Фредрик Т. Олсон
Краят на веригата (53)

Нямам представа кой си ти.

Истината е, че нямам представа дали дори съществуваш.

Единственото, което зная, е, че продължавам да се надявам. И това ме крепи.

Може би това е причината да пиша.

Защото докато има някой да крещи, трябва да има някой да го чува. Защото може би ще успееш да създадеш бъдеще, като се привържеш към него като към пристанище, като хвърлиш котва или като забиеш знаме на върха на някоя планина и обявиш, че тя е твоя, че това място съществува и никой не може да ти го отнеме.

Като да планираш събитие в календара, за да си сигурен, че този ден ще настъпи, така че дори светът да върви към края си, нищо да не може да се случи до тази дата.

28 ноември, вторник. Полунощ.

Тази вечер ще избягаме.

Последен опит да спрем това, което вече се случва.

И който и да си ти, иска ми се да вярвам в твоето съществуване.

Иска ми се да вярвам, че четеш тези редове.

Иска ми се да вярвам, че това означава, че всичко е минало добре.