Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (48)

Четирийсет и осма глава

Айрин остана на мястото си, замислена върху онова, което Клодия току-що й каза. След малко стана и се запъти към кабинета на Оливър по сводестата алея.

Елена се усмихна, като отвори вратата.

— Здравей, Айрин. Как си?

— Много добре, Елена, а ти?

— И аз съм добре, благодаря. При господин Уорд ли идваш?

— Да. Той в кабинета си ли е?

— Тук е. Ще му съобщя за теб. — Секретарката се обади по интеркома: — Дойде госпожица Глейсън.

— Нека да влезе, тъкмо щях да отида да я търся.

Елена се надигна от стола, за да отвори вратата.

— Моля те, не ставай, мога и сама да си отворя. — Айрин прекоси приемната и преди да влезе, се обърна към Елена и попита: — Това ярко калифорнийско слънце не ви ли дотяга?

Другата жена се разсмя.

— Шегуваш ли се? Родена съм и съм израснала тук. Обожавам тази светлина.

Айрин се усмихна.

— Не съм от този край, но съм съгласна с теб. И аз обожавам тази светлина. Странно, но не на всеки му харесва.

Влезе при Оливър и затвори вратата. Той веднага се изправи.

— Ето те и теб, вече щях да те търся. Честър току-що ми обясни какви са записките в бележника на Атертън. Изчисленията са за изработването на усъвършенстван уред за откриване на неприятелски плавателни съдове. „Солтуд“ очевидно има строго секретен договор с военноморския флот.

— За шпионаж ли става въпрос?

— Така изглежда. Между другото, Честър одобрява съвета, който ти е дала Хелън Спенсър в писмото си. Каза, че ще си навлечем много беди, ако се свържем с ФБР.

Айрин потрепери.

— Боже мой! Тази работа взе да става все по-сериозна и по-сериозна, нали?

— Мисля, че можем най-после да наредим няколко парченца от пъзела. Теди помогна ли ти да намериш Клодия Пиктън?

— Теди ли?

— Съжалявам — извини се Оливър. — Той предпочита сценичното си име. Понякога забравям. За мен той винаги ще си остане Теди — човекът, който успяваше неизвестно как да събере след представление реквизита, персонала, екипировката, и да ги натовари на влака за следващия град. Безупречен е, когато става въпрос за преместване от едно място на друго.

— Клодия пристигна там, където господин Фонтейн каза, че ще бъде точно в три и петнайсет — в чаения салон. Надявах се да измъкна нещо от нея, но не успях. Спомена, че Тримейн играе голф с мъж, с когото се е запознал в хотела.

— Кой?

— Някой си господин Енрайт.

Оливър седна и се замисли.

— Това е много интересно.

— Защо?

— В моя списък има един Джулиан Енрайт от Ню Йорк.

— Сам ли е?

— Да. Джентълмен със слабост към лукса, с изискан вкус и със стил, който се придобива само в семейство, натрупало състояние преди няколко поколения. Направил е силно впечатление на господин Фонтейн.

— Снощи не ми показа този Джулиан Енрайт в ресторанта.

— Не беше там. — Оливър й показа списъка с четирите имена в него. — Енрайт беше един от малкото, които вечеряха в града.

— Джентълмен с вкус към лукса и със стил — повтори тихо тя. — Не ми прилича на убиец.

— Не и в холивудска версия може би. Как мислиш, възможно ли е такъв мъж да успее да прелъсти Хелън Спенсър?

— Възможно е. Защо убиец със задача да открие бележника се сближава с най-нашумелия холивудски талант?

— Навярно Енрайт знае за последното ти интервю с Тримейн.

— И?

— И след като ти посочи с пръст Ник Тримейн, и намекна, че е виновен за едно скорошно убийство, защо да не използва актьора за прикритие.

— Не разбирам.

— Ако се случи нещо с теб, Айрин, кого ще заподозрат веднага?

— Ник Тримейн. Всички знаят колко го ядосах заради онази статия в „Дочуто под секрет“.

— Може и да има желязно алиби, толкова правдоподобно, че да не отиде в затвора, но това няма да има значение за общественото мнение. Няма да се изненадам, ако убийството на репортерка в Бърнинг Коув, където и Тримейн случайно е във ваканция, се окаже твърде скандално дори за могъщо студио… не и ако убиецът изключи възможността за нещастен случай.

Картината на кървавия труп на Хелън Спенсър мина през ума на Айрин. Ръцете й се разтрепериха.

— Възприятието е всичко — каза тя. — Ще стане голям скандал, ще се умува много, ще плъзнат клюки. И докато всичко това се разразява, истинският убиец ще се измъкне. Поразително хрумване.

— Като се замислиш, дяволски блестящо пренасочване.

— При убийството на Хелън е имало успех. Полицаите приеха от самото начало, че търсят душевно неуравновесен убиец.

— Неуравновесена секретарка с престъпна природа, ако трябва да сме точни — допълни Оливър.

— Не е необходимо да ми напомняш. Този план също така потвърждава твоето предчувствие за арогантността на убиеца.

— Да, но ако сме прави, точно арогантността е фаталната пукнатина в плана.

— Поне установихме самоличността на убиеца на Хелън.

— Може да знаем — каза Оливър, — но трябва да сме сигурни. Научи ли нещо повече от Клодия Пиктън?

— Ами тя отново извика духа на мистериозния господин Огдън.

— Такива като Ърни Огдън прибягват до подкуп, когато разчистват проблеми. Но ако парите не свършат работа, той няма да се поколебае да приложи груба сила, за да разчисти бъркотията.

— От начало се захванах с Тримейн заради бележките на Пеги. Ами ако е допуснала грешка? Мислиш ли, че Огдън ще отиде толкова далеч, че да поръча да убият жена, ако тя е заплаха за неговата звезда?

— Възможно е, ако не може да я подкупи или сплаши — отговори Оливър. — Но аз познавах Дейзи Дженингс. И Пел я познаваше. И двамата сме убедени, че парите щяха да свършат работа. Нямаше смисъл да я убиват, за да замълчи.

— Освен ако е знаела нещо толкова скандално за Ник Тримейн, че Огдън не е искал да рискува. Ами ако е имала доказателство, че Тримейн е замесен в убийството на Глория Мейтланд?

— Да, това може би е достатъчно Огдън да прати тежката артилерия. Но ако е вярно, това означава, че положението на Тримейн в студиото е критично.

— Но в едно съм сигурна. При Пеги Хакет подкупи нямаше да вървят.

— Сигурна ли си?

— Пеги се мъчеше да върне името си като журналистка. Не търсеше пари. Търсеше материал за заглавна страница.

— Изкопчи ли друго от Клодия Пиктън?

— Предупреди ме, че Огдън може да бъде безпощаден. Очевидно се страхува от него. Каза още, че е решила да напусне Холивуд или Бърнинг Коув. Но иска да събере пари, за да се върне у дома, да си намери работа и да се омъжи.

— Да се омъжи ли?

— Да се омъжи. Ти не си ли се женил?

— Не. Веднъж щях да се оженя. Сгодих се. Но не се получи. А ти?

— Същата история. По едно време си мислех, че ще се омъжа. Но не се получи.

— Лъжливият негодник, когото спомена в склада с реквизита ли?

— Беше пропуснал да ми каже, че е сгоден. Когато неговата годеница ме информира за този факт, лъжливият негодник намери за странно, че не искам да играя ролята на негова любовница.

Оливър кимна някак тържествено.

— Да, лъжите и измамите съсипват хубавите отношения.

Айрин подпря лакти върху страничните облегалки на креслото и допря върховете на пръстите си.

— Предполагам, че говориш от собствен опит.

— Да, тя беше една от асистентките ми. Избяга с мъж от моя екип, на когото имах доверие. Той уреждаше ангажиментите, продажбата на билетите и рекламата за предстоящото представление.

— Разбирам.

— Избягаха в Хаваи.

— Много романтично. Струва доста пари да се отиде до Хаваи с кораб или със самолет. След това и хотелите не са евтини. Сигурно богато си плащал на персонала.

— Ще ми се да е така, но очевидно Дора и Хюбърт са били недоволни. Когато са тръгвали, са задигнали приходите от касата за близо два месеца.

— Като се има предвид, че салоните за „Удивителното шоу на Оливър Уорд“ са били претъпкани, сумата е била порядъчна.

— Не бяха малко пари — потвърди той. — Изпратиха ми пощенска картичка от Хаваи с извинения. Написали ми бяха, че са последвали сърцата си и че съм щял да разбера.

— Добре, погледни от хубавата страна — предложи Айрин. — Поне не са написали в картичката „иска ни се да си тук“.

Оливър я изненада, като се захили.

— Благодаря ти, че ми показа как стоят в действителност нещата. А ти отмъсти ли си?

— Да, едва ли му накривих шапката. Компанията беше в жестоко съперничество с друга компания. Ставаше въпрос за лиценз в петролния бизнес. Преговорите водеше лъжливият негодник. Но аз бях подготвила цялата предварителна информация. Тъкмо се канех да напиша подробен доклад за лъжливия негодник, когато годеницата се отби в кабинета, за да ме осведоми за истинското ми положение.

— Предполагам, че нещо ужасно се е случило с подробния доклад.

— Нищо не се случи, защото не видя бял свят. Това беше хубавото на моето отмъщение, разбираш ли? Докато отивах към вратата, треснах папките с всички факти на бюрото на лъжливия негодник. Знаех, че няма да разбере нищо от записките. Бяха написани с моя версия на стенографското писмо.

Оливър се усмихна.

— Все едно са били написани с таен код.

— А колкото до диаграмите, сам си признаваше, че няма ум за сметки.

— Доколкото схващам, сделката е пропаднала.

— Конкурентната фирма спечели лиценза.

— Уволниха ли лъжливия негодник?

— Не, разбира се. Годеницата му беше дъщеря на собственика на компанията, твърдо решена да се омъжи за лъжливия негодник. Тя беше момиченцето на татко и лъжливият негодник беше повишен в длъжност вицепрезидент.

— Естествено.

— Чувала съм, че не си струва да си отмъщаваш. Последното, което чух, е, че лъжливият негодник и неговата съпруга живеят щастливо някъде в Кънектикът. Истински холивудски край.

— Съмнявам се.

— И аз — каза Айрин. — Честно казано, даже ми е мъчно за нея. В края на краищата тя се омъжи за един лъжлив негодник.

— Хората не се променят. Те са такива, каквито са.

— Моята теория е същата — каза Айрин.