Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (43)

Четирийсет и трета глава

Греъм Енрайт стисна телефонната слушалка.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш? Играеше тенис, когато ти се обадих по-рано. Не те изпратих на почивка в Калифорния, а по работа.

— Успокой се — каза Джулиан и гласът му прозвуча леко резервирано и хапливо заради междуградската връзка. — Работя. Имам план и Ник Тримейн е ключова фигура. Всичко е под контрол.

— За колко време възнамеряваш да приключиш тази задача?

— Нещата се поусложниха.

Греъм забарабани по бюрото с пръсти.

— Колко се усложниха?

— Претърсих основно апартамента на Глейсън в Ел Ей. Нямаше и следа от бележника. Много интересно, някой друг беше влизал там преди мен. Хора от студиото мисля. Но се съмнявам, че са намерили бележника. Но дори да го бяха намерили, глупаците нямаше да се досетят за истинската му стойност. Сигурен съм, че го е взела със себе си в Бърнинг Коув. Казаха ми, че е отседнала в един пансион, но сега е гостенка на Уорд и живее в частната му вила.

— Кой е Уорд?

— Бивш илюзионист. Очевидно не много добър. За една бройка не се е убил при последното си представление.

— Да не би да говориш за Оливър Уорд?

— Да. Гледал ли си негово представление?

— Не, но си спомням заглавията във вестниците, когато на косъм се отърва от смъртта на сцената. Какво общо има той със ситуацията?

— Собственик е на хотел „Бърнинг Коув“. Ана Харис, сега се казва Айрин Глейсън, се е преместила да живее при него съвсем скоро след като е пристигнала в града. Предполагам, че се надява той да й помогне да намери купувач за бележника. Уорд е приятел с Лутър Пел, собственик на местен клуб. Пел има връзки с мафията.

— Според теб Уорд и Харис или Глейсън, или както се казва сега, работят заедно.

— Глейсън може и да си въобразява, че са партньори, но по-скоро той я мами. Иначе няма логика. Каква друга причина има да спи с репортерка в долнопробен, клюкарски, холивудски вестник? Ще затварям. Трябва да си запазя маса в ресторанта за тази вечер.

— По дяволите, ами задачата? Казах ти от ясно по-ясно, репутацията на „Енрайт и Енрайт“ е поставена на карта. Нашият бизнес се поддържа от два стълба — абсолютна дискретност и успешни резултати. В момента репутацията на „Енрайт и Енрайт“ е поставена на карта. Пред голям пробив на глобалния пазар сме. Провал с такива размери ще навреди сериозно на фирмата.

— Ще приключа с тази работа, трябват само още няколко дни. Затварям. Ще се обадя веднага, щом взема бележника.

Линията прекъсна.

Ядосан, Греъм постави слушалката на вилката. Отиде до прозореца и се загледа надолу към оживените улици на Манхатън.

Синът му беше талантлив и амбициозен. Освен това Джулиан притежаваше животински инстинкт и интелигентност, каквито се изискваха, за да поеме кормилото на „Енрайт и Енрайт“, но не можеше да си затвори очите пред факта, че от люлката на момчето нищо не му бе отказвано. В резултат той стана импулсивен, разглезен млад мъж.

Нямаше значение, че е разглезен. Семейство Енрайт открай време се движеше в обществото на социалния елит. Джулиан беше продукт на възпитанието на Греъм. Съвсем естествено беше, че е свикнал с привилегии и изтънчен начин на живот.

Импулсивността му будеше тревога. Тази характерна черта започна да се проявява, откакто проходи, и ставаше все по-очебийна. „Може би е резултат от редицата успехи“ — помисли си Греъм. Когато един мъж свикне да убива и да се измъква, може да се очаква, че ще започне да се мисли за непобедим.

Джулиан трябваше да се научи да се контролира. Трябваше да стане зрял, разумен човек. Но в бъдеще ще има много възможности да го напътства и да повлияе на характера му, за да изпълни съдбата си.

Но първо най-важното. Бележникът трябваше да бъде взет и жената, която наричаше себе си Айрин Глейсън — елиминирана.

Тихо позвъняване прекъсна мислите му. Отиде до бюрото си и натисна копчето.

— Да, госпожице Кърк.

— Господин Дъфийлд е тук и иска да обсъдите завещанието му.

— Благодаря, госпожице Кърк, поканете го да влезе.

— Да, господине.

Господин Дъфийлд беше немощен мъж в началото на осемдесетте с бързо напредваща деменция, точно от онези клиенти, които Греъм обслужваше, за да поддържа легитимната фасада и обществения престиж на фирмата. Такива като Дъфийлд и други от неговата пасмина неволно осигуряваха достъп до някои социални кръгове, и което е най-важното — вътрешна информация, нещо изключително полезно за същинската работа на „Енрайт и Енрайт“.

Рейна хвана Дъфийлд под ръка и го заведе до един от столовете.

— Благодаря, млада госпожице — изкудкудяка възрастният мъж.

Секретарката се усмихна, учтиво пренебрегвайки похотливата гримаса на стареца.

— Моля, господин Дъфийлд.

Отдръпна се и погледна Греъм.

— Има ли нещо друго, господине?

— Засега това е всичко, госпожице Кърк.

Рейна излезе и затвори вратата.

Греъм потисна една въздишка. Рейна беше друг проблем, който трябваше да оправи в най-скоро време. Беше изпратила твърде много кодирани телеграми, беше дочула твърде много откъслечни разговори, беше запазвала твърде много хотелски стаи за Джулиан, беше приемала твърде много необичайни финансови трансакции.

Напоследък я заподозря, че понякога подслушва телефонните му разговори.

Нямаше две мнения, беше време да уволни Рейна Кърк. „Не е първата, която ще бъда принуден да елиминирам“ — помисли си Греъм. Това означаваше, че в най-скоро време ще трябва да търси жена за секретарското място.

Да се замести квалифицирана секретарка със също толкова опитна, която няма семейство, беше трудно. Следваше политиката на баща си, каквато той беше приел още от основаването на фирмата. На всяка цена неговите лични секретарки бяха неомъжени, без близки роднини. Роднините можеха да създадат затруднения, когато елиминираше някоя секретарка. А рано или късно всяка секретарка биваше елиминирана.

Когато Джулиан се върне от Калифорния, ще реши проблема с госпожица Кърк, също както с нейната предшественичка. Трудно щеше да намери заместничка на Кърк. Тя беше най-талантливата от всички секретарки, които бе назначавал. Но един директор правеше онова, което беше най-добро за фирмата.

От уволнението на секретарките имаше една облага. Джулиан не занемаряваше уменията си с ножа.