Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (52)

Петдесет и втора глава

Само луната осветяваше тъмната вила. Но на Джулиан тази светлина му беше достатъчна да се движи по коридора. Носеше и фенерче за момента на същинското претърсване. Но първо искаше да огледа къщата.

Влезе през вътрешния двор. Ключалката на задната врата беше качествена, но стандартна. Човек ще предположи, че един магьосник ще си инсталира по-надеждна ключалка.

Направи бърза обиколка, отбелязвайки изходите. Бяха няколко, но всички водеха към парка, който заобикаляше вилата. Имаше само два начина да се излезе от парка — през главния портал и през входа за доставки. На втория етаж, към стаята за гости, откри малък декоративен балкон. В краен случай можеше да се прехвърли през перилата и да скочи в градината.

След като се успокои, че знае откъде да се измъкне, огледа внимателно спалнята за гости. От дрехите в гардеробната и от принадлежностите на тоалетната масичка беше очевидно, че това е спалнята на Айрин Глейсън.

Не очакваше да намери бележника услужливо пъхнат между дрехите в скрина или под матрака, но човек никога не знае. Хората са склонни към странности, когато се чудят къде да скрият нещо. Сети се за Хелън Спенсър. Тя имаше отличен сейф, който отвори само за няколко минути. Но там намери единствено колието.

Отначало се изкуши да го вземе — скъпоценните камъни бяха първокачествени, но вече знаеше достатъчно за Спенсър, за да не се съмнява, че проклетото колие се издирва. Не искаше името му да се разчуе на черния пазар за скъпоценности. Беше сигурен, че подобна авантюра е много рискована. Пък и нямаше нужда от пари.

След като установи, че бележникът не е в спалнята, слезе на партера да продължи издирването. При първия си набег, беше забелязал сейф в кабинета на магьосника, но беше научил урока си от случая в къщата на Спенсър. Затова остави сейфа за най-накрая.

За разлика от ключалката на вратата сейфът беше с модерна и усъвършенствана система за заключване. Прие това като добър знак. Нещо ценно се пазеше там.

Извади ножа от ножницата и го остави до себе си. След това извади стетоскопа и започна да работи.

Когато чу последното тихичко прищракване, през него премина трепет на радостно предчувствие. Пое дълбоко дъх и отвори вратичката. Вътре имаше един дебел плик.

Взе го. Не беше запечатан, отвори го и освети съдържанието с фенерчето.

Видя бележник с кожена подвързия. Извади го, прелисти го и на светлината на фенерчето разгледа няколко страници. Бяха изписани с числа и уравнения. Обхвана го еуфория. Бележникът беше негов. Щом го предаде на стареца, ще се върне в Бърнинг Коув и без да се притеснява, ще се оправи с Айрин Глейсън. Тя ще си плати, че му създаде толкова грижи.

Затвори сейфа и се изправи.

— Чаках те, Енрайт.

Гласът на Уорд идваше някъде откъм тъмния коридор.

Джулиан замръзна. Осъзна, че е попаднал в капан, и изпадна в шок. Бръкна под сакото си и извади ножа от ножницата.

— Къде си, Уорд? Покажи се, мръсно копеле.

Отговор нямаше.

В този момент трябваше да избира. Имаше два пътя за бягство от кабинета — коридорът и остъклената врата към вътрешния двор. Уорд едва ли работеше сам.

— Поздравления за бързото оздравяване — провикна се Джулиан. — В бара се шушукаше, че си на умиране.

— Не се затруднявай да бягаш — предупреди го Оливър. — Всички изходи на вилата се пазят.

Джулиан слушаше напрегнато. Гласът на Уорд като че ли идваше от дневната. Сигурно беше въоръжен. Ако не лъжеше за ченгетата, те сигурно бяха завардили всички пътища.

В този случай му оставаше да приложи само една проста стратегия. Старецът нямаше да бъде очарован, че е бил принуден да прибегне до нея. Ще има още една отегчителна лекция за склонността към импулсивни постъпки. Но тази ситуация беше идеален пример за необходимостта да носи това разрешително.

Приближи се до вратата на кабинета.

— Излизам с вдигнати ръце, Уорд. Всичко това е едно огромно недоразумение.

— Тогава да изясним това недоразумение — предложи Уорд. — Кой те нае да убиеш Хелън Спенсър?

