Фредрик Т. Олсон
Краят на веригата (35)

Никога, никога не можеш да си готов.

Всъщност как може да си готов?

След като няма начин да узнаеш истината?

Никой не знае накъде сме се запътили. Дори времето.

Дори то не знае, защото времето изведнъж се е свело само до настоящето. Нещо се случва и не можеш да направиш нищо друго, освен да стоиш безучастно, да наблюдаваш, да се опитваш да го проумееш, но без да разбираш абсолютно нищо. Защо аз? Защо сега?

Защото как може да разбереш?

Няма правила.

Не можеш да кажеш какво ще се случи. Ако отляво изневиделица изскочи камион, ами, това просто се случва, после всичко потъва в черна празнота и никой не би могъл да го предвиди.

Никой не може да се подготви.

А сега ми казват, че греша.

Че времето знае къде отива.

Че имало път, който отдавна бил предначертан.

Дори това да е истина, тя не променя нищо.

26 ноември, сряда вечер

Казват, че наближава краят на света.

А аз още не съм готов.