Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (5)

Пета глава

— Госпожице Глейсън, след като инспектор Брандън и полицаят си отидоха, мисля, че с вас можем да си поговорим на четири очи.

Айрин прехвърли наум възможностите си. Имаше неприятното чувство, че първото й хрумване — да скалъпи някакво извинение и да отклони разговора, нямаше да се приеме. През краткото време, което прекара в Калифорния, се научи да очаква неочакваното, а Оливър Уорд беше тревожен пример за неочаквано.

Хвърли поглед през всекидневната, преценявайки разстоянието между грамадното кожено кресло, на което седеше, и вратата. Можеше да го пробяга. Имаше неоспоримо предимство — Уорд имаше проблеми с единия крак. Походката му беше скована и несигурна. Беше принуден да се подпира на бастун.

Причината за травмата не беше тайна. Всъщност историята се разпространяваше почти като легенда в средите на шоубизнеса. Някога Оливър Уорд беше световноизвестен илюзионист и изпълняваше поразителни номера в някои от най-големите театри в Съединените щати. Ходеше на турнета в Европа. Но преди две години нещата ужасяващо се бяха объркали. Уорд едва не загина в представление, което се оказа неговото последно излизане на сцена. Нещастието беше отразено на заглавните страници във вестниците из цялата страна. „Кръв на сцената. Прочут илюзионист жестоко пострада пред публиката, възможно е да не оцелее.“

Какво се бе объркало се оказа предмет на догадки в пресата месеци наред. Знаеше се само, че пистолетът, използван във фокуса, е бил зареден с истински патрони. Уорд твърдо отказваше всякакви интервюта. След като излезе от болницата, както изглежда, изчезна от сцената.

Тази вечер Айрин откри, че се е заел с хотелиерство.

В момента се намираше в другия край на дневната до барчето с напитки и наливаше уиски в две чаши. Очевидно беше в отлично здраве, но като имаше предвид сериозното му куцане, не се съмняваше, че ще стигне до вратата преди него.

И все пак едва ли щеше да избяга. Уорд поддържаше внушителен брой отлично подготвени охранители. Вечерните им униформи бяха официално облекло, но елегантните дрехи не прикриваха мускулестите им тела. Не че някой от тях се навърташе около басейна, когато можеше да се възползва от малко помощ.

„Също като ченгетата — помисли си тя, — никога не са наблизо, когато имаш нужда от тях.“

Отказа се от идеята да се втурне към вратата.

— Вечерта беше много изморителна — каза тя, като се мъчеше да си придаде патетичен вид. И отчасти положително изглеждаше така, загърната с дебел халат и с коса увита с хотелска кърпа. — Страшно съм изморена. Ако нямате нищо против, бих искала да се върна в моя хотел. Не можем ли да разговаряме сутринта?

С малко късмет ще се качи в колата си и ще отпраши към Лос Анджелис, преди Уорд да се усети, че е напуснала града.

— Предпочитам сега да разговаряме — отговори той.

Айрин изостави патетичната преструвка и се опита да изрази леден гняв.

— Инспектор Брандън не ме арестува — каза тя. — По всяка вероятност понеже съм невинна. Насила ли ще ме задържите тук? Защото ако е така, ще ви напомня, че съм член на журналистическата колегия. Сигурна съм, че не желаете този скандал да стане още по-шумен, отколкото вече е.

Добре де, твърдейки, че е член на журналистическата колегия, малко се поизхвърли. На практика беше само обикновена сътрудничка в „Дочуто под секрет“ — холивудски клюкарски вестник. Но в „Бърнинг Коув“ дойде по поръка на нейния редактор и беше по следите на история, която със сигурност щеше да се появи по заглавните страници — убийство и скандал, в които е забъркан известен мъж, смятан от мнозина за следващия Кларк Гейбъл.

Преди малко Уорд повика управителя и главния портиер и им даде нареждания да правят всичко възможно, за да държат журналистите настрана. Дали ставаше въпрос за репортер или за прохождащ репортер, който беше открил трупа в басейна, за Оливър Уорд щеше да бъде много сериозен проблем.

