Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (29)

Двайсет и девета глава

Тъкмо привършваха да закусват с пъпеш, бъркани яйца и препечени филийки, когато телефонът иззвъня. Оливър взе бастуна и се изправи.

— Ако имаме късмет, може да е Брандън с новини.

Отиде в дневната да се обади. Айрин намаза масло на препечена филийка и се загледа в танцуващите слънчеви отблясъци върху повърхността на басейна.

Опита се да не обръща внимание на раздразнението, което най-ненадейно усети. Напомни си, че с Оливър очакваха обаждането. Проблемът беше, че се наслаждаваше на интимния момент — прекрасна закуска в градината в началото на още едно съвършено калифорнийско утро.

Беше твърде съвършено. Действителността непременно щеше да го наруши.

След няколко минути Оливър се върна. Изражението му беше сериозно, но тя почувства енергията в атмосферата около него.

— Е?

Той седна срещу нея. Като че ли тази сутрин се движеше по-свободно. Прие това като знак, че снощи не е претоварил твърде много горкия си крак. „Задраскай «горкия» — каза си тя. — Човекът има гордост. Трябва да зачитам чувствата му.“

— Брандън потвърди, че Спрингър и неговият другар, когото познаваме с името Далас, са наемни биячи.

— Толкова знаем и ние. Въпросът е кой ги е наел.

— Според Спрингър и двамата са професионални статисти. Явно напоследък в студиото няма достатъчно работа и те припечелвали допълнително, като изпълнявали поръчки на някакъв съмнителен тип на име Макалистър с прозвище Холивудския Мак. Спрингър твърди, че той и неговият другар не знаят кой е поръчал снощния палеж. Холивудският Мак не им е казал името на така наречения клиент, но Брандън се е обадил на колеги от полицията в Ел Ей. Било известно, че Холивудския Мак изпълнявал поръчки на някои от филмовите студиа, в това число и на онова, с което Тримейн има договор.

— С други думи, този Мак дава под наем своите яки момчета на онзи, който се занимава с тъмните дела, за да разчистват кашите, забъркани от звездите на студиото.

— Чистачи, наемници, негодници на работа в студио, както искаш ги наречи, тяхната работа е да потулват скандали.

— Излиза, че някой от студиото на Тримейн е наел двамата биячи да се отърве от мен.

— Брандън каза, че Спрингър се придържа към първоначалните си показания. Бил нает да подпали склада. Двамата с неговия съучастник са знаели, че си там, но идеята е била да те сплашат, не да те убият.

— Ами Дейзи Дженингс? Спрингър как обяснява, че там е намерен нейният труп?

— Тази част наистина е най-интересната — отговори Оливър. — Спрингър се кълне в живота си, че не знае за мъртвата жена на местопрестъплението. Било им обяснено, че ще има някаква жена, която да изплашат до смърт, подпалвайки пожар. Не е трябвало да умираш, каза Спрингър. Не знаел, че складът ще лумне като факла. Очаквал, че ще изтичаш навън.

— Да, но съм сигурна, че е трябвало да бъда мъртва или в безсъзнание, преди Спрингър и Далас да дойдат. Огънят е щял да унищожи доказателствата от местопрестъплението. Прав си. Замислено е да изглежда, като че ли случайно съм умряла в огъня, който съм запалила, за да прикрия убийството на Дейзи Дженингс.

— Да — потвърди с равен глас Оливър. — Мисля, че такъв е бил планът на убиеца.

— Но планът се е объркал, понеже ти ме придружи.

— Допий си кафето. Колата ми сигурно е готова вече. Тази сутрин Честър я провери и напълни резервоара.

Тя усети лека, пулсираща възбуда.

— С твоята кола ли ще пътуваме? — попита с привидно равнодушен тон.

— Да. Твоят форд не ми вдъхва доверие. До Ел Ей и обратно е много път и през повечето време ще минаваме през открити, безлюдни местности. Няма много бензиностанции. Не искаме да закъсаме насред голо поле.

— Да, пътят е дълъг. Не е необходимо през цялото време само ти да шофираш. Ще се радвам да те сменям от време на време.

— Не.

— Часове наред шофиране ще се отразят зле на крака ти.

— Не.

— Денят е прелестен. Можем да спуснем гюрука.

— Да.

— Изобщо разрешаваш ли на някого да кара твоята кола.

— Не.