Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бърнинг Коув (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Girl Who Knew Too Much, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 17 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Жена с тайни

Преводач: Нина Рашкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Симолини ’94

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-377-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13466

История

  1. — Добавяне

Петдесет и първа глава

На следващата вечер Джулиан беше с Тримейн в полутъмния бар на хотела, когато чу сирена в далечината. Мина му през ум, че откакто е в Бърнинг Коув, за пръв път виеше сирена. Помисли си, че една от причините е местоположението на хотела. Той се намираше на около километър и половина извън града. Но в момента воят на сирената на „Бърза помощ“ се приближаваше към хотела.

Тъкмо щеше да отпие от коктейла и ръката му замръзна във въздуха. Погледна към изхода, който беше отбелязал къде се намира още първия път, когато влезе в бара. Беше в края на коридор с приглушена светлина, точно до мъжката тоалетна.

Независимо дали е на работа или не, щом влезеше в затворено помещение, винаги си отбелязваше откъде може да се измъкне, ако нещата се объркат. Баща му настояваше да придобие този навик още в началото на кариерата си и трябваше да признае, че това му беше спасявало живота неведнъж.

— Какво ли става? — зачуди се Ник.

Говореше леко завалено заради коктейлите, с които се наливаше по време на вечерята.

Сирената изведнъж замлъкна.

Джулиан погледна към бара. Уили говореше по телефона.

— Няма нищо тревожно — съобщи спокойно тя, след като приключи разговора. — Няма пожар. В някоя от вилите има злополука. Колата на „Бърза помощ“ току-що дойде. Всичко е под контрол.

„Но тя изглежда разтревожена“ — помисли си Джулиан.

— По дяволите — промърмори Ник. — Ако са намерили още една мъртва жена, бил съм с теб цялата вечер, нали?

— Да — отговори Джулиан.

Пък и така си беше.

Не изпускаше Уили от очи, която се стараеше да се държи хладнокръвно. Но все пак беше разтревожена и все поглеждаше през прозореца. Там нямаше какво да види заради високия жив плет и белосания зид, който ограждаше парка на хотела.

Няколко любопитни се разхождаха навън с питиетата си, за да разберат какво става. Уили изчезна. Когато се върна, беше мрачна.

Сирените се чуха отново.

Хората се върнаха в бара. Двама мъже отидоха да си поръчат питиета. И двамата бяха около трийсет и пет-шест годишни. Единият олисяваше. Другият носеше зле ушито сако. Хубавичка жена с впита черна рокля и високи токчета седна между двамата.

— За какво е тази врява? — попита задъхано тя.

Двамата мъже взеха да се надпреварват кой да отговори.

— Казаха, че линейката е отишла във вилата на Оливър Уорд — каза плешивият с тон на многознайко, като се опитваше да привлече вниманието на жената. — Бил паднал по стълбището.

— Намерили го в безсъзнание — обясни онзи с грозното сако. — Имало цяла локва кръв.

Джулиан слушаше много внимателно.

— Медиците от линейката казали, че Уорд вероятно си е счупил я крак, я ръка, но раната на главата била опасна — добави плешивецът. — Ще го откарат в болница. Не знаят дали ще оживее.

— Гадна работа. — Онзи с грозното сако поклати глава. — Оживя в пожара само за да падне по стълбите.

— Чудя се какво ли е правил на горния етаж с този сакат крак — разсъждаваше плешивецът.

Другият се ухили.

— Хващам се на бас, че е изкачил онези стълби, за да направи среднощна визита на гостенката си. Чух, че тя е извикала линейката и е отишла с него в болницата.

— Жени — заключи плешивецът. — Ще те хванат по един или друг начин.

Уили избърса очите си с кърпичка. След малко пошушна нещо на другия барман, мъж на средна възраст, и излезе през страничната врата.

Джулиан отиде на бара.

— Какво желаете? — попита барманът.

— Още един манхатън — поръча Енрайт. — И един за моя приятел. Чух, че е станала злополука.

— Току-що научихме, че са откарали шефа в болница.

— Барманката защо излезе?

— Уили каза, че ще отиде в болницата, за да провери какво е положението. Не се знае дали той ще оживее. Ако не оживее, всички ще трябва да си търсим работа.

Барманът постави два коктейла на плота. Джулиан ги отнесе на масата. Ник взе своя и веднага отпи жадно.

Малко по-късно Джулиан отведе много пияния Ник Тримейн в неговата вила. Не се затрудни да включва осветление. Остави Тримейн на леглото.

Тримейн изпелтечи нещо неразбираемо.

Джулиан се спря.

— Какво?

— Кажи кога ще се оправиш с онази проклета репортерка?

— Скоро.

— Добре.

Енрайт излезе.