„Сигурно ще ме заплаши — помисли си тя, — но нима не знае, че никоя земна сила няма да заличи историята за убийство в неговия спа комплекс.“ Още повече, съмняваше се, че на Уорд му се иска да се раздуха случаят, като заповяда на своите хора насила да я задържат… поне не и пред свидетели.

За съжаление в момента нямаше свидетели. Беше сама с Оливър Уорд в дневната на частната му вила „Каса дел Мар“.

— И двамата знаем, че няма как да избегнем новините — каза той. Затвори гарафата от дебело стъкло с орнаменти. — В момента мога само да се опитам да удържам и да контролирам историята.

— Поне сте честен за намеренията си. И как възнамерявате да удържите и да контролирате скандала?

Усмихна й се хладно, като че ли я преценяваше.

— Работя върху проблема. Може би ще ми помогнете.

— Защо?

— Ще бъде във ваш интерес.

Тя се усмихна, надявайки се така хладно, както той.

— Заплашвате ли ме, господин Уорд?

— Никога не заплашвам. Само посочвам факта. Имам няколко въпроса, които бих искал да ви задам, преди да си тръгнете тази вечер. — Той взе едната чаша и се обърна към нея. — Спестете си усилието да тичате към вратата. Вярно е, че вече не съм действащ илюзионист, но все още мога да извадя от ръкава си няколко фокуса. Не съм толкова непохватен, колкото изглеждам.

Повярва му.

— Не ме интересува дали сте собственик на хотела, господин Уорд — каза тя. — Нямате право да ме задържате като затворничка.

— Надявам се да помислите и да останете като моя гостенка — отвърна Оливър. Хвана бастуна си и се запъти към нея да й даде уискито. — В края на краищата сте гостенка, в моя дом сте, носите халат и пантофи, осигурени от моя хотел.

Застана пред нея и й подаде чашата с уиски. Мъжествената грация на жеста му я разсея за момент. Чашата като че ли се появи в ръцете му изневиделица.

Вдигна поглед и усети, че покоряващите му очи я бяха примамили за кратко. Имаха необичаен цвят — мрачен нюанс на тъмен кехлибар. Отказа да признае, че в погледа му има нещо наистина хипнотизиращо, но остро почувства силата на волята му. Имаше си работа с много интелигентен, много хладнокръвен човек. Беше сигурна, че щом веднъж си набележи цел и начин на действие, щеше да бъде трудно, да не кажем невъзможно, да му се отвлече вниманието или да се отклони.

Не само очите му привлякоха и задържаха вниманието й. Не беше красив като артистите от синия екран, но рязко изваяните черти на лицето му, широките рамене и здравото тяло излъчваха някаква първична сила. Оливър Уорд притежаваше онова магическо качество, което се наричаше присъствие. Нищо чудно, че е запленявал публиката.

Първата мисъл беше да откаже уискито. Трябваше да запази будна съобразителността си. Но си помисли, че нервите й заслужават възнаграждение. Събитията при басейна я бяха стреснали.

Взе уискито и отпи една живителна глътка. Питието я парна, но ефектът беше ободряващ.

Веднага съжали за постъпката си, понеже мъжът се зарадва. „Вече е твърде късно“ — реши тя. Отпи още една глътка.

Оливър се върна при барчето и взе своята чаша. После се добра до грамадното кресло с мека тапицерия срещу нейното и седна. Протегна увредения си крак с известна предпазливост.

— Разкажете ми пак как успяхте да влезете в моя хотел — каза той.

— Чухте какво обясних на инспектор Брандън. Госпожица Мейтланд ме помоли да се срещнем в спа комплекса. Остави името ми на рецепцията. Бях нейна гостенка вечерта.

— Гостенка на жена, която сега е мъртва.

— Да не намеквате, че съм виновна? Инспектор Брандън очевидно не мислеше така.

Хващаше се за сламка. Брандън беше повикан от шефа на охраната в хотела. Пристигна с още един полицай от Полицейското управление на Бърнинг Коув. Беше очевидно, че са го измъкнали от леглото, но се държа професионално и учтиво.

За съжаление веднага, щом се появи, стана ясно, че с Оливър Уорд са близки. Айрин не се съмняваше, че Брандън ще изпълни желанието на Уорд и ще задържи избухването на скандал. Макар и да беше малък град, Бърнинг Коув изглежда се подчиняваше на същите правила като Ел Ей — парите и силата контролираха всичко, включително местната полиция.

