Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (26)

XXV

Затова поръчах да повикат възпитателите и им казах:

„Вие не сте натоварени да убивате човека в малките хора, нито да ги превръщате в мравки с оглед на живота в мравуняка. За мен не е от значение дали човекът ще бъде повече или по-малко задоволен. Важното е да бъде повече или по-малко човек. Не питам дали човекът ще бъде щастлив или не, а какъв човек ще бъде щастлив. И не ме е грижа за охолството на уседналите, охранени като добитък в обора.“

„Няма да им носите удовлетворение чрез празни формули, а чрез образи, които въплъщават структури.

Няма да ги препълвате с мъртви знания. Но ще им изковете стил, за да могат да схващат.

Няма да съдите за способностите им по очевидната лекота, проявена в една или друга насока. Понеже най-далеч стига и най-много успява оня, който най-дълго е работил срещу самия себе си. Вие ще държите сметка първо за любовта.

Изобщо няма да се разпростирате върху потреблението, а върху съзиданието на човека, за да може той да рендосва дъската си сред вярност и честност, и тогава ще го прави по-добре.

Ще ги научите на уважение, защото иронията е от рака, тя е забрава на лицата.

Ще се борите против обвързването с материалните блага. И ще положите основите на човека у малкия човек, като първо го научите да се заменя за нещо, защото извън замяната има само закоравяване.

Ще ги учите на размисъл и молитва, защото дават простор на душата. И на приложението на любовта. Защото какво друго би я заместило? А себелюбието е обратното на любовта.

Ще наказвате преди всичко лъжата и доносничеството, което несъмнено може да служи на човека и привидно на града. Но единствено верността създава силните. Понеже не може да има вярност в единия лагер и да я няма в другия. Който е верен, е винаги верен. И съвсем не е верен човекът, способен да издаде другаря си по бразда. Потребен ми е несъкрушим град и няма да оставя силата му да се опира на човешкото разложение.

Ще възпитавате у тях вкус към съвършенството, тъй като всяко творение е стъпка към Бога и постига завършеност само в смъртта.

Няма да ги учите първо на прошка или милостиня. Прошката и милостинята могат да бъдат зле разбрани и да се превърнат в зачитане на язвата или ругатнята. Ала ще ги научите на чудодейното участие на всички в едно всеобщо дело чрез всеки един. Тогава хирургът ще бърза през пустинята да оправи коляното на един черноработник. Защото тук става дума за талига. А те и двамата имат един и същ водач.“