Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (49)

Четирийсет и девета глава

Дансингът в клуб „Парадайз“ беше претъпкан с танцуващи двойки с елегантни вечерни тоалети. Музикантите от оркестъра носеха бели сака и черни папийонки и свиреха популярни парчета.

Сепарето на Айрин и Оливър беше едно от многото в салона, където посетителите можеха да се усамотят. Пред него имаше мартини, а пред нея коктейл със сок от нар, но питиетата бяха недокоснати. „Не сме дошли да се забавляваме — помисли си Айрин, — а Оливър да огледа отблизо Джулиан Енрайт.“

Остро усещаше полумрака в клуба. Осветлението на нивото на пода и свещите по масите подчертаваха интимната атмосфера. Полукръглите дивани с високи облегалки на сепаретата осигуряваха на двойките уединение, но, от друга страна, не се виждаха другите посетители в клуба.

Айрин се наведе към Оливър и прошепна:

— Как ще разберем, че Енрайт и Тримейн са дошли?

— Не се притеснявай. Ник Тримейн е изгряваща филмова звезда — отговори той. — Звездите не влизат в нощен клуб. Те се появяват с гръм и трясък.

— И същевременно се правят, че не искат да бъдат забелязани — отбеляза тя. — Може би ще реши да дойде сам.

— Звездите също така не отиват в нощен клуб сами.

— Да, в Холивуд е прието, но Енрайт може би няма да иска да привлича внимание.

— Ако не искаше да привлича внимание, нямаше да се сприятели с Тримейн.

Айрин се замисли.

— Няма да споря, логично е. Но наистина изглежда странно един убиец да натрапва присъствието си.

— Кой е казал, че професионалните убийци не могат да бъдат суетни като филмови звезди? Освен това, ако Енрайт възнамерява да използва Тримейн за прикритие, трябва да се показва с него.

Лутър Пел се появи изведнъж в полумрака. Усмихна се на Айрин и очите му светнаха чисто по мъжки.

— Тази вечер си прелестна.

Тя се усмихна.

— Благодаря.

Оливър се намръщи.

— Някакъв знак от Тримейн и Енрайт?

— Затова дойдох — каза Лутър. — Току-що пристигнаха. Наредих да ги настанят на специална маса до дансинга.

— Специална ли? — учуди се Айрин.

— Запазваме маси около дансинга за клиенти, за които знаем, че искат да бъдат забелязани — обясни Лутър. — Ще ги виждате много добре. Ако някой от тях напусне клуба по някаква причина, един от моите хора ще го проследи. Съобщете ми, ако имате нужда от нещо.

— Благодаря — каза Оливър с малко неучтив тон. — Ще ти се обадим.

На Лутър явно му стана смешно. След това отиде в съседното сепаре да поздрави друга двойка. Държеше се точно като очарователен собственик на нощен клуб.

Айрин погледна смръщено Оливър.

— Той не флиртуваше с мен. Беше просто любезен. Сигурна съм, че казва на всички жени в клуба колко са прелестни.

— Може би. — Той като че ли не беше убеден. — Ето, Тримейн и Енрайт идват.

— Много добре. Сменяш темата. Не ми пука.

Той стисна зъби.

— Само те дразня — засмя се тя.

— Знам — промърмори Оливър.

Айрин си помисли, че той всъщност не е ревнив, просто се чувства като собственик. Мъжете изпитват подобно чувство, когато спят с някоя жена. Беше съвсем естествена, временна и несериозна мъжка реакция. Освен ако не е израз на някакви по-дълбоки и по-трайни емоции.

Бог да е на помощ, ако е така.

Хрумна й, че има такава вероятност, но преди да се замисли по въпроса, видя Ник Тримейн и Джулиан Енрайт.

— Беше прав — каза. — Ето, идват, и няма начин да не ги забележиш.

