Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (35)

Трийсет и пета глава

— Имам чувството, че ме преследва — каза Ник.

Поведе госта си през дневната на вилата и излязоха на сенчестата веранда към задния двор. Настаниха се на бамбуковите столове.

Джулиан Енрайт не приличаше на яките момчета, които обикновено изпращаше Огдън. Не беше някой наконтен бивш каскадьор и изобщо не приличаше на оскотял мафиот. Беше красив, с аристократичния маниер на човек от добро семейство, може би един рус Кари Грант. Походката и жестовете му бяха небрежно-елегантни също като на Кари Грант, държеше се сякаш светът му принадлежи. И косата му явно беше с естествен цвят, дрехите — шити по поръчка, и на стройната му, атлетична фигура стояха превъзходно.

„Слава богу, Енрайт няма амбиции за филмова кариера — помисли си Ник. — Иначе щеше да е сериозен конкурент за главните мъжки роли.“

— Разкажи ми всичко от начало до край — започна Енрайт. — Не пропускай нито една подробност. Искам да съм наясно с какво по-точно ще трябва да се оправям.

— Огдън не те ли осведоми?

— Предпочитам сам да проуча обстоятелствата.

— Да проучиш ли?

— Да събера фактите. Наречи го както щеш. Слушам те, Тримейн.

— Вече ти казах, имам чувството, че ме преследва.

— Сигурен ли си, че никога не са ви се пресичали пътищата с госпожица Глейсън? Секс за една нощ? Краткотрайна любовна афера?

— Сигурен съм, тя не е мой тип. — Ник беше твърде неспокоен, стана и започна да снове напред-назад. — Има ми зъб, казах ти.

— Имаш ли някаква представа защо? — попита Енрайт.

— Може би. — Ник престана да снове и сви рамене. — Случи се нещо с друга журналистка от клюкарския вестник, в който работи Глейсън.

— И какво по-точно се е случило с другата журналистка?

— Подхлъзнала се е във ваната, ударила си е главата и се е удавила.

— Но госпожица Глейсън не вярва в тази версия.

— Предполагам — промърмори актьорът. — След това още една жена се удави.

— Имаш предвид удавената тук, в хотела.

— Очевидно Мейтланд е имала среща с Глейсън при басейна във фитнес салона онази нощ. Със сигурност е щяла да й наговори куп клюки за мен. Но Глейсън казала на ченгетата, че е заварила Мейтланд мъртва в басейна. После се появи статия на заглавната страница на „Дочуто под секрет“, в която се намекваше за връзка между мен и Мейтланд. След това репортери от цялата страна започнаха да звънят в студиото да искат интервю с мен.

— При други обстоятелства в това нямаше да има нищо лошо.

Като че ли ледени пръсти се впиха в тила на Ник. Енрайт говореше, като че ли не е схванал намека.

— Това не е шега, Енрайт. Глейсън се опитва да ми припише отговорността за две мъртви жени. Ако тази история излезе от контрол, с кариерата ми е свършено.

— Има ли още нещо, което трябва да знам? — попита Енрайт.

Гласът му прозвуча отегчено. Ник едва преглътна внезапния си гняв. Не биваше да губи самообладание. Имаше нужда от Джулиан Енрайт.

— Снощи беше съобщено за още едно удавяне — отговори. — Местна златотърсачка на име Дейзи Дженингс.

— Познаваше ли тази Дженингс?

— Изчуках я веднъж в парка на клуб „Парадайз“. Същата нощ, когато Глория Мейтланд се е удавила. Дженингс беше моето алиби.

— И сега е мъртва. Имаш ли някаква представа какво е възнамерявала да каже на Глейсън?

— Не, по дяволите!

— Дженингс знаеше ли нещо за теб?

— Не! — Ник едва сдържаше гнева си. — Виж, твоята работа е да обуздаеш Глейсън, за да не създава повече проблеми, а не да се ровиш в сексуалния ми живот. Защо не отиваш да работиш?

— Прецизното разследване е ключ към успеха в моята професия.

— Да бе! И каква е по-точно твоята професия?

Джулиан се усмихна.

— Аз съм човекът, на когото хора като Огдън се обаждат, щом открият, че не могат сами да се справят с проблема. И така, сигурен ли си, че не знаеш защо Айрин Глейсън е стигнала до заключението, че ти си причина за нещастния случай с нейната колежка?

— Сигурен съм.

„Няма начин Айрин Глейсън да знае за Беки Скот“ — помисли си Ник. Бети Скот беше неговото минало… заровено минало.

— Сигурно има някаква причина да те подозира — продължи Джулиан със същия апатичен тон.

— Освен че другата журналистка, онази мъртвата, е разпитвала за мен, друго не знам. Търсила е да изрови нещо.

— И нямаш представа какво е търсила?

Ник промърмори:

— Не, никаква.

Имаше нужда от Енрайт, но проклет да бъде, ако издрънка тайните си пред него.

— Много интересно — замисли се Джулиан.

— Какво искаш да кажеш?

— Много трупове около тази Айрин Глейсън — каза Джулиан.

Ник го зяпна.

— Какво си помисли?

— Може би имаш право. Глейсън сигурно иска да те натопи.

— Нима предполагаш, че е убила Глория и другите?

— Нямам представа, но ми хрумна, че може да изфабрикува факти, за да направи кариера. Ако успее да ти припише вината, току-виж станала най-известната репортерка на холивудски клюки в страната, поне за известно време.

— Да, така е — съгласи се Ник. Обхвана го внезапна възбуда. — Точно това е. Готова е да ме съсипе само заради едно-две заглавия на първа страница.

— Не се тревожи. — Енрайт стана. — Тук съм, за да разчистя проблема, забрави ли?

— Да — отвърна Ник. — Не съм забравил.

— Тръгвам, не ме изпращай — каза Джулиан и се спря за малко. — Още нещо. Абсолютно никой не бива да знае истинската причина на моето посещение. Разбра ли?

— И моята лична секретарка ли?

— Никой. За всички твои познати тук ние сме двама мъже във ваканция, които са се сприятелили. Разбра ли?

— Разбрах.

Джулиан изчезна в сенчестата всекидневна. Ник го изпрати с поглед и беше малко да се каже, че изпитваше страхопочитание. Този мъж се движеше безшумно като змия.

„Тук съм да разчистя проблема.“

След минута входната врата се отвори и затвори много тихо.

За пръв път, откакто започна кошмарът, актьорът си позволи известен оптимизъм. Може би, само може би, ще надживее връхлитащата го катастрофа.

Звънчето на вратата пропя.

— Влез — извика той.

Вратата се отвори и по плочника проехтяха плахи стъпки.

Едва не изпъшка.

— На верандата съм.

Клодия се появи на прага, стиснала своя бележник.

— Кой беше този мъж, когото видях да излиза? — попита тя.

— Запознах се с него в бара. Утре ще играем голф.

— Ах, да. Дойдох да ви съобщя, че господин Огдън отново се обади по телефона. Каза да ви предам, че всичко е под контрол.

Настроението на Ник веднага се оправи.

— Мисля, че Огдън този път има право.

— Този път ли?

— Хайде, разкарай се. Искам да уча репликите си за „Изгубения уикенд“.

Секретарката незабавно изчезна.