Метаданни
Данни
- Серия
- Бърнинг Коув (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Girl Who Knew Too Much, 2017 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Нина Рашкова, 2017 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 17 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- Еми (2020 г.)
Издание:
Автор: Джейн Ан Кренц
Заглавие: Жена с тайни
Преводач: Нина Рашкова
Година на превод: 2017
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо (не е указано)
Издател: Издателска къща „Плеяда“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2017
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска
Печатница: Симолини ’94
Редактор: Лилия Анастасова
ISBN: 978-954-409-377-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13466
История
- — Добавяне
Петдесет и първа глава
На следващата вечер Джулиан беше с Тримейн в полутъмния бар на хотела, когато чу сирена в далечината. Мина му през ум, че откакто е в Бърнинг Коув, за пръв път виеше сирена. Помисли си, че една от причините е местоположението на хотела. Той се намираше на около километър и половина извън града. Но в момента воят на сирената на „Бърза помощ“ се приближаваше към хотела.
Тъкмо щеше да отпие от коктейла и ръката му замръзна във въздуха. Погледна към изхода, който беше отбелязал къде се намира още първия път, когато влезе в бара. Беше в края на коридор с приглушена светлина, точно до мъжката тоалетна.
Независимо дали е на работа или не, щом влезеше в затворено помещение, винаги си отбелязваше откъде може да се измъкне, ако нещата се объркат. Баща му настояваше да придобие този навик още в началото на кариерата си и трябваше да признае, че това му беше спасявало живота неведнъж.
— Какво ли става? — зачуди се Ник.
Говореше леко завалено заради коктейлите, с които се наливаше по време на вечерята.
Сирената изведнъж замлъкна.
Джулиан погледна към бара. Уили говореше по телефона.
— Няма нищо тревожно — съобщи спокойно тя, след като приключи разговора. — Няма пожар. В някоя от вилите има злополука. Колата на „Бърза помощ“ току-що дойде. Всичко е под контрол.
„Но тя изглежда разтревожена“ — помисли си Джулиан.
— По дяволите — промърмори Ник. — Ако са намерили още една мъртва жена, бил съм с теб цялата вечер, нали?
— Да — отговори Джулиан.
Пък и така си беше.
Не изпускаше Уили от очи, която се стараеше да се държи хладнокръвно. Но все пак беше разтревожена и все поглеждаше през прозореца. Там нямаше какво да види заради високия жив плет и белосания зид, който ограждаше парка на хотела.
Няколко любопитни се разхождаха навън с питиетата си, за да разберат какво става. Уили изчезна. Когато се върна, беше мрачна.
Сирените се чуха отново.
Хората се върнаха в бара. Двама мъже отидоха да си поръчат питиета. И двамата бяха около трийсет и пет-шест годишни. Единият олисяваше. Другият носеше зле ушито сако. Хубавичка жена с впита черна рокля и високи токчета седна между двамата.
— За какво е тази врява? — попита задъхано тя.
Двамата мъже взеха да се надпреварват кой да отговори.
— Казаха, че линейката е отишла във вилата на Оливър Уорд — каза плешивият с тон на многознайко, като се опитваше да привлече вниманието на жената. — Бил паднал по стълбището.
— Намерили го в безсъзнание — обясни онзи с грозното сако. — Имало цяла локва кръв.
Джулиан слушаше много внимателно.
— Медиците от линейката казали, че Уорд вероятно си е счупил я крак, я ръка, но раната на главата била опасна — добави плешивецът. — Ще го откарат в болница. Не знаят дали ще оживее.
— Гадна работа. — Онзи с грозното сако поклати глава. — Оживя в пожара само за да падне по стълбите.
— Чудя се какво ли е правил на горния етаж с този сакат крак — разсъждаваше плешивецът.
Другият се ухили.
— Хващам се на бас, че е изкачил онези стълби, за да направи среднощна визита на гостенката си. Чух, че тя е извикала линейката и е отишла с него в болницата.
— Жени — заключи плешивецът. — Ще те хванат по един или друг начин.
Уили избърса очите си с кърпичка. След малко пошушна нещо на другия барман, мъж на средна възраст, и излезе през страничната врата.
Джулиан отиде на бара.
— Какво желаете? — попита барманът.
— Още един манхатън — поръча Енрайт. — И един за моя приятел. Чух, че е станала злополука.
— Току-що научихме, че са откарали шефа в болница.
— Барманката защо излезе?
— Уили каза, че ще отиде в болницата, за да провери какво е положението. Не се знае дали той ще оживее. Ако не оживее, всички ще трябва да си търсим работа.
Барманът постави два коктейла на плота. Джулиан ги отнесе на масата. Ник взе своя и веднага отпи жадно.
Малко по-късно Джулиан отведе много пияния Ник Тримейн в неговата вила. Не се затрудни да включва осветление. Остави Тримейн на леглото.
Тримейн изпелтечи нещо неразбираемо.
Джулиан се спря.
— Какво?
— Кажи кога ще се оправиш с онази проклета репортерка?
— Скоро.
— Добре.
Енрайт излезе.