Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (8)

Осма глава

— Първи отпечатахме новината за Мейтланд — отбеляза Велма Ланкастър. Телефонната линия леко изпращя. — Но сега вече половината от репортерите от Лос Анджелис ще се втурнат към Бърнинг Коув. Трябва да ми подготвиш горещо заглавие за утрешния брой.

Айрин трепна и отдръпна слушалката от ухото си. Когато Велма беше възбудена, говореше много и твърде високо. А тази сутрин определено беше възбудена. Смъртта на Глория Мейтланд, връзката й с Ник Тримейн, легендарният хотел, известен със звездната си холивудска клиентела, беше най-сензационната новина, която беше отпечатвана в „Дочуто под секрет“. Велма изразходва цели пет минути от междуградския разговор, за да изтъкне, че е и най-опасната.

На четирийсет и няколко години, висока, силна и агресивна като амазонка, Велма пое ръководството на западналия малък вестник преди две години, когато нейният много по-стар съпруг рухна на бюрото си и умря. Айрин веднага си представи новата си работодателка.

С необикновен ръст и същият външен вид, Велма боядисваше косата си аленочервена и я носеше на къса прическа, излязла от мода преди няколко години. Носеше екзотични туники, пушеше и държеше бутилка уиски в най-долното чекмедже на бюрото си.

— Не се тревожи — отговори Айрин. — Ще имаш статия.

Сниши гласа си, понеже телефонът беше на рецепцията във фоайето на хотела. Милдред Фордайс, сивокосата съдържателка, се мотаеше наоколо и се правеше, че не я интересува, но тя знаеше, че слухти за всяка дума.

— Обади ми се веднага, щом я подготвиш за печат — изрече с груб глас Велма.

— Ще се обадя, но никак няма да е лесно — отвърна Айрин. — Хотел „Бърнинг Коув“ се охранява по-строго от повечето банки.

— И какво? Постоянно се обират банки. Свърши си работата.

— Да, шефе. Но има един проблем…

— Сега пък какво?

— Възнамерявах да остана само една вечер в града. — Несъзнателно погледна полата си до прасеца и блузата с широки ръкави, които носеше. — Имам само един тоалет. Снощи в хотела ми взеха мокрите дрехи, след като излязох от басейна. Не знам дали ще станат за обличане.

— Да плащам телефонния разговор е едно. Но ако мислиш, че ще ти подновя гардероба, трябва да се откажеш. Заминавай да обереш някоя банка.

„Време е да изиграя най-силната си карта“ — реши Айрин.

— Става въпрос за Пеги, шефе. Нейната смърт не е нещастен случай. И двете го знаем.

От другата страна на линията настъпи кратко, напрегнато мълчание.

— Не е необходимо да ми напомняш — каза най-накрая Велма. Гласът й прозвуча грубо, но всъщност се тревожеше. — Обещай ми да бъдеш предпазлива. Не ми се ще да изгубя още един репортер. „Дочуто под секрет“ е холивудски клюкарски вестник. Следим кой актьор с коя актриса спи. Не следим убийствата.

— Освен когато някой от нашите не е жертва.

Велма въздъхна тежко.

— Така е.

— Трябва да продължим с този случай, шефе.

Преди десет дни Пеги Хакет се удави в своята вана. Определиха смъртта като нещастен случай. Десет години беше легендарна водеща на рубрика за клюки в един от най-големите вестници в Ел Ей. Беше също така известна като страстна пушачка и страстна любителка на мартини. В по-младите й години се знаеше, че спи с информаторите си — мъже и жени, за да се добере до някоя история. Но когато годините й проличаха, вече не разполагаше „със средства за убеждение“, както сама се изразяваше, за да накара хората да говорят.

В края на краищата пиенето и разгулният живот взеха своето. Изхвърлиха я от вестника, в който толкова дълго поддържаше рубрика.

