Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Citadelle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Анатолий Буковски (2011)
Корекция и форматиране
bashtata (2012)

Издание:

Антоан дьо Сент-Егзюпери. Цитадела. 1 част

 

Превела от френски: Росица Василева

Рецензенти: Светослав Колев, Румен Воденичаров

Редактор: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Марта Владова

Художник: Валентин Дончевски

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

 

Издателски № 9076 Формат 84/108/16. Печатни коли 19,50

ISBN 954–445–420–9 (I ч.)

Издателска къща „Христо Ботев“

Предпечатна подготовка Св. Маринов

Печат — Университетска печатница „Св. Климент Охридски“

 

 

Издание:

Антоан дьо Сент-Екзюпери. Цитадела. 2 част

Първо издание

 

Превела от френски: Росица Василева

Редактор: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Марта Владова

Художник: Валентин Дончевски

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Невена Николова

 

Издателски №9085

Печатни коли 21,50. Формат 84/108/32

ISBN 954–445–421–7 (II ч.)

Издателска къща „Христо Ботев“

Предпечатна подготовка Св. Маринов

История

  1. — Добавяне

XC

И ето че все пак ти се случва да се разтревожиш, защото си видял как злобният тиран смазва хората. И лихварят ги заробва. И понякога строителят на храмове служи не на Бога, а на себе си и извлича собствена полза от човешката пот. И не си открил хората да стават по-извисени от това.

Значи, постъпката е била лоша. Защото не става дума да се изкачиш и от камъните, които я образуват, по случайност да изтръгнеш ръката. От крайниците по случайност да изтръгнеш каменния ангел. От ангелите, колоните или ъглестите сводове по случайност да изтръгнеш храма. Защото така си свободен да се спреш на етажа, който ти пожелаеш. Не е по-добре хората да се подчиняват на храма, отколкото на ръката на една статуя. Защото нито тиранът, нито лихварят, нито ръката, нито храмът притежават качество, за да приемат хората и да ги обогатят в замяна с усещането, че самите те са станали по-богати.

Веществата на земята не се организират случайно и не постигат извисяването си в дървото. За да създадеш дървото, ти си хвърлил най-напред семчицата, в която то спеше. Дървото е дошло от горе, а не от долу.

Твоята пирамида е лишена от смисъл, ако не свършва в Бога. Защото този тук се разпростира над хората, след като ги е преобразил. Ти можеш да се пожертвуваш за принца, ако той самият пада ничком пред Бога. Защото тогава твоето благо ти се връща, след като се е променило по вкус и по същина. И лихварят няма да пребъде, нито ръката сама, нито храмът сам, нито статуята. Откъде би дошла тази ръка, ако не е родена от едно тяло? Тялото съвсем не е съчетание от крайници. То прилича на платнохода, който не е резултат от случайното свързване на разнородни елементи, а, напротив, води началото си чрез различия и видими противоречия единствено от влечението към морето, което е едно, както тялото се състои от различни части, но не е сбор, защото човек не върви от материалите към цялото, а както ще ти каже всеки творец, всеки градинар и всеки поет — от цялото към материалите. И че стига да запаля у хората любовта към кулите, които се извисяват над пясъците, за да открият робите на робите на моите архитекти как да пренесат камъните и много други неща.