— Проверих на рецепцията — каза Оливър. — Госпожица Мейтланд наистина ви е поканила тази вечер тук, но е пропуснала да спомене, че сте журналистка. В хотела не се допускат журналисти по никакъв повод.

— Да, ами, трябвало е да поискате обяснение от госпожица Мейтланд.

— Която не е между живите. Постоянно се връщаме към този неприятен факт, нали?

— Не съм аз виновна, че Глория не се е подчинила на вашите правила — каза Айрин. — И докато сме на темата за сигурността, изглежда, хотелът има проблеми в това отношение. Една жена е убита във вашия луксозен комплекс. Това не говори добре за охранителите ви, нали?

— Да — съгласи се той. — Но фактът, че вие намерихте трупа, не говори добре за вас. — Позамълча, преди да добави: — Някой би казал, че по тази причина сте основната заподозряна.

„Не се паникьосвай — помисли си тя. — После ще имаш предостатъчно време за паника.“

— Казах истината на инспектор Брандън — изрече тя, като се помъчи гласът й да прозвучи спокойно. — Журналистка съм. Имах среща с госпожица Мейтланд. Тя избра часа и мястото.

— Работите в холивудски клюкарски вестник. Не съм сигурен, че тази позиция ви дава право да се наричате журналистка.

— А вие едва ли сте в позиция да ме наставлявате по въпроса за сензационните новини. Бивш илюзионист сте, който е направил името си известно именно с такива новини за своите дръзки представления. Сигурна съм, че когато сте били на турне, сте искали събитието да бъде отразявано във всички вестници.

— Вече имам друга професия.

— И двамата знаем, че вашите редовни клиенти не идват в хотел „Бърнинг Коув“ заради дискретността. Актьорите и актрисите наемат стаи тук, защото искат да бъдат забелязани, че посещават такова скъпо и луксозно място. Богатите идват, защото искат да общуват с известните и скандалните. Признайте, господин Уорд, този хотел привлича хората, защото искат имената им да се споменават наред с холивудските знаменитости, богатите магнати и известните гангстери. Вашите гости ще направят всичко, за да бъдат обект на журналистика, като тази на „Дочуто под секрет“.

За нейно разочарование Оливър още веднъж наведе глава в знак, че приема контраатаката й.

— Вярно е — съгласи се той. — И все пак, разбирате, сигурен съм, че политиката ни да не допускаме журналисти е част от илюзията. Очевидно, ако им разреша да се навъртат около хотела, той вече няма да изглежда специален.

— Тогава всичко само заради външния ефект ли е?

— Заради илюзията, госпожице Глейсън.

— Какво искате от мен, господин Уорд?

Той завъртя разсеяно чашата с уиски.

— Тази вечер една жена умря в моя хотел при загадъчни обстоятелства — каза той. — Твърдите, че сте имали среща с нея при басейна. Тази среща е била назначена в необичайно късен час.

— В дванайсет и петнайсет след полунощ. Часът изобщо не ми се стори необичаен. И защо не. По това време вашият хотел кипи от живот. Салонът беше претъпкан. Хората танцуваха, пиеха на воля, срещаха се с чуждите съпруги и любовниците си в стаите и в кабинките при басейна. Глория Мейтланд е имала всички основания да предполага, че никой няма да забележи, когато се отправи към спа центъра, за да даде интервю на журналист.

— Изглежда имате неточно впечатление какво става тук, в „Бърнинг Коув“.

Айрин му се усмихна, все едно намекваше: „Можете да ми се доверите, нищо няма да се появи във вестника“.

— Ще поправите ли моята неточност?

— Никога не обсъждам личния живот на моите гости.

— Естествено.

— Бих искал да разбера какво очаквахте да научите от Мейтланд?

— Пак се връщаме на темата, нали?

— Опасявам се, да.

У Оливър Уорд имаше нещо непреклонно. Освен да изкрещи за помощ, не виждаше друг начин да излезе от ситуацията. Но като имаше предвид, че хотелът беше негов и той плащаше заплатите на всеки, който работеше тук, съмняваше се, че викът за помощ ще се окаже от полза.