Двамата мъже вървяха по пътеката между масите, придружавани от салонния управител. Сноп дискретна светлина се появи като по магия. Плъзна се нежно върху Ник Тримейн. Енрайт беше достатъчно съобразителен да изостане няколко крачки след знаменитостта, сякаш да не попречи на ефекта, но успя да се покаже под светлината на прожектора макар и за кратко. През тези няколко секунди косата му лъсна като златна, а изваяният му профил привлече погледите. Айрин долови възбудения шепот в мрачината, когато тълпата видя кой е пристигнал.

— Значи това е той — прошепна тя.

— Да — отговори Оливър.

— Той е…

— Красив? Изискан? Префинен?

— Всъщност си помислих, че прилича на филмова звезда.

Двамата мъже седнаха на маса до дансинга. Салонният управител направи знак на сервитьорката и тя поднесе веднага коктейлите, след което грациозно се отдалечи.

Дискретният сноп светлина изчезна, но всички знаеха, че Ник Тримейн и неговият приятел са в клуба.

— Сега какво? — попита Айрин.

— Сега ще чакаме — отговори кратко Оливър.

Тя го погледна.

— Може би трябва да се престорим, че водим нормален разговор.

— За какво да говорим?

— За времето, винаги върши работа.

— Да — съгласи се Оливър. Не откъсваше очи от Тримейн и Енрайт. — Или да говорим за това какво ще правиш, когато се разреши тази ситуация.

— Добре.

Айрин се почувства като че ли върви по замръзнало езеро. Една погрешна стъпка и ще потъне в ледените дълбини.

Той почака минута-две. Тя мълчеше, тогава Оливър откъсна поглед от Тримейн и Енрайт само колкото да й хвърли тревожен поглед.

— Е? — подкани я.

Тя махна с ръка небрежно, все едно отговорът не беше толкова важен.

— Предполагам, че всичко зависи от това какво ще се случи тук, в Бърнинг Коув. Ако докажем, че Тримейн е убил Глория Мейтланд и може би е замесен в убийството на Пеги, и ако арестуват Енрайт за убийството на Хелън Спенсър, ме очаква блестяща журналистическа кариера. Но ако не докажем нищо, ще се наложи да променя отново името си, самоличността си и да си намеря друга работа.

— В моя хотел винаги ще има работа за опитна секретарка — подхвърли Оливър с крайно неутрален тон.

— Елена е твоя секретарка.

— Да, и нямам намерение да я сменям. Тя е чудесна. Но има други отдели, където е необходим опитен човек, който да организира архива и да пише на машина. Също така често имаме гости, които, докато са в хотела, имат нужда от секретарка по една или друга причина.

— Но няма да работя при теб — отбеляза Айрин.

— Това представлява ли проблем?

— Всъщност да, проблем е.

— Защо?

— Трябва ли да го изяснявам? Научих по много неприятен начин, че не бива да спя с шефа си. А ти си научил по същия начин, че не бива да се забъркваш с твоя служителка. Или си забравил пощенската картичка от Хаваи?

Оливър трепна.

— Ясно.

Тя се пресегна и го потупа по ръката.

— Все пак благодаря. Признателна съм ти за предложението. Но не се тревожи за мен. Много отдавна се грижа сама за себе си. Ще се оправя.

Очите му проблеснаха някак мрачно и нервно.

— Нека да обсъдим това, което току-що каза. Преди няколко месеца си била принудена да прекосиш цялата страна и да смениш името си, защото бившата ти работодателка, която е била и хотелска крадла, е свила бележник със свръхсекретна информация, и по тази причина е била убита. И в този момент мъжът, който според нас я е убил, седи на специална маса до дансинга заедно с известен актьор, когото подозираме, че е убил твоя колежка. Това ли наричаш умение да се грижиш за себе си?

Тя се ядоса и тъкмо щеше да отговори, когато видя, че Ник Тримейн става от масата.

— Тримейн си тръгва — прошепна.

Оливър проследи погледа й.

— Не ми се вярва.

