Фредрик Т. Олсон
Краят на веригата (1)

Нищо не е в състояние да ме накара да си водя дневник.

Събитията се нижат едно след друго. Времето лети. Животът започва, преминава пред очите ти и достига своя край и нищо в целия този безсмислен свят няма да стане по-добро само защото си го записал на хартия или си го прочел след време. Един ден всичко приключва и ако съм сигурен в едно-единствено нещо, то е, че когато буците пръст затрополят по дървения капак над главата ми, на този свят няма да е останало дори едно живо същество, което да иска да прочете какво съм направил през някой мартенски понеделник.

Нищо не е в състояние да ме накара да си водя дневник.

Освен едно.

Мисълта, че не след дълго няма да има кой да го прочете.

Вторник, 25 ноември.

Навън вали сняг.

Погледите на всички са изпълнени със страх.