Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (56)

Петдесет и шеста глава

След като излезе от един завой, Оливър увеличи скоростта и забеляза, че не вижда пред себе си стоповете на корда.

Лутър каза:

— Може да е тръгнал по някой страничен път.

— Наоколо няма странични пътища — каза Оливър.

— Сигурно е много пред нас — каза Айрин.

Фаровете на олдсмобила осветиха черните следи от поднесъл автомобил.

— Не мисля така — каза Оливър.

Той удари спирачките и спря колата в една тясна отбивка край пътя. Отвори вратата, взе бастуна и фенерчето си и слезе от колата. Застана неподвижно няколко секунди и се ослуша. Единственото, което чуваше, беше монотонният тътен на прибоя в крайбрежните скали.

Оливър извади пистолета си от кобура. Лутър и Айрин също слязоха от колата и тръгнаха след него. Лутър извади пистолета и фенерчето си. Айрин държеше малкия си пистолет в едната ръка.

— Стой тук — каза Оливър. — Моля те. Ако е още жив, сигурно е въоръжен.

Не след дълго откриха корда — от него беше останала смачкана купчина метал върху скалистия бряг. Във въздуха се носеше силна миризма на бензин.

Джулиан Енрайт беше изхвърчал върху скалите близо до останките от колата, а главата му се беше извъртяла под странен ъгъл.

Лутър погледна Оливър и каза:

— Ти беше прав относно импулсивния му характер.

— Не беше трудно да разбереш що за човек е — каза Оливър. — Мислеше, че по-умен от него няма, че е кукловод, който дърпа конците на другите. Хора като него не могат изобщо да си представят, че и тях самите може да ги манипулират.

— Какво ще правим с фалшивия бележник? — попита Айрин.

— Когато избяга от вилата, бележникът беше у него — каза Оливър. — Сигурно е долу в останките от колата.

— Ще сляза да го потърся — каза Лутър.

Айрин го погледна и попита:

— Нужно ли е наистина?

— Трябва да сме сигурни — каза Оливър. — Аз не мога да сляза с този скапан крак.

— Значи ще сляза аз — каза Лутър. — Отивам да взема въже.

Отиде до колата, отвори багажника и извади въжето. Свали си сакото и си сложи кожени ръкавици.

Айрин му светеше с фенерчето, докато той се спускаше към останките от колата. Първо огледа купето. След това опипа врата на Енрайт, погледна нагоре и поклати глава. Пребърка дрехите на Енрайт и извади портфейла му. Прегледа го набързо и го прибра обратно в джоба на сакото му.

След малко откри плика с фалшивия бележник. После се изкачи по скалите, извади бележника от плика и го подаде на Оливър.

— Чудно ми е как се е запазил — каза той.

Лутър го погледна:

— Трябва да се отървем от него. Иначе ще ни задават излишни въпроси.

Оливър погледна надолу към колата. Миризмата на бензин се усилваше.

— Имаш ли кибрит? — каза той.

— Мислех, че няма да попиташ.

Лутър му подаде лъскав черен кибрит с надпис клуб „Парадайз“, отпечатан със златни букви на предната страна.

Оливър драсна една клечка и я доближи до страниците на бележника. След като се убеди, че бележникът се е запалил, той го метна надолу върху останките от колата.

Кордът избухна в пламъци.

— Нищо не може да заличи уликите от мястото на едно престъпление, както огънят — каза Лутър.