Томас Ман
Буденброкови (33) (Упадък на едно семейство)

Глава първа

30 април 1846 год.

Мила мамо,

Хиляди благодарности за твоето писмо, в което ми съобщаваш за годежа на Армгарда фон Шилинг с господин фон Майбом от Пьопенраде. Сама Армгарда също ми изпрати вест (много изящна, с позлатени ръбове) и в същото време ми писа писмо, в което, крайно възхитена, ми разказва за годеника си. Бил много красив мъж и с изящни обноски. Колко ли е щастлива! Всички се женят; получих вест и от Ева Еверс от Мюнхен. Тя взема директор на пивоварна.

А сега, мила мамо, трябва да те попитам; защо все още не става дума за гостуване на консул Буденброкови тук? Може би чакате официална покана от Грюнлих? Съвършено ненужно, защото, както ми се струва, той съвсем не мисли за това и когато му напомням, казва: „Да, да, мило дете, баща ти има друга работа.“ Или може би мислите, че ще ме безпокоите? Ах, не, ни най-малко! Или може би мислите, че ще разбудите в мене носталгия? Мили боже, та аз съм разумна жена, стъпила съм с двата крака в живота и съм зряла.

Току-що бях на кафе у мадам Кезелау, много наблизко, приятни хора. Нашите съседи отляво, казват се Гусман (обаче къщите ни са доста далече една от друга), също са общителни хора. Имаме двама добри домашни приятели, които също живеят извън града: доктор Клаасен (за когото после ще трябва да ти разкажа още нещо) и банкера Кеселмайер, интимен приятел на Грюнлих. Не можеш да си представиш какъв комичен стар господин е той! Има бели, подстригани бакенбарди и черно-бели редки коси по главата, които приличат на пух и се развяват при най-слабия полъх.

Понеже прави смешни движения с главата, също като птица, и е доста бъбрив, аз винаги го наричам „Сврака“; но Грюнлих ми забранява, като казва, че свраката крадяла, а господин Кеселмайер бил честен човек. Когато ходи, той се навежда напред и гребе с ръцете като във вода. Пухът стига само до половината на тила и оттам нататък вратът му е съвсем червен и напукан. Той крие нещо крайно весело в себе си. Понякога ме тупа по бузите и казва: „Добра малка, женице, каква божия благодат за Грюнлих, че ви взе!“ После изважда очила (носи винаги три чифта, вързани на дълги шнурове, които непрекъснато се сплитат върху бялата му жилетка), слага ги на носа си, като при това съвсем го набръчква, и ме поглежда така забавно с отворена уста, че аз започвам да се смея на глас в лицето му. Но той съвсем не ми се сърди.

Грюнлих е много занят, потегля сутрин с нашата малка жълта кола за града и често се връща много късно у дома. Понякога седи край мене и чете вестника.

Когато отиваме на гости, например у Кеселмайер или у консул Гудщикер на „Алстердам“, или у сенатор Бок на „Ратхаусщрасе“, трябва да вземаме наемна кола. Много пъти вече съм молила Грюнлих да си купим купе, защото то е необходимо извън града. Той наистина ми обеща с половин уста; забележително е обаче, че не обича да ходи с мене в общество и очевидно не му е приятно, когато аз разговарям с хора в града. Да не е ревнив?

Нашата вила, която аз вече ти описах подробно, мила мамо, действително е много хубава и се разхубави още повече, като набавихме нови мебели. Не би могла да кажеш нищо против салона във високия партер: целият е в кафява коприна. Трапезарията до него е с много хубава дървена облицовка, столовете струват по 25 марки единият. Аз обикновено седя в цветарника, който ни служи за дневна. До него има един кабинет за пушене и игра на карти. В залата, която заема останалата половина на партера от другата страна на коридора, поставихме сега жълти щори и тя доби много изискан вид. Горе са спалните, банята, гардеробната и стаята за прислужничките. За жълтата кола имаме един малък коняр. От двете моми съм доста доволна. Не зная дали са напълно честни, но, слава богу, не се налага да си отварям очите на четири за всяка стотинка! Накъсо, всичко подобава на името ни.

А сега, мила мамо, иде нещо, най-важното, което бях оставила за края. Именно: преди известно време се почувствувах малко по-особено, знаеш, не съвсем здрава и все пак някак другояче; като ми се удаде случай, казах го на доктор Клаасен. Той е много дребен човек с голяма глава и още по-голяма извита шапка на нея. Винаги притиска бастуна си, дръжката на който представлява извита плоска кост, до дългата си брада; тя е почти светлозелена, защото дълги години я е почернял. Ах, трябваше да го видиш тогава! Той съвсем не ми отговори, а пооправи очилата си, попримига с червените си очички, кимна ми с картофения си нос, позакиска се и ме заоглежда така безсрамно, че аз не знаех къде да се дяна. После ме прегледа и каза, че всичко вървяло великолепно, но трябвало да пия минерална вода, понеже съм била може би малко малокръвна. О, мамо, довери това много предпазливо на добрия папа, та той да го впише в семейната книга. Колкото е възможно по-скоро ще чуеш и други новини.

Поздрави сърдечно от мене папа, Кристиан, Клара, Тилда и Ида Юнгман. Неотдавна писах на Томас в Амстердам.

Твоя предана и послушна дъщеря

Антония.

2 август 1846 г.

