Фредрик Т. Олсон
Краят на веригата (61)

57.

Соленият дъх на Атлантика последва Франкин, докато се качваше по металната стълба, поставена отстрани на виещите вече реактивни двигатели, и крачеше по пътеката между облицованите със светлокафява кожа кресла.

Положението определено не го радваше. Това, което правеше, можеше да изложи на риск целия проект.

С хеликоптер се бяха прехвърлили от самолетоносача в португалска военна база под командването на НАТО, където бяха оставили временно самолета си. С всяко ново пътуване, което предприемаха, с всяко ново кацане, с всяка нова среща увеличаваха риска да пипнат вируса.

Рискът обаче си струваше дори само заради възможността да прекарат няколко часа далеч от кораба.

Затвори очи, докато самолетът ускоряваше по пистата. Опита се да си представи какво ще открие.

Нямаше да намери мира, докато не разбере какво се е случило с Конърс.

И с хеликоптера.

И дали пилотът е изпълнил заповедта.

Облегна се на седалката и пресметна наум.

След няколко часа щяха да са в замъка.

И тогава щеше да разбере.