Антоан дьо Сент-Екзюпери
Цитадела (217)

CCXVI

И тъй дойдоха при мен логиците, историците и критиците, за да изложат с доводи и докажат с умозаключения своите системи от следствие към следствие. И всичко беше неумолимо точно. И те ми градяха, кой от кой по-хубаво, общества, цивилизации и империи, които възхитително облагодетелствуваха, освобождаваха, хранеха и обогатяваха човека.

И след като дълго говориха, аз ги попитах просто:

— За да се говори така меродавно и надуто, най-напред би било уместно да ми кажете кое е важно у човека и за човека…

Те отново се впуснаха, и то с наслада, в нови построения, защото ако им предоставиш възможност да беседват надълго и нашироко, те я сграбчват за гривата и се втурват по неблагоразумно отворения път като в кавалерийски щурм, с дрънчене на оръжия, облаци златен прах в пясъка и вихър от надпрепускането. Но те не отиват никъде.

— И тъй — рекох им аз, когато, престанали да вдигат шум, зачакаха похвали (понеже тези тук тичат не за да служат, а за да бъдат видени, чути или да им се възхитят на акробатиката, и щом завършат главозамайващия си номер, предварително си придават скромен вид), — и тъй, ако добре съм разбрал, вие твърдите, че облагодетелствувате това, което е най-важното у човека и за човека. Но аз добре разбрах, че вашите системи облагодетелствуват неговата коремна обиколка — това, разбира се, е полезно, но става дума за средство, не за цел, понеже телосложението му е това, което е здравината на талигата — или здравето му, но тук става въпрос за средство, не за цел, понеже поддържането на органите му е като поддържането на талигата, или пък броя на хората, ала тогава пак говорим за средство, а не за цел. Защото става дума за количеството на талигите. И безспорно аз желая за империята много, здрави и добре хранени хора. Но когато съм произнесъл тези съвсем очевидни неща, аз още не съм казал нищо за същественото, освен че е налице някаква материя. Ала какво ще направя с нея, накъде ще я поведа и какво трябва да й предоставя, за да я извися? Защото тук има само талига, път и пренос…

Беседваха за човека, както се беседва за салатата. И нищо, което да заслужава внимание, не са оставили от себе си поколенията салати, които са се следвали едно подир друго в зеленчукова ми градина.

Ала те въобще не успяха да ми отговорят. Понеже, късогледи и забили нос в него, те винаги са се занимавали с качеството на хартията или на мастилото, а не със смисъла на поемата.

Затова добавих:

— Аз, който съм позитивист и презирам загниването на мечтата; аз, който схващам пеещия остров единствено като конкретен градеж; аз, който съвсем не съм напълно замаян като банкерите от изпаренията на мечтата — аз, който почитам опита, съвсем естествено поставям изкуството на танца над изкуството на злоупотребата, на присвояването, на подкупа заради това, че танцът доставя повече удоволствие и че неговото значение е по-ясно — понеже за присвоените от теб богатства е необходимо да се намери приложение и тъй като танцът трогва хората, ти ще си купиш някоя танцьорка, обаче незнаейки нищо за танца, ще си избереш бездарна и няма да притежаваш нищо. Аз, който виждам и чувам — понеже изобщо не слушам думите в мълчанието на моята обич — установих, че за човека нищо не струва колкото един мирис на восък в определена нощ, една златна пчела в определена утрин, една непритежавана черна перла на морското дъно. И установих, че на самите банкери се случва да разменят цяло състояние, придобито чрез злоупотреба, присвояване, подкуп и експлоатация на робството, чрез безсънни нощи, догорели в процесуални дела и в разяждащи счетоводни сметки, за един лешник, широк колкото нокът и приличен наглед на шлифовано стъкло, който, понеже се нарича „диамант“ и е произлязъл от церемониала на разкопаването на земните недра, по такъв начин придобиваше ценността на мирис на восък или на блещукане на пчела и заслужаваше да бъде спасен от крадците дори с риск на живота.

Разкри ми се следователно, че основният дар е дарът на пътя, който трябва да се следва, за да се стигне до празника. И че за да преценя твоята цивилизация, искам най-напред да ми кажеш какви са празниците ти и с какъв вкус за сърцето ти и — понеже те са мигове на преход, премината врата и излюпване от пашкула след преображението, — откъде идеш и къде отиваш. Само тогава аз ще позная какъв човек си и дали си струва труда да процъфтяваш в здравето, коремната обиколка и броя си.

И понеже се случва така, че за да се стремиш към такъв път, е необходимо да изпитваш жажда в тази посока, а не в друга и тя ще е достатъчна за извисяването ти, защото ще води стъпките ти и ще опложда твоя гений (както е с влечението към морето, с което ми е достатъчно да те обогатя, за да получа от теб кораби), аз искам да ми разкриеш каква жажда създаваш у хората в твоята страна. Понеже се оказва, че любовта по своята същност е жажда за любов, културата — жажда за култура, и удоволствието от церемониала, свързан с черната перла — жажда за черна перла от морското дъно.