Метаданни
Данни
- Включено в книгите:
- Оригинално заглавие
- Citadelle, 1948 (Пълни авторски права)
- Превод от френски
- Росица Василева, 1995 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 6 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- Анатолий Буковски (2011)
- Корекция и форматиране
- bashtata (2012)
Издание:
Антоан дьо Сент-Егзюпери. Цитадела. 1 част
Превела от френски: Росица Василева
Рецензенти: Светослав Колев, Румен Воденичаров
Редактор: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Марта Владова
Художник: Валентин Дончевски
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Станка Митрополитска
Издателски № 9076 Формат 84/108/16. Печатни коли 19,50
ISBN 954–445–420–9 (I ч.)
Издателска къща „Христо Ботев“
Предпечатна подготовка Св. Маринов
Печат — Университетска печатница „Св. Климент Охридски“
Издание:
Антоан дьо Сент-Екзюпери. Цитадела. 2 част
Първо издание
Превела от френски: Росица Василева
Редактор: Бояна Петрова
Редактор на издателството: Марта Владова
Художник: Валентин Дончевски
Художествен редактор: Пенчо Мутафчиев
Технически редактор: Ронка Кръстанова
Коректор: Невена Николова
Издателски №9085
Печатни коли 21,50. Формат 84/108/32
ISBN 954–445–421–7 (II ч.)
Издателска къща „Христо Ботев“
Предпечатна подготовка Св. Маринов
История
- — Добавяне
CLXXX
Презирайки дебелашкото чревоугодие, аз го понасям само като условие за нещо по-възвишено от него, както е при зловонната грубост на каналджията, която е условие за излъскването на града. Защото научих, че едно нещо не е обратното на друго и че съвършенството е смърт. Така понасям лошите скулптори като условие за добрите скулптори, лошия вкус като условие за добрия вкус, вътрешната принуда като условие за свободата и дебелашкото чревоугодие като условие за издигане, което въобще не идва от него и не е заради него, а само от онези и заради онези, които то подхранва. Защото като се плати на скулпторите тяхната скулптура, коремът изпълнява ролята на необходимо хранилище — откъдето добрият поет ще черпи зърното, с което ще преживее, зърно, което е било ограбено от труда на орача, понеже той получава в замяна само една поема, за която не ще и да знае, или една скулптура, която често дори няма да му бъде показана, и така, ако няма грабител, нямаше да оцелеят скулпторите — малко ме е грижа, че хранилището носи име на човек. Той е само талига, път и проход.
И ако ти упрекваш хранилището на зърното, че на свой ред е хранилище на поемата и на скулптурата, и на двореца, и по такъв начин те са незаконно отнети от ухото или от погледа на народа, аз ще ти отговоря най-напред, че точно обратното, суетата на чревоугодника ще го тласне да изложи на показ своите чудеса, и това е съвсем очевидно в случая с двореца, понеже една цивилизация въобще не почива на употребата на създадените предмети, а на пламенността на съзиданието, както е при тези империи — вече ти говорих за тях, — които се отличават с блестящо танцово изкуство, въпреки че нито чревоугодникът в своите витрини, нито народът в своя музей не затварят изтанцувания танц, тъй като той не може да се превърне в запас.
И ако упрекнеш чревоугодника, че в десет случая срещу един е с просташки вкус и облагодетелствува поетите, възпяващи лунната светлина, или скулпторите, копиращи модела, аз ще ти отговоря, че малко ме е грижа, понеже, ако пожелая цвета на дървото, трябва да приема цялото дърво и по същия начин приемам усилието на десет хиляди лоши скулптори, заради появата на един-единствен, който заслужава внимание. Тъй че аз изисквам десет хиляди хранилища на лош вкус, срещу един-единствен, който да умее да отличава.
Ала безспорно, ако не съществуват противоположности, и ако морето е условие за кораба, все пак има кораби, които са погълнати от морето. И може да има чревоугодници, които да са нещо различно от талига, път и превоз, следователно условие, и поглъщат народа заради единственото удоволствие да храносмилат. Не бива морето да поглъща кораба, принудата да поглъща свободата, лошият скулптор да поглъща добрия скулптор и чревоугодникът да поглъща империята.
Тук ти ще поискаш от мен да ти разкрия чрез моята логика една система, която ще ни спаси от гибелта. Няма такава. Ти въобще не питаш как да се подреждат камъните, за да се съединят в катедрала. Катедралата изобщо не принадлежи към техния етаж. Тя е плод на архитекта, който е доставил семчицата, а пък тя привлича и насочва в определено русло камъните. Трябва мен да ме има и от моята поема да се създаде влечението към Бог, тогава то ще привлече и насочи в определено русло и благосклонността на народа, и семената от хранилището, и постъпките на чревоугодника за Неговата Слава.
Не мисли, че се интересувам от спасяването на хранилището заради това, че то носи име. Аз не спасявам зловонната миризма на каналджията заради самата нея. Каналджията е само път, талига и превоз. Не мисли, че се интересувам от омразата на материалите към каквото и да било, което се различава от тях. Моят народ е само път, талига и превоз. Презиращ музиката, както и ласкателството на първите, омразата, както и ръкоплясканията на вторите, и служещ единствено на Бог през тях, от хребета на моята планина, където аз съм по-самотен, отколкото глиганът от пещерите, и по-неподвижен от дървото, което просто, в течение на времето, превръща камъните в шепа цветя за семена, които то е предоставило на вятъра — и така полита в светлина слепият хумус — оставайки извън фалшивите спорове в моето непоправимо изгнание, не бях нито за едните срещу другите, нито за вторите срещу първите, издигнал се над кланове, партии, съзаклятнически фракции, воюващ единствено за дървото срещу частите на дървото, и за частите на дървото в името на дървото; кой ще възрази против мен?