Томас Ман
Буденброкови (50) (Упадък на едно семейство)

Глава седма

Амстердам, 20 юни 1856 г.

Хотел „Хет Хаазие“

 

Мила майко,

Току-що получих твоето съдържателно писмо и бързам да ти благодаря най-сърдечно за вниманието, което ми оказваш, именно — да поискаш съгласието ми за въпросната работа; разбира се от само себе си, че аз не само давам съгласието си, но и прибавям моите най-радостни благопожелания, убеден напълно, че вие, ти и Клара, сте направили добър избор. Хубавото име Тибуртиус ми е познато и аз вярвам положително, че папа е бил в търговски връзки с баща му. Във всеки случай Клара ще се нареди добре, а положението й на пасторша ще отговаря на темперамента й.

Тибуртиус, значи, замина за Рига и ще навести повторно годеницата си през август? Ех, наистина ще стане весело тогава у нас, на „Менгщрасе“ — много по-весело, отколкото всички вие можете да предвидите, защото не знаете по какви странни причини аз съм тъй чрезмерно радостен и изненадан от годежа на мамзел Клара и за какво чудесно съвпадение се касае. Да, моя чудесна госпожо майко, ако аз днес благоволявам да изпратя тържествено от Амстел за Балтийско море съгласието си за земното щастие на Клара, това става съвсем просто, при условие че с обратна поща ще получа саморъчно от тебе също такова съгласие относно също такава работа! Бих дал три звонкови жълтици да можех да видя лицето ти, а особено лицето на нашата неустрашима Тони, когато ще четете тия редове… Но да минем на въпроса.

Моят малък, чист хотел, с хубава гледка към канала, е разположен в средата на града, недалеко от борсата, а работата, заради която дойдох тук (касаеше се за създаването на нова, ценна връзка — знаеш, че предпочитам да върша тия неща лично), се развива още от първия ден по един желателен начин. Понеже в града ме познават добре още от годините на търговското ми учене тук, бях търсен много и в обществото, макар че много семейства са на морски бани. Бях на малки вечеринки у ван Хекдомови и Мьоленови, а още на третия ден след пристигането си трябваше да се облека официално, за да присъствувам на една вечеря у моя бивш шеф господин ван дер Келен, която той даваше след сезона и очевидно в моя чест. На трапезата седях до — би ли ви доставило удоволствие да гадаете? — госпожица Арнолдсен, Герда Арнолдсен, бивша съпансионерка на Тони; присъствуваха също нейният баща, голям търговец и негли още по-голям виртуоз цигулар, омъжената му дъщеря и нейният съпруг.

Спомням си прекрасно, че Герда — позволете още отсега да я наричам само по име — още като съвсем младо момиче, още когато учеше у мамзел Вайхброт на „Мюленбринк“, ми направи силно и почти незаличимо впечатление. Сега обаче я видях отново: по-едра, по-развита, по-хубава, по-духовита… Позволете ми да не описвам външността й, тъй като скоро ще можете да я видите със собствените си очи; пък и не желая да преувеличавам.

Можете да си помислите, че намерихме много допирни точки за занимателен разговор на трапезата, но още след супата ние напуснахме областта на старите анекдоти и минахме към по-сериозни и по-увлекателни неща. В музиката не можех да вървя в унисон с нея, тъй като ние, достойните за окайване Буденброкови, разбираме твърде малко от това изкуство. Но с нидерландската живопис бях запознат по-добре, а в литературата се разбрахме напълно.

Времето наистина летеше. След вечерята аз помолих да бъда представен на стария господин Арнолдсен, който прояви към мене изключителна любезност. По-късно в салона той изнесе малък цигулков концерт, на който свири и Герда. Тя изглеждаше великолепно и макар че аз нямам понятие от цигулка, пак разбрах, че тя умее да свири на инструмента си (истински страдивариус) така, че човек усеща сълзи в очите си.

На следния ден направих визита на Арнолдсенови, които живеят на „Буйтенкант“. Най-напред ме прие една възрастна компаньонка, с която трябваше да говорим на френски, но скоро дойде Герда и ние разговаряхме близо един час както предишния ден, само че този път се сближихме още повече, стремяхме се още повече да се разберем и опознаем. Пак стана дума за тебе, мамо, за Тони, за нашия хубав стар град и за моята дейност там…

Още този ден взех твърдо решение, което гласеше: тази или никоя друга, сега или никога! Срещнах се още веднъж с нея на градинско увеселение у моя приятел ван Свинден, после бях поканен на едно малко музикално соаре у Арнолдсенови, на което се опитах да направя на младата дама едно половинчато и нерешително признание; отговорът беше насърчителен. И една заран преди пет дни отидох у господин Арнолдсен и го помолих за позволение да поискам ръката на дъщеря му. Той ме прие в частната си кантора.

— Драги консуле — каза той, — вие сте ми във висша степен добре дошли, колкото и тежко да ми е на мене, стария вдовец, да се разделя с дъщеря си. Но какво ще каже тя? Тя до вчера държеше твърдо на решението си да не се омъжи никога. Имате ли известни шансове?

И той беше крайно учуден, когато му отговорих, че госпожица Герда наистина ми е дала основание да храня надежда.

Той й дал няколко дни срок да си помисли и аз вярвам, че от егоизъм я е посъветвал да не се омъжва. Но безполезно: аз съм неин избраник и вчера следобед ние се сгодихме официално.

Не, мила мамо, не те моля сега да благословиш писмено тая връзка, защото в други ден си заминавам оттук, но ще взема обещание от Арнолдсенови, че те — бащата, Герда и омъжената й сестра — ще ни дойдат на гости през август и тогава ти без друго ще признаеш, че тя е най-подходящата за мене. Защото, вярвам, няма да имаш нищо против, че Герда е само три години по-малка от мене?! Надявам се, не си мислила никога, че бих могъл да взема за жена някоя подевка от средата на Мьолендорпфови, Лангхалсови, Кистенмакерови, Хагенщрьомови.

А що се касае до „партията“… Ах, почти се страхувам, че Стефан Кистенмакер и Херман Хагенщрьом, и Петър Дьолман, и вуйчо Юстус, и целият град ще започнат да си намигат дяволито, когато узнаят каква е „партията“, защото моят бъдещ тъст е милионер… Боже мой, какво да ти кажа по тоя въпрос? В нас има толкова половинчати неща, които могат да бъдат тълкувани така или иначе. Аз обожавам с ентусиазъм Герда Арнолдсен, но съвсем нямам намерение да надничам много дълбоко в душата си, за да установя дали и доколко голямата зестра, която доста цинично ми пошушнаха на ухо още при първата среща, е допринесла за тоя ентусиазъм. Аз я обичам, но моето щастие и моята гордост стават много по-големи при мисълта, че тя, ставайки моя жена, в същото време донася на фирмата ни значителен добавъчен капитал.

Мила мамо, приключвам това писмо, което пред вид обстоятелството, че само след няколко дни ще можем да поприказваме устно за моето щастие, стана вече прекалено дълго. Пожелавам ти приятно и полезно прекарване на баните и те моля да поздравиш най-сърдечно от мене всички у дома.

С предана обич

твой послушен син Т.