Преди шест месеца Пеги се появи на прага на „Дочуто под секрет“. Велма я нае. Пеги беше успяла да контролира донякъде пиенето, но вече не беше нито достатъчно млада, нито достатъчно хубава, за да прелъстява старите си информатори. Повечето тайни, които едно време използваше като „средства за убеждение“, вече бяха изтъркани клюки за залезли звезди. И все пак твърдо беше решила да изгради наново кариерата си.

Именно Пеги склони Велма да наеме Айрин, въпреки липсата й на опит. „Глейсън има хъс — аргументира се тя. — Само това има значение. Напомня ми на мен, когато прохождах. Да му се не види, мога да я науча на всичко, което трябва да знае.“ Измъчена и огорчена, с хронична кашлица, Пеги като че ли се подмлади, когато се зае да учи Айрин. „Дължа ти го, Глейсън“ — казваше тя.

„Дължа ти го, Пеги. Беше до мен, когато имах нужда от приятелка.“

— Добре — съгласи се Велма. — Продължи с нейния случай, но бъди адски внимателна.

— Не се притеснявай, ще внимавам — обеща Айрин.

Но не чу нищо повече. Велма беше затворила телефона.

Постави слушалката на вилката и се усмихна лъчезарно на Милдред Фордайс.

— Не се тревожете — каза тя. — Ще платя разговора.

Съдържателката на хотела се обърна усмихната и огледа с възхита Айрин.

— Значи ти си репортерката, дето снощи е намерила тялото на горката жена.

— Значи четеш „Дочуто под секрет“.

— До днес не бях го разгръщала — каза оживено Милдред. — Но сутринта си го купих от будката, като видях заглавието в местния вестник. Не вярвам на „Хералд“, особено когато става въпрос за хотела на Оливър Уорд.

Побутна към нея брой на „Бърнинг Коув Хералд“, обръщайки го така, че Айрин да прочете заглавието на първата страница:

Трагичен инцидент в местен хотел

— Прочетох статията — отвърна Айрин. — Имате право. Не е отразен целият случай, даже почти нищо не са написали. Прилича по-скоро на некролог.

Милдред потупа вестника.

— Според него смъртта на жената е нещастен случай. Пише, че според полицаите се е подхлъзнала на мокри плочки и е паднала. Ударила си е главата и е паднала в басейна. Била е изпаднала по всяка вероятност в безсъзнание и се е удавила.

— Явно това е официалната версия в момента — отговори Айрин.

Милдред се позамисли.

— Но в статията в „Дочуто под секрет“ се твърди, че във фитнес салона е имало още някой.

— Да, имаше — потвърди Айрин, — но нито го видях, нито го чух… него или нея.

— Не разбра ли дали е бил мъж или жена?

— Не разбрах. Беше много тъмно и стъпките отекваха в онзи грамаден, облицован с плочки салон.

— Защо реши, че този човек е убил Глория Мейтланд?

— Не го твърдя със сигурност — призна Айрин. — Но мисля, че при тези обстоятелства има основание за пълно разследване.

— Имате предвид връзката на госпожица Мейтланд с Ник Тримейн ли? Понеже според слуховете той е скъсал с нея и е бил в същия хотел по време на смъртта й, затова ли?

— Виждам, че внимателно си прочела моята статия.

— Да, наистина — каза Милдред.

— Там имаше човек — потвърди Айрин. — От полицията най-малкото трябва да го открият и да го разпитат, не мислиш ли?

Милдред сви устни.

— Мисля, че няма да е толкова просто. Тук е Бърнинг Коув.

— Властите в града така корумпирани ли са, както в Ел Ей?

— Не сте го чули от мен. Според „Хералд“ жената, която е открила трупа, е била много разстроена. Пише, че страдала от някакво нервно разстройство.

— Като ме гледаш, мислиш ли, че имам нервно заболяване?

— Не — призна Милдред. — Какво възнамеряваш да направиш?

— Тук съм, за да напиша репортаж — отвърна Айрин. — Това възнамерявам да направя.

— Разбирам. Късмет, само това мога да ти кажа.