Проследиха Ник как отиде до съседната маса, на която седяха две хубави млади жени. Той явно покани едната да танцуват. Тя стана и го последва на дансинга. Дори от разстояние беше очевидно, че е зашеметена.

— Тази история ще я топли месеци — отбеляза Айрин.

Джулиан Енрайт стана и тръгна решително по пътеката. Спря за малко и размени няколко думи с един сервитьор. След това смени посоката.

— Идва към нас — каза Оливър. — Става интересно.

— Не мога да повярвам — прошепна Айрин.

— И аз не мога. Арогантният негодник не устоя.

Джулиан спря пред масата им. Пулсът на Айрин се ускори и тя трудно си поемаше дъх. Ако двамата с Оливър бяха прави, тя стоеше лице в лице с убиеца на Хелън Спенсър.

А пък Оливър изглеждаше неестествено притихнал.

— Извинете, че се намесвам — започна Енрайт с тон, който намекваше, че не му пука. Усмихна се на Айрин. — Вие сте Айрин Глейсън, журналистката от „Дочуто под секрет“. Моят приятел Ник ми разказа за вас. Явно сте вбесили неговото студио.

— Явно неговото филмово студио е побесняло, защото сега съм бивша журналистка.

— Тази вечер госпожица Глейсън е с мен — намеси се Оливър.

Айрин можеше да се закълне, че в салона полъхна леден студ и температурата спадна под нулата.

— Нима? — Енрайт не откъсваше поглед от Айрин. — Хрумна ми, че бихте могли да подобрите отношенията си със студиото на Тримейн, ако танцувате с мен. В края на краищата ние сме приятели.

Айрин почувства, че Оливър всеки момент ще се намеси. Настъпи го под масата, за да го предупреди да си мълчи, и същевременно се усмихна хладно на другия мъж.

— Господин Тримейн ли ви изпрати при мен с това предложение, господин Енрайт? — попита.

— Настоявам да ме наричате Джулиан. И трябва да ви призная, че идеята е лично моя.

— Защо?

— Защото съм любопитен каква е жената, която има смелостта да се опълчи на едно могъщо филмово студио.

— Както виждате, господин Енрайт, загубих битката. Можете да кажете на господин Тримейн, че повече няма от какво да се страхува, що се отнася до мен.

— Ще му предам. Сигурен съм, че ще се радва да чуе новината. Но това не означава, че не можем да танцуваме.

— Чухте господин Уорд. Тази вечер съм с него.

— В такъв случай сигурно не очаква много весела вечер? Куц човек едва ли става за партньор на танци. О, Айрин, може би ще имаме друга възможност да се опознаем.

Джулиан потъна някъде в полумрака. Тя си спомни, че може да диша.

— Не мога да повярвам колко безочлив е този човек — каза Айрин.

— Аз мога. Бяхме прави за него. Той е тук заради теб и заради бележника.

— Сигурен ли си?

— Вече съм сигурен.

Айрин изпрати с поглед Енрайт, докато отиваше към масата си.

— Изглеждаш много сигурен, че си разгадал правилно Джулиан Енрайт. Ами Тримейн? За него нищо не казваш.

— В момента Енрайт е по-опасният. Тримейн не е толкова умен, но е много по-предпазлив. Може да е убиец, но в такъв случай има ясен мотив — да спаси кариерата си. Не би рискувал, освен ако си мисли, че няма избор. В момента се надява, че от студиото са овладели ситуацията.

— Знаеш ли, когато дойдох в Бърнинг Коув и през ум не ми минаваше, че ще прекарам вечер в елегантен нощен клуб и ще наблюдавам двама убийци, които пият и танцуват.

Оливър опита мартинито и остави чашата. Наблюдаваше Енрайт и Тримейн с неразгадаемо изражение.

— Енрайт беше прав в едно — каза след малко.

— За какво?

— Не ме бива на дансинга.

Тя се усмихна.

— Слава богу, имаш други таланти.