Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (18)

Осемнайсета глава

Ник Тримейн хвърли броя на „Тайни от синия екран“ на масата в градината и стана от бамбуковия стол.

— Според Огдън тази снимка ще реши ли моя проблем? — попита.

— Той е много доволен. — Клодия мъчително преглътна. — Каза, че днес всички в Ел Ей ще говорят за живеещия в усамотение бивш илюзионист, който има връзка с журналистка, която се продава евтино и която сега всеки ще свърже със смъртта на госпожица Мейтланд. Господин Огдън е сигурен, че дописката ще омаловажи написаното от госпожица Глейсън в „Дочуто под секрет“.

— Аз не съм толкова сигурен.

Сервираха закуската в частния вътрешен двор. Хранеше се сам, понеже не беше в настроение да води разговори. Клодия не влизаше в сметката. Разреши й да остане, за да го информира за статията в „Тайни“, докато довършваше яйцата по бенедиктински. Стоеше права и той не й предложи дори чаша кафе. В края на краищата беше негова секретарка и сама можеше да си налее кафе.

Отиде до края на вътрешния двор и се загледа в залива. Утринната мъгла се беше вдигнала и се очертаваше още един искрящ ден… още един съвършен по калифорнийски ден, какъвто трябваше да бъде неговият живот като на пощенска картичка.

И до неотдавна всичко вървеше безоблачно. Намираше се в много бърз асансьор, който го отвеждаше към върха. Да, все още се налагаше да се съобразява с договора със студиото, но скоро щеше да бъде в такава позиция, че сам да избира ролите си. По дяволите, ще бъде толкова богат, че ще си плаща и няма да се съобразява с проклетия договор, ако това му се иска.

Но преди няколко седмици първата репортерка от „Дочуто под секрет“ започна да се рови в миналото му. След фаталния инцидент с Хакет беше сигурен, че му се е разминало. Но се появи отново Глория Мейтланд и го заплаши да разгласи тайните му, ако не й плати, за да си мълчи. Подкупът, който й даде Огдън, се оказа недостатъчен да спре Глория. „Знаех си, че парите няма да запушат устата й“ — помисли си Ник. Глория искаше нещо друго — отмъщение.

След като Глория беше отстранена от пътя му, се осмели да се надява, че още веднъж му се е разминало. Не очакваше проблеми от местната уличница, която сваляше знаменитости — Дейзи Дженингс. Тя се закле, че ще му осигури алиби за нощта, когато беше убита Мейтланд. „Ще направя всичко за теб, Ник.“ В замяна искаше само да я уреди за пробни снимки. Знаеше, че няма такова влияние в студиото… поне не още. Но обеща. С малко късмет това щеше да бъде достатъчно да си мълчи, докато реши как да спре Глейсън.

„Все някоя жена ще се изпречи на пътя ми — мислеше си той. — Бети Скот в Сиатъл, пропилата се клюкарска журналистка Хакет, Глория Мейтланд, Айрин Глейсън.“

Винаги жена.

— Наистина хората вероятно ще повярват, че тази Глейсън спи с Уорд — каза той. — Дори може да се питат дали не е отговорна за смъртта на Мейтланд. Но това не означава, че няма да напише друга статия за мен. Публиката ще я чете, дори да вярва, че Глейсън е евтина малка курва. Не мога да си позволя повече клюки, които ме свързват с убийство. Огдън трябва да се погрижи Глейсън да не пише повече по този въпрос в онзи вестник.

— Господин Огдън каза отново да ти предам, че всичко е под контрол — успокои го Клодия. — Обеща, че ще се оправи с Айрин Глейсън.

— Безполезна си. Разкарай се от очите ми. Трябва да помисля.

Клодия бързо се върна във вилата и след няколко секунди излезе.

Ник пак се съсредоточи в смайващата гледка към залива. Няма да разреши на жена да извади от релси неговия почти съвършен живот.