Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Буденброкови
Упадък на едно семейство - Оригинално заглавие
- Buddenbrooks, 1901 (Пълни авторски права)
- Превод от немски
- Димитър Стоевски, 1980 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Конфликт между поколенията (бащи и деца)
- Линеен сюжет с отклонения
- Ново време (XVII-XIX в.)
- Психологически реализъм
- Реализъм
- Социален реализъм
- Оценка
- 6 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
- Корекция
- bambo (2025)
Издание:
Автор: Томас Ман
Заглавие: Буденброкови
Преводач: Димитър Стоевски
Език, от който е преведено: немски
Издание: второ
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1980
Тип: роман
Националност: немска
Печатница: ДП „Стоян Добрев—Странджата“ — Варна, бул. „Христо Ботев“ 3
Излязла от печат: април 1981
Редактор: Недялка Попова
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Георги Киров
Художник: Александър Николов
Коректор: Славка Георгиева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7823
История
- — Добавяне
Глава шеста
В две големи кристални блюда пристигна „Пластен пудинг“ — наслоена смесица от бадемови кори, малини, бисквити и яйчен крем; на долния край на масата пък заиграха пламъчета, защото децата бяха сподобени с техния любим десерт — пламтящ стафидов пудинг.
— Томас, синко, бъди така добър — рече Йохан Буденброк и извади от джоба на панталоните си голяма връзка ключове. — Във втората изба отдясно, втората преградка, зад червеното бордо, две бутилки!
Томас, който умееше да изпълнява такива поръчки, изтича и се върна със съвсем прашните и покрити с паяжина бутилки. И в мига, когато от тия неугледни съдове наляха малките десертни чаши със златожълто, сладко като грозде, старо южно вино, пастор Вундерлих стана с чашата в ръка, разговорът секна и той започна тост с ласкави изрази. Попривел встрани главата си, с тънка, шеговита усмивка върху бялото си лице и като движеше с изящни леки жестове свободната си ръка, той говореше с онзи непринуден и приятен събеседнически тон, който обичаше да спазва и на амвона:
— … И така, благоволете, доблестни приятели, да изпразните с мене по една чаша от това хубаво питие за благоденствието на нашите многоуважаеми домакини в техния нов, великолепен дом… за благоденствието на семейство Буденброк, както на присъстващите, така и на отсъстващите членове… vivant[1] дълго!
„Отсъстващите членове ли? — помисли си консулът, като се поклони пред дигнатите към него чаши. — Дали загатва само за ония въз Франкфурт и негли за Дюшанови в Хамбург, или старият Вундерлих таи някакви задни мисли…“
Той се изправи и се чукна звънко с баща си, като го погледна сърдечно в очите.
След това се дигна от стола си посредникът Гретйенс и неговата реч продължи доста дълго време; но когато най-сетне свърши, той посвети с малко кресливия си глас една чаша на фирмата „Йохан Буденброк“ и нейния по-нататъшен растеж, разцвет и възход за чест и слава на града.
Йохан Буденброк поблагодари за всички тия любезни думи най-напред като върховен глава на семейството и след това като по-стар шеф на търговската къща — и изпрати Томас за трета бутилка от южното вино; излезе крива сметката, че две ще стигнат.
Говори и Лебрехт Крьогер. Той си позволи да говори седнал, защото това правеше още по-хубаво впечатление, и само жестикулираше най-любезно с глава и ръце; отправи наздравицата си към двете дами в къщата, мадам Антоанета и консулшата.
Когато той свърши, когато пластеният пудинг беше почти изяден и южното вино остана на дъното, изправи се бавно и с леко покашляне господин Жан-Жак Хофстеде; всички възкликнаха: „А-а!“, децата на долния край направо аплодираха от радост.
— Да, excusez[2]! Не можех да остана равнодушен — рече той, като докосна леко острия си нос и извади един лист от джоба на жакета си. В залата настъпи дълбока тишина.
Листът, който държеше в ръцете си, беше гиздаво нашарен; от един овал, образуван на външната страна от алени цветя и множество златни заврънкулки, той прочете думите:
„По случай дружеското участие в радостното тържествено освещаване на новопридобития дом със семейство Буденброкови. Октомври 1835 г.“
После обърна листа и зачете с малко треперещ глас:
Уважаеми! Накрая
скромно ще ви поднеса
песента си в тия стаи,
дар на щедри небеса.
Тя на теб е посветена,
друже с бялата коса,
на съпругата безценна
и на свидните деца.
Силата в съюз е верен
с хубост в целомъдрен свян —
до прекрасната Венера
е прилежният Вулкан.
Нека бъдещето лиха
скръб и жал не затъмни,
нека щастието тихо
да зари над ваште дни!
Пожелавам радост жарка,
много благодат и чест —
тази радост свети ярка
във очите ми и днес.
И във тоя дом прекрасен
спомняйте всегда с любов
тоя, който ви поднася
своя скромен славослов!
Той се поклони, разнесоха се единодушни, възторжени ръкопляскания.
— Charmant, Хофстеде! — извика старият Буденброк. — За твое здраве! Да, безкрайно мило!
А когато консулшата дигна чашата си към поета, нежното й лице се покри с едва доловима руменина, защото тя беше забелязала учтивия лек поклон, който той бе направил към нея при думите „прекрасната Венера“…