Фредрик Т. Олсон
Краят на веригата (41)

38.

Нощта обиколи земното кълбо в обичайния си ритъм. За онези, които тръпнеха в очакване, това бе една от най-дългите нощи в живота им.

В различни ъгълчета на различни учреждения в различни страни мъже — а тук-там и някоя жена — крачеха нервно напред-назад, скрити зад различни врати, но настроили телевизорите си на едни и същи новинарски канали. Никой от тях не знаеше всичко, но всеки от тях бе достатъчно умен, за да събере две и две.

Организацията се бе свързала с тях.

Беше им изпратила неособено ясни инструкции.

Бяха минали години и някои от тези хора дори бяха забравили за този си ангажимент.

До този ден.

В различни кабинети в различни парламентарни и правителствени сгради и различни щабквартири мъже — а тук-там и някоя жена — крачеха нервно напред-назад и макар да не знаеха всичко, правеха различни догадки.

Бяха получили номерирани пликове. След което бяха отворили старите си инструкции.

И бяха започнали да разбират.

Осъзнаха, че случилото се е само началото.

Време бе да се приготвят.

Затова сега стояха в очакване на телефонния разговор, който никой от тях не би искал да проведе.