Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (39)

Трийсет и девета глава

Айрин чу, че Оливър и Лутър идват, точно когато вече беше сресала косата си. Сложи си червило и се огледа. Чувстваше се странно радостна и си помисли, че и видът й е необичайно лъчезарен за жена, която току-що е правила страстен секс в склад.

Сега си даваше сметка, че може би не е трябвало да бъде толкова предпазлива в отношението си към мъжете след злополучната връзка с Брадли Торп. Животът е кратък. Сексът, поне този, на който се наслади току-що, я караше да се чувства жизнена. Една жена имаше право да се възползва от приятните неща, когато й се предлагат. Може би не е трябвало да избягва възможностите, които е имала през годината, която прекара в приказния свят на Хелън Спенсър.

Но макар да й хрумна подобна мисъл, беше почти сигурна, че щеше да съжалява, ако се беше забъркала с някой от очарователните, изискани господа, които беше срещала през тази година. Те бяха преситени, отегчени и без принципи. Пиеха прекалено много. Ходеха от прием на прием. Бяха нехайни или направо жестоки към тези, които според тях бяха с по-ниско обществено положение. Забавленията им бяха повърхностни и за тях прелъстяването на секретарката на Хелън Спенсър щеше да бъде форма на забавление.

С Оливър всичко беше различно. Взря се в огледалото, търсейки обяснение. Може би епизодът в склада беше така наситен с чувство и така значителен, понеже с Оливър минаха през голяма опасност. Изпитанието като че ли ги свърза.

В такъв случай трябваше да приеме, че по всяка вероятност връзката е временна. Но пък беше истинска, което бе много повече от онова, което можеше да каже за връзката си с Брадли Торп. Но той беше голям измамник.

Излезе от банята и заслиза по стълбите към партера. Оливър и Лутър бяха седнали на сянка на верандата към вътрешния двор. И двамата станаха, като я видяха.

Лутър й се усмихна. Усмивката му беше искрена. „И все пак някак странно ме гледа“ — помисли си тя. Като че ли я харесваше. Но в това нямаше логика. Той почти не я познаваше.

— Госпожице Глейсън — посрещна я той, — радвам се да ви видя отново.

Тя се усмихна и седна.

— Доколкото си спомням, прие да ме наричаш Айрин.

— Да, наистина. — Лутър седна. Тъмните му очи станаха сериозни. — Кажете сега, какво става?

— Нещата доста се усложниха — започна Оливър. — Имаме нужда от помощ.

— Колко сложни са станали? — попита Лутър.

— Предполагаме, че убиец е проследил Айрин до Бърнинг Коув.

Лутър повдигна вежди.

— Онзи, който уби Глория Мейтланд и Дейзи Дженингс ли?

— Друг — каза Оливър. — И ако сме прави, много по-опасен.

— Защо е по-опасен?

— Ако правилно съм разгадал този тип, той е професионалист, който изпитва удоволствие от работата си.