе говорила толкова дълго в рамките на едно посещение.

— Барбара?

— Искам да знам какво казва… морето.

Тя отпусна ръка на гърдите си. Челото й се изглади. Очите й, които се движеха под клепачите, докато говореше, отново станаха неподвижни.

Били остана с химикалката в ръка, готов да записва, но Барбара беше безмълвна като стаята. Тишината и неподвижността ставаха все по-дълбоки и накрая той реши, че трябва да си върви, или щеше да го сполети съдбата на праисторическа муха, застинала в кехлибара.

Тя щеше да лежи в мълчание с часове, с дни или завинаги.

Той я целуна, но не по устата. Това би било кощунство. Бузата й беше мека и хладна на допир.

Тя изпадна в кома преди три години, десет месеца и четири дни, само месец след като бе приела годежен пръстен от Били.