Драги Томас,

Получих с голяма радост съобщението за срещата ти с Кристиан в Амстердам; сигурно сте прекарали няколко весели дни. Нямам още известие как е минало пътуването на брат ти през Остенде за Англия, но се уповавам на бога, че е било благополучно. Кристиан реши да се откаже от научното поприще — дано не е станало много късно за него да научи нещо сигурно у шефа си мистер Ричардсон и дано сполука и благодат съпътствуват търговската му кариера! Мистер Ричардсон (Трийднийдл стрийт), както знаеш, е близък търговски приятел на моята къща. Смятам се щастлив, че можах да настаня двамината си синове във фирми, с които съм свързан приятелски. Ти сигурно чувствуваш вече изгодата от това. Изпитвам пълно задоволство, че господин ван дер Келен е увеличил заплатата ти още през настоящото тримесечие и ще ти отреди други, странични доходи; убеден съм, че си се показал и ще се показваш с добро поведение достоен за тая отзивчивост.

След всичко обаче изпитвам мъка, че здравето ти не е напълно на нужната висота. Това, което ми пишеш за нервозността си, ми спомня за моите собствени младини, когато работех в Антверпен и оттам трябваше да замина за Емс, за да се подложа на лечение. Ако подобно нещо се окаже необходимо и за тебе, синко, то аз, разбира се, съм готов да те подкрепя всячески, макар че през тия политически неспокойни времена се плаша от подобни разходи за нас другите.

Все пак майка ти и аз предприехме към средата на юни едно пътуване до Хамбург, за да навестим сестра ти Тони. Съпругът й не беше ни поканил, но пак ни посрещна с голяма сърдечност и в течение на двата дни, които прекарахме у него, ни се посвети така напълно, че занемари работите си и просто не ми остави време да отида в града, за да направя една визита у Дюшанови. Антония е в петия месец; лекарят й ни увери, че всичко ще протече по нормален и отраден начин.

Искам да спомена сега и за едно писмо на господин ван дер Келен, от което с радост узнах, че ти и по частен път си приятен гост в кръга на неговото семейство. Синко, ти си сега на възраст, когато започваш да береш плодовете на възпитанието, дадено ти от твоите родители. Нека ти послужи като съвет това, че аз на твоите години — както в Берген, така и в Антверпен — винаги се стараех да бъда услужлив и приятен на шефките, от което имах най-големи облаги. Дори като оставим настрана ласкателната приятност да общува по-отблизко със семейството на шефа, в лицето на жена му човек си създава благосклонна защитница, ако се яви случай — който, разбира се, по възможност би трябвало да се избягва, но все пак е допустим — да стане някоя грешка в работата или шефът да не е напълно доволен от едно или друго.

Що се отнася до твоите търговски планове за бъдещето, синко — те ме радват с живия интерес, който се проявява в тях, макар че аз не мога да се съглася напълно. Ти изхождаш от гледището, че най-естествено, трайно занимание на нашия роден град би трябвало да бъде пласментът на ония продукти, които се произвеждат в околностите, именно: жито, рапично семе, обработени и необработени кожи, вълна, растителни масла, тестени изделия, кокали и т.н., и мислиш да се посветиш на тоя бранш успоредно с комисионна търговия. Едно време, когато конкуренцията в тоя търговски отрасъл беше още твърде слаба (докато сега е значително нараснала), аз също така се занимавах с тая мисъл и направих няколко експеримента, доколкото имаше възможност и място за това. Пътуването ми из Англия имаше за цел главно да издири и в тая страна връзки за моите начинания. Стигнах накрая чак до Шотландия и завързах немалко полезни познанства, но много скоро съзрях и опасния характер, който носи експортът за тая страна; ето защо впоследствие аз го прекратих, още повече понеже винаги си спомнях предупреждението, завещано ни от нашия прадед, основателя на фирмата: „Сине, върши радо работите си през деня, но върши само такива, че да можем да спим спокойно през нощта.“

Решил съм да спазвам свято тоя принцип до края на живота си, макар че понякога човек изпада в колебания, като вижда хора, които явно преуспяват без такива принципи. Говоря за Щрунк и с-ие Хагенщрьом, които показват забележителен подем, докато ходът на нашите работи е прекалено спокоен. Ти знаеш, че след намалението на капитала поради смъртта на дядо ти предприятието не се е разраснало и аз се моля на бога да успея след смъртта си да ти го оставя поне в сегашното положение. Прокуристът господин Маркус е опитен и разумен помощник. Ах, ако майчиното ти семейство можеше да стиска малко по-здраво грошовете! Наследството ще бъде от такава голяма важност за нас!

Аз съм извънредно претрупан с търговски и градски работи. Старейшина съм на колегията на бергенските мореплаватели, а последователно ме избраха за градски депутат във финансовия отдел, в търговската колегия, в сметко-ревизионната депутация и в приюта за бедни „Света Анна“.

Майка ти, Клара и Клотилда те поздравяват сърдечно. Поръчаха ми да те поздравя и неколцина господа: сенаторите Мьолендорпф и доктор Йовердик, консул Кистенмакер, посредникът Гош, К. Ф. Кьопен, а от кантората господин Маркус и капитаните Клот и Кьотерман. Бог да те благослови, синко! Работи, моли се богу и пести!

С грижовна обич

баща ти.

8 октомври 1846 год.

Мили и високоуважаеми родители!

Долуподписаният се вижда в приятното положение да ви уведоми, че преди половин час вашата дъщеря и моя от душа любима съпруга Антония благополучно роди. По божия воля новороденото е момиче и аз не намирам думи да ви кажа колко радостно развълнуван съм. Състоянието на скъпата родилка, а така също на детето е отлично и доктор Клаасен се показа напълно доволен от вървежа на работата. Госпожа Гросгеоргис, акушерката, също казва, че било много леко. Вълнението ме принуждава да оставя перото. Изказвам на предостойните родители високопочтителната си нежност,

Б. Грюнлих.

Ако беше се родило момче, бях си наумила едно много хубаво име. Сега искам да я кръстим Мета, но Гр. настоява за Ерика,

Т.