Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (87)

LXXXVI

И се блъсках в някакъв праг, защото има времена, когато езикът нищо не може да улови, нито да предвиди. Тези тук ми противопоставят света като някакъв ребус и изискват да им го обясня. Ала няма никакво обяснение и светът няма смисъл.

„Трябва ли да се покорим или да се борим?“ Трябва да се покорим, за да оцелеем, и да се борим, за да продължим да съществуваме. Остави животът да върши своето. Защото нищетата на деня се състои в това, че за да се изрази, истината за живота, която е една, ще приеме противоположни форми. Но не си прави никакви илюзии: такъв, какъвто си, ти си мъртъв. И твоите противоречия са резултат на промяната, както и разкъсващото те безпокойство и неволите ти. Ти се пукаш и се разкъсваш. И мълчанието ти е мълчание на житното зърно в земята, където то изгнива, за да покълне. И безплодността ти е безплодност в пашкула. Но ти ще се възродиш, разхубавен с криле.

И от планинската висоти, откъдето са разрешени твоите проблеми, ще си кажеш: „Как не съм разбрал по-рано?“ Сякаш по-рано е имало нещо за разбиране.