— Не съм я убил аз. Частен детектив от Ню Йорк съм. Имам разрешително. Ще го покажа. Работя за компанията „Енрайт и Енрайт“. Това е семейна фирма. Бяхме наети да открием жената, която познавате като Айрин Глейсън. Тя е откраднала някакъв бележник. Истинското й име е Ана Харис.

— Кой ви нае?

— Нашият клиент е представител на чуждестранно правителство, който ще плати богато за бележника, без да се задават въпроси.

— Ами лабораторията „Солтуд“?

— Доколкото разбирам, си проучил и сам въпроса. За съжаление от „Солтуд“ са се обърнали за помощ към ФБР. Разследването е стигнало до задънена улица. Агентите са отчаяни. Най-големият им страх, разбира се, е бележките на Атертън да не попаднат в ръцете на военните от чужда неприятелска държава.

— А това е точно вашето намерение, нали?

Джулиан се стараеше да обуздава нетърпението си, но вече не издържаше. Беше време да се сложи край.

— Бизнесът си е бизнес — каза той. — Бележникът ще отиде при този, който дава най-висока цена. Не си ли планирал същото? Твоят проблем е, че нямаш необходимите връзки, за да откриеш клиента, който ще плати най-много за екзотичен предмет като бележника на Атертън. Ти си просто един ханджия. При „Енрайт“ клиентите чакат на опашка. Всъщност, изглежда, че ще има наддаване. Предлагам да преговаряме.

— Какво те кара да мислиш, че се опитвам да продам бележника?

— Не съм глупав. Разбрал си, че бележникът струва цяло състояние. Имаш нужда от „Енрайт“, за да го продадеш.

— Заинтригува ме.

На Джулиан едва ли не му се зави свят от облекчение. Сега вече стоеше върху твърда почва. Изведнъж всичко придоби смисъл. Добре, хвана се в капана, но примамката не е била, каквато предположи в началото. Навън не чакаха ченгета. Уорд нямаше да спомене сделка, ако бяха замесени правителствени агенти и ченгета.

Джулиан се отпусна дотам, че се подсмихна: „Нямаш представа с какво си се захванал, гадно копеле. Ти си само един свършен фокусник, който така е оплескал последното си представление, че едва не е умрял. Ще ти покажа как правят бизнес Енрайт“.

— Каква цена предполагаш? — попита той.

— Зная, че за бележника се убива — отговори Уорд. — Това ми подсказва, че хората, които са те наели, дават мило и драго.

— Сто хиляди долара — стреля напосоки Джулиан.

— Не е достатъчно…

— Това са много пари. Още един хотел ли ще купиш?

Опита се гласът му да прозвучи колебливо, но едва сдържаше триумфа си.

— Дължа на Лутър Пел — обясни Уорд.

„Стана ми ясно“ — помисли си Джулиан.

— Как умен човек като теб е загазил толкова много? — учуди се той. — Говори се, че Пел има връзки с мафията.

— Не ти трябва да знаеш. Съмнявам се, че клиентът ти ще оспори цената, не и ако бележникът е толкова важен, колкото очевидно смяташ.

— Важен е. Повярвай ми.

— Добре. Споразумяхме се. Като получа парите, ще ти дам бележника. До тогава остава в моя сейф.

Уорд не знаеше, че сейфът му е разбит и предполагаше, че бележникът е още в него.

Джулиан беше замаян от собствения си късмет.

— Съгласен съм — отговори. Говореше хладнокръвно, което му струваше много усилия. — Сутринта ще се обадя първо на моя шеф. Той трябва да обяви наддаването. Ще мине известно време, докато се стигне до сделка. Може би няколко дни.

— Чудесно. Междувременно ще бъдеш гост на хотела, където мога да те държа под око. Не напускай района на хотела.

— Разбрах — каза Джулиан.

— Хората от моята охрана ще те наблюдават.

— Готово.

Енрайт хвана здраво дръжката на ножа. След пазарлъка имаше голяма възможност мишената да стане по-небрежна. Разговорите за големи суми пари имат този ефект върху хората, особено когато са си навлекли неприятности с човек със съмнителна репутация като Лутър Пел.

„Хайде, покажи се, копеле. Трябва ми само една възможност.“

— Договорихме ли се? — попита.

— Така изглежда. До утре.

— До утре.

„Тъп, пропаднал фокусник“ — помисли си Джулиан.

Тