Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (23)

Двайсет и трета глава

Малко преди единайсет и половина същата вечер Айрин влезе бавно в улицата. Оливър беше прав. Кварталът беше безлюден в този час. Уличните лампи светеха мъждиво, но повечето прозорци бяха тъмни. Остро усещаше мрака, прииждащ от всички страни. Цялата сцена беше обвита в зловеща тишина.

Както й беше обяснено, на ъгъла на двете улици имаше телефонна кабина. Остъклената врата зееше отворена. Тя спря, изключи двигателя и спусна стъклото, за да чуе позвъняването. „Ако позвъни“ — помисли си.

— Не виждам никакви коли — каза.

— Това е добър знак — обади се Оливър, който се беше свил на пода зад предните седалки. — Може наистина жената да има информация. И все пак ще се държим, все едно някой ни наблюдава.

Айрин скръсти ръце.

— Съжалявам, че мястото ти е така неудобно.

— Тесничко е, но изобщо не може да се сравнява с преградата, която употребявах за номера „Коридор на безкрайността“.

— Този номер ли едва не те уби?

За момент тя си помисли, че няма да й отговори.

— Не — каза най-после. — „Клетката на смъртта“.

Искаше да попита какво по-точно се е случило, но интуитивно усети, че въпросът е твърде нетактичен, от онези, които могат да зададат само близки приятели и любими хора. Той я целуна, но това не означаваше, че са близки приятели или любовници.

— Днес попаднах на един от най-големите почитатели на Тримейн. Предупреди ме да не пиша повече за него.

— Дали не е бил изпратен от студиото?

— Не. Не беше от яките момчета, просто фанатик. Сервитьорката в ресторанта каза, че е редовен посетител от около седмица. Бил безобиден.

— Тримейн се регистрира в хотела преди около седмица.

— Знам.

— Ще поръчам на О’Конър, шефа на охраната в хотела, да се поинтересува от него.

— Добре. Но съм сигурна, че е просто още един вманиачен почитател.

Телефонът звънна. Тя трепна. Въпреки че го очакваше, звукът я изплаши.

— Започва се — прошепна.

Слезе от колата и взе слушалката.

— Айрин Глейсън.

— В края на Мирамар Роуд има изоставен склад — каза Дейзи. Пак шепнеше, но този път говореше много бавно. — Използван през Сухия режим, но след отмяната е празен. Ще те чакам там. Ела сама. Сделката отпада, ако забележа друг човек с теб. — След кратка пауза добави: — И не забравяй двайсетте долара.

— Почакай, как да намеря този склад? Не съм оттук, забрави ли? Предполагам, че не искаш да разпитвам в близкия бар или бензиностанция.

— Не. — В гласа й се долавяше паника. — Никой не бива да знае къде отиваш. Аз ще ти обясня по кой път да тръгнеш.

Дейзи обясни набързо и затвори телефона.

Айрин се върна в колата и запали двигателя.

— Отиваме в изоставен склад в края на Мирамар Роуд. Знаеш ли къде е?

— На няколко километра извън града е. Пътят е неподдържан. Ще ни трябват цели четирийсет и пет минути, за да стигнем дотам. Според местните жители складът е бил използван от контрабандистите през Сухия режим като разпределителен пункт.

— Дейзи ми спомена.

— А случайно да ти е споменала, че там има док и навес за лодки?

Това сведение я вцепени за няколко секунди.

— Док и навес ли?

— Старият склад се намира на брега на малък, закътан залив. Затова складът е там. Контрабандистите са прекарвали незаконния алкохол, без да привличат вниманието на властите. — Оливър направи пауза, за да придаде тежест на думите си. — Използвали са го също така да се отървават от труповете.

— Трупове ли?

— Конкуренцията в бизнеса е била жестока.

— Да, разбирам.

— В края на краищата изглежда идеално място за още едно удавяне при нещастен случай — добави Оливър.

Дъхът й секна.

— Да, така изглежда. Добре, каза си мнението. Наистина ли мислиш, че Дейзи ще се опита да ме убие?

— Мисля, че по-скоро нашият убиец използва Дейзи да те подмами. Предупредих те, че по всяка вероятност това е капан.

Тя забарабани с пръсти по волана.

— Ами ако Дейзи не лъже?

— Тогава имаш право. Ще си тръгнем от срещата със сериозна информация, която може да ни помогне да разберем кой е убил Глория Мейтланд.

Долови в гласа му нова нотка, каквато досега не беше забелязвала. Позамисли се да я определи и най-накрая се досети. Звучеше като мъж, който очаква с нетърпение малко силни усещания.

— Ами ако си прав? — попита. — Какво ще стане, ако срещата с Дейзи се окаже капан?

— Ще извадим заек от шапката.