Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (93)

XCII

Ето защо тази нощ, от висотата на крепостта, откъдето държа в моя власт града, откъдето моите гарнизони владеят градовете на империята и си предават съобщения с помощта на огньове по планините — както понякога се зоват стражите, обхождащи крепостните стени и всеки един се отегчава (ала все пак ще забележи по-късно, че придобиваше смисъл от този обход, защото на часовоя не му е даден език, за да намират отклик неговите стъпки в сърцето му, и той не знае какво прави, и всеки си мисли, че се отегчава, и очаква часа за супата. Ала аз добре зная, че не трябва да се придава значение на езика на хората и че моите стражи, които мечтаят за супата и се прозяват поради досадната работа на караула, грешат. Защото после, в часа за хранене, един часовой се храни и блъска с лакът съседа си — и усеща простор в себе си, — докато, ако ги държах затворени около копанята, нямаше да са друго, освен добитък.)

Тъй че тази нощ, когато империята се пропуква, когато тегне отсъствието на огньове по планините, защото нощта може да възтържествува, потушавайки ги един след друг, което е разруха на империята, а пък тази разруха ще застраши даже вкуса на ястието за вечеря и даже смисъла на целувката, която майката дава на детето. Защото това дете вече е друго, щом не принадлежи на една империя, и човек вече не целува Бога през него.

Когато има опасност от пожар, използва се обратният ход на пламъка. С верните си воини аз описах железен кръг и смазах всичко, което затворих вътре в него. Преходно поколение, какво значение имат кладите, в които те превърнах! Трябва да се спаси храмът на смисъла на нещата. Защото животът ме научи, че няма истинско мъчение в изтерзаната плът, нито дори в смъртта. Ала отзвукът расте според могъществото на храма, който придава смисъл на човешките дела. И оня, който е бил възпитан във вярност към империята, ако ти го държиш далеч от нея в затвора на изгнанието, виждаш как се изранява в решетките и отказва да пие, защото неговият език е загубил смисъл. И кой, ако не той, би се изранил? И оня, който е бил възпитан в морала на бащата, ако неговият син е паднал във водовъртежа и ти го задържаш на брега, усещаш как се гърчи в ръцете ти, за да се отскубне, и крещи, и иска да се хвърли в бездната, защото неговият език вече е изгубил смисъл. Ала виждаш първия горд и величествен в деня на празника на империята, а вторият сияе в деня на празника на сина. И онова, което причинява най-тежките ти страдания, точно то ти носи най-висшите радости. Защото страдания и радости са плод на отношенията ти с другите, а отношенията — плод на структурите, които съм ти наложил. А аз искам да спася хората и да ги заставя да съществуват, даже когато ги засягам посредством това, което ги кара да страдат, като затвора, който ги разделя от семейството, или изгнанието, което ги разделя от империята, защото ако ти ме упрекваш за това страдание заради привързаността си към семейството или към империята, ще ти отвърна, че твоята постъпка е абсурдна, тъй като аз спасявам точно това, което те кара да пребъдеш.

Преходно поколение, съхранило един храм, който ти навярно не можеш да видиш поради липса на дистанция, но който създава пространството в сърцето ти, отклика на твоите думи и големия вътрешен пламък на радостите ти, чрез теб аз ще спася храма. Какво значение има кръгът на железните воини?

Нарекоха ме „справедливият“. Такъв съм. Ако съм проливал кръв, то е за да наложа не своята жестокост, а своето милосърдие. Защото сега мога да благословя оня, който целува коленете ми. И той е обогатен от благословията ми. И си тръгва в мир. Ала оня, който се съмнява в могъществото ми, какво печели от това? Когато вдигна ръка над него, изливайки меда на усмивката си, той не може да го получи. И си тръгва беден. Защото не става по-богат в самотата си от крясъка „Аз, аз, аз…“, който остава без отговор. Ако ме блъснеше от височината на крепостните стени, нямаше да съм аз този, който щеше да им липсва, а нежното чувство, че са синове. А утехата да бъдат благословени. А чистата вода в сърцето от полученото опрощение. А убежището, значението, голямото наметало на пастира. Нека коленичат, за да мога да бъда добър, нека ме почитат в моето величие, за да мога да ги извися. Кой всъщност говори тук за мен?

Аз не съм принуждавал хората да служат на моята слава, защото смирено се прекланям пред Бога и така Бог, който единствен я получава, обгръща в замяна всички в своята слава. Не съм използвал хората, за да служат на империята. Но си послужих с империята, за да създам устои на хората. Ако предварително съм удържал като дължимо плода на техния труд, то беше, за да го отдам на Бога, така че да се излее над тях като благодат в замяна. И ето че от хамбарите ми потича жито, което е награда. И по такъв начин, освен че е храна, то се превръща в светлина, химн и душевен мир.

Същото се отнася до всяко нещо, което засяга хората, защото този накит придобива смисъл на сватба, този стан придобива смисъл на племе, този храм — смисъл на Бог, и тази река — смисъл на империя.

В противен случай, какво биха притежавали те?

Империята не се гради с материалите. Материалите се поглъщат от империята.