Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Citadelle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
Анатолий Буковски (2011)
Корекция и форматиране
bashtata (2012)

Издание:

Антоан дьо Сент-Егзюпери. Цитадела. 1 част

 

Превела от френски: Росица Василева

Рецензенти: Светослав Колев, Румен Воденичаров

Редактор: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Марта Владова

Художник: Валентин Дончевски

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Станка Митрополитска

 

Издателски № 9076 Формат 84/108/16. Печатни коли 19,50

ISBN 954–445–420–9 (I ч.)

Издателска къща „Христо Ботев“

Предпечатна подготовка Св. Маринов

Печат — Университетска печатница „Св. Климент Охридски“

 

 

Издание:

Антоан дьо Сент-Екзюпери. Цитадела. 2 част

Първо издание

 

Превела от френски: Росица Василева

Редактор: Бояна Петрова

Редактор на издателството: Марта Владова

Художник: Валентин Дончевски

Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев

Технически редактор: Ронка Кръстанова

Коректор: Невена Николова

 

Издателски №9085

Печатни коли 21,50. Формат 84/108/32

ISBN 954–445–421–7 (II ч.)

Издателска къща „Христо Ботев“

Предпечатна подготовка Св. Маринов

История

  1. — Добавяне

LI

Несправедлив е оня, който казва за миниатюрната си къща:

— Построявам я, за да побере всичките ми истински приятели…

Какво си мислеше за хората този подагрен! Аз, ако поисках да си построя къща за моите приятели, не бих могъл да я съградя достатъчно голяма, понеже не познавам човек в света, у когото една част да не е мой приятел, колкото и незначителна да е тя, колкото и бегла да е, и дори у оня, на когото по моя заповед отсичат главата — аз бих отделил от него моя приятел, ако умеехме да делим хората на части. И не си мисли, че тук става дума за лесно разнежване, нито за снизходителност, обикновено пожелание или симпатия, тъй като аз оставам твърд, непреклонен и безмълвен. Ала колко многоброен е моят разпръснат приятел и как добре би изпълнил дома ми, ако го науча да върви.

А какво е истински приятел според другия, освен човек, на когото той може да повери пари, без риск да му ги открадне — и приятелството тогава е лоялност на прислужник; или да поиска услуга и да я получи — и приятелството е извличане на полза от хората; или оня, който при нужда би го защитил. И приятелството е отдаване на почит. Аз презирам аритметиката и наричам мой приятел този, когото видях у него, навярно дремещ, сгушен в обвивката си, но застане ли лице в лице срещу мен, започва да се освобождава от нея, след като ме е разпознал и ми се е усмихнал, дори ако трябва да ме предаде след време.

А другият, виждаш ли, нарича свои приятели тези, които биха изпили бучиниша вместо него — и как искаш всички да са радостни от това?

Този, който се считаше за добър, не разбираше приятелството. Баща ми, който беше жесток, имаше приятели и умееше да ги обича, като беше неподатлив на разочарованието, което е измамено скъперничество. Разочарованието е низост, защото какво се е разрушило от това, което първоначално си обичал у човека, ако у него има и нещо друго, което никак не обичаш? Но ти тутакси превръщаш в роб този, когото обичаш или който те обича, и го осъждаш, ако не поеме върху себе си повинностите на това робство.

Тогава другият, затова че един приятел му даряваше обичта си, превърна подаръка в задължения. А дарът на обичта ставаше задължение да изпиеш бучиниша и робство. Тъй че другият се смяташе за разочарован, което е отблъскващо. Тук в действителност няма разочарование, освен от роба, който зле е прислужвал.