Хрумна й, че има и друга гледна точка. Ако имаше нещо, което научи за кратката си кариера в „Дочуто под секрет“, беше, че двама могат да се надлъгват.

Като се надяваше да внуши впечатление, че е готова да му угоди, се отпусна в креслото. Ефектът от ленивата грация беше накърнен от непохватния жест, докато се загръщаше с грамадния халат. Под него не носеше нищо и се страхуваше да не се разтвори. Дрехите й бяха предадени за пране и сушене.

За негова чест свирепите очи на Оливър нито веднъж не се плъзнаха по-долу от лицето й. „Или е истински джентълмен, или жените не го привличат“ — помисли си тя. Женската интуиция й подсказа, че второто предположение не е вярно.

Реши, че има и трета вероятност — просто не я харесваше.

— Чухте какво отговорих на всичките въпроси на инспектор Брандън — каза тя. — Вчера Глория ми се обади в редакцията в Ел Ей. Трябва да добавя, че поръча разговор за наша сметка. Моят шеф не остана очарован.

— Казахте на инспектор Брандън, че Мейтланд не е изяснила за какво иска да говори с вас и въпреки това сте пропътували целия този път от Лос Анджелис, за да спазите уговорката.

— Тя ме увери, че клюката, която ще ми каже, е истинска сензация. Да ви кажа честно, господин Уорд, бих се възползвала от всяка възможност. Относително нова съм в „Дочуто под секрет“. Опитвам се да се наложа. Ако не напиша в най-скоро време материал, който да привлече внимание, ще си търся друга работа. Всичко, което мога да ви кажа, е, че отидох в спа центъра малко след полунощ, точно както ми нареди Глория Мейтланд. Тя беше на дъното на басейна, мъртва, когато влязох във фитнес салона.

Оливър едва забележимо присви очи.

— Споменахте, че там е имало още някой.

— Да. Отначало не бях сигурна, но после чух стъпки. Това е. Не зная какво друго мога да ви кажа.

— Скочихте в басейна, за да избягате от него.

— Да.

— Казахте на инспектор Брандън, че не сте сигурна мъж ли е бил, или жена.

— Във вашия спортен салон ехти, господин Уорд. Освен това не можех нищо да видя освен сенки. Не мога да потвърдя с абсолютна сигурност мъж или жена се затича към мен. Признавам, че не обръщах внимание на подробностите.

— Но първата ви мисъл е била, че е мъж.

Айрин отпи от уискито, докато си спомняше сцената при басейна. Кимна.

— Да, бях почти сигурна.

— Какво ви накара да сте „почти“ сигурна.

Тя го погледна предпазливо.

— Защо постоянно се връщате точно на този момент?

— Защото мисля, че имате определена причина да предполагате, че убиецът на Глория Мейтланд е бил мъж. — Оливър направи пауза, за да придаде особено значение на думите си. — Може би заради онова, което ви е казала Глория по телефона, сте скочили в колата си и сте дошли чак тук, в „Бърнинг Коув“, за да се срещнете с нея.

Жената пое дълбоко дъх и бавно издиша.

— Отгатнахте, господин Уорд. Да, имам причина да предполагам, че по всяка вероятност Глория Мейтланд е била убита от мъж.

— Докато сте склонна да ми отговаряте, ще се помъча да отгатна още нещо. Не сте изминали целия този път, за да чуете постна холивудска клюка от млада, едва прохождаща актриса. Сигурен съм, че в Лос Анджелис си имате по-надеждни източници. Дошли сте тук по много специален повод. Така че отново ще ви попитам какво ви каза Глория Мейтланд в онзи телефонен разговор, което ви доведе в този град и в моя хотел?

Айрин поразклати чашата с уискито. През изминалите десет дни беше тръгвала все по фалшиви следи и беше попадала все в задънени улици. Нямаше какво да губи.

Остави чашата и се вгледа в необикновените очи на Оливър.

— Дойдох да се срещна с Глория Мейтланд, защото ми каза, че ще ми съобщи нещо много важно за Ник Тримейн.

— Актьорът ли?

Айрин си помисли, че Оливър беше заинтересован, но не и изненадан.

— Да, господин Уорд, актьорът. Познавате го, нали? В момента е отседнал при вас.

— Никога не давам информация за моите гости — отговори Оливър.

— Да, постоянно го повтаряте. Вижте, не ви моля да потвърдите или да отречете дали Тримейн в момента е в хотела. Знам, че е тук, понеже Глория поне това ми съобщи по телефона.

— Мислите, че снощи другото лица в спа центъра е бил Тримейн.

Това не беше въпрос.

В момента се озова върху несигурна почва. Ник Тримейн беше подписал договор с едно от най-могъщите студиа в Холивуд. Първият му филм „Море от сенки“ най-неочаквано оглави класациите и стана хит. Последният му филм „Късметът на измамника“ превърна Тримейн от изгряващ талант в звезда, а печалбата от филма беше огромна. Донесе много пари на своите работодатели, което означаваше, че те ще стигнат до крайности, за да предпазят своята инвестиция.

Живя в Лос Анджелис достатъчно дълго, за да е наясно, че хората, управляващи големите студиа в Холивуд, управляват и голяма част от града. Редовно плащат на полицаи, съдии и на избрани политици. Да изчезне неопитна репортерка от малък клюкарски вестник, изобщо нямаше да е проблем. Трябваше да си отваря очите на четири.

Директорите на студиото не бяха единствените заинтересувани от капиталовложенията си в Ник Тримейн. Оливър Уорд печелеше много добре, поддържайки най-малкото илюзията за дискретност у своите холивудски клиенти. Имаше основателни причини да предпазва гости като Тримейн.

Може би каза вече твърде много, благодарение на уискито и напрежението. Беше време да си държи устата затворена.

Успя някак да се усмихне твърдо.

— Нямам представа какви заключения си извадихте, господин Уорд. И през ум не ми е минавало да твърдя, че снощи Ник Тримейн е бил другото лице в спортния салон.

Той прие това твърдение невъзмутимо. Айрин реши, че го е очаквал.

— Разбирам нежеланието ви да ми се доверите — отбеляза той. — Но ако казвате истината за събитията от вечерта, тогава може би ще размислите.

— И защо да размислям?

— Защото ако сте честна, тогава ви давам думата си, че имаме една и съща цел.

— Каква?

— Да открием кой уби Глория Мейтланд.

Тя притихна. По някаква неочаквана причина беше склонна да му вярва. Но беше научила по болезнен начин, че не бива да се осланя на интуицията си.

— Ами ако се окаже, че убиецът е човек от вашите гости? — попита тя. — Богат гост със силни връзки? Някой, който има всички основания да очаква, че ще запазите неговите или нейните тайни.

Оливър я погледна с учтива насмешка.

— Ако моите гости предполагат, че ще пазя всичките им тайни, то си е тяхна работа.

— Но вие им разрешавате да си мислят, че ще ги предпазвате.

— Моите услуги не се простират до прикриване на убиец.

Тя хвана реверите на халата.

— Искам да се върна в моя хотел, господин Уорд. Трябва да си помисля за всичко това.

— Щом настоявате. — Той се изправи и взе бастуна си. — Казахте, че сте оставили колата си на пътя зад хотела.

Айрин стана припряно.

— Не исках да моля някого от прислугата да паркира вместо мен.

— За да не чакате да ви докарат колата, в случай че се наложи бързо да си тръгнете ли? Няма значение. Не ми отговаряйте. Ще ви изпратя до колата.

— Не е необходимо да ме изпращате, наистина.

— Минава два през нощта, госпожице Глейсън, и ако казвате истината, тук се разхожда свободно убиец. Възможно е той или тя да е още в хотела. Държа да видя, че благополучно си отивате.

„Има право“ — помисли си тя. Знаеше със сигурност едно нещо. Оливър Уорд не беше човекът, на когото се натъкна в спортния салон. Убиецът не куцаше и не се подпираше на бастун.

Имаше още една причина да е сигурна, че Уорд не е убиецът. Смяташе, че ако той пожелае да се отърве от някого, ще свърши работата ефикасно и с финес. Щеше да внуши убедителна илюзия за нещастен случай.

„Но дори повечето изпечени убийци не изпипват всеки детайл“ — напомни си тя. Понякога нещата се объркват дори за един от най-известните илюзионисти в света.

В края на краищата Оливър Уорд имаше ново поприще, защото преди две години нещата при него се объркаха много, много зле.