Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Velocity, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Стоянка Илчева, 2011 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,7 (× 24 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Дийн Кунц. Ускорение
Американска, първо издание
Преводач: Стоянка Илчева
Коректор: Росица Златанова
Художник на корицата: Стефан Касъров
Формат: 84×108/32
Печатни коли: 18,75
Предпечатна подготовка: „Колибри“
Печатница: „Симолини“
ИК „Колибри“, 2011 г.
ISBN: 978-954-529-895-0
История
- — Добавяне
Статия
По-долу е показана статията за Ускорение (роман) от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
| Ускорение | |
| Spin | |
| Автор | Робърт Уилсън |
|---|---|
| Създаване | 2005 г. САЩ |
| Първо издание | 2005 г. САЩ |
| Оригинален език | английски |
| Жанр | научна фантастика |
| Вид | роман |
| ISBN | ISBN 954-585-739-0 |
„Ускорение“ е научнофантастичен роман от канадския писател Робърт Уилсън. Произведението е носител на награда Хюго за най-добър роман за 2006 г.
През 2007 г. Уилсън издава „Axis“, което е първото от планираните 2 продължения.
Сюжет
Внимание: Текстът по-долу разкрива сюжета на произведението (или части от него)!
Земята в настоящето. Една вечер Тайлър Дюпри и близнаците Даян и Джейсън Лоутън наблюдават как звездите изчезват, а на следващото утро, вместо Слънцето, изгрява негов заместител – над планетата е поставена преграда, която изолира Земята от останалото пространство. Изпратените изследователски сонди разкриват и друго – времето отвъд преградата тече в пъти по-бързо. Всеки по различен начин възприема и преодолява ускорението – Тайлър става лекар, Джейсън – учен, а Даян се обръща към религията. Разликата във времето дава възможност на хората бързо да колонизират Марс, само за да установят, че и върху колониалната планета вече има преграда.
Издания на български език
- „Ускорение“ – изд. Бард, 2006 г.
- книжка 134 от поредицата „Избрана световна фантастика“
Външни препратки
- Откъс от книгата в сайта на ИК Бард.
Глава 73
Отново беше при вулканичния тунел, този път по друг маршрут, за да не утъпква същите храсти. Докато махаше капака от червено дърво, край очертанията на планините на изток се отвори тясната, назъбена рана на кървавата зора.
Нямаше място за молитва.
При Валис земното привличане сякаш беше по-силно, отколкото при другите три трупа и на Били му се стори, че той полетя по-бързо в гладната паст, отколкото предшестващите го мъртъвци.
Когато шумът от падането заглъхнаха, Били каза:
— По-възрастен и с повече опит, дрън-дрън.
После си спомни, че трябва да пусне портфейла на Лани в тунела, след което върна капака на място.
Докато нощта напразно се опитваше да се противопостави на ранните пурпурни багри, Били паркира форда в двора на Лани и влезе в къщата. Беше четвъртък, вторият от двата почивни дни на Лани. Никой нямаше да се учуди, че го няма, и да дойде да го търси до петък по някое време.
Макар че Валис беше заявил, че не е скрил допълнителни улики след последното посещение на Били, той реши да претърси къщата още веднъж. На някои хора просто не можеше да се вярва.
Започна от горния етаж. Заради крайното изтощение се движеше мудно. Стигна до кухнята, без да намери нищо уличаващо.
Беше ожаднял. Извади чаша от шкафчето и си наля студена вода от чешмата. Все още носеше ръкавици и не се притесняваше, че може да остави отпечатъци. След като утоли жаждата си, изми чашата, избърса я с кърпа и я върна обратно в шкафчето.
Нещо го глождеше. Подозираше, че пропуска някаква подробност, която можеше да го съсипе. Преумореният му поглед вероятно се бе плъзнал по някоя улика, без да схване значението й.
Върна се в хола и обиколи дивана, на който Валис бе сложил трупа на Ралф Котъл. Нямаше петна нито по мебелите, нито по килима. Били вдигна възглавниците, за да провери да не би нещо да е изпаднало от джобовете на Котъл. Не намери нищо и сложи възглавниците по местата им.
Продължаваше да го гложди тревогата, че не е догледал нещо, и седна да помисли. Понеже беше изцапан, не рискува да седне на стол, а с уморена въздишка седна на пода с кръстосани крака.
Току-що бе убил човек или нещо подобно на човек, а в същото време се тревожеше за тапицерията на мебелите. Беше си все същото възпитано момче. Малък дивак, който се съобразяваше с другите.
Това противоречие му се видя забавно и той се изсмя на глас. Колкото повече се смееше, толкова по-забавна му се струваше загрижеността му за тапицерията, а после започна да се смее на смеха си, развеселен от неадекватните си реакции.
Съзнаваше, че този смях е опасен, че може да развърже внимателно завързания възел на душевното му равновесие. Той се изпъна по гръб на килима и на няколко пъти пое бавно и дълбоко дъх, за да се успокои. Смехът престана, той задиша нормално и някак се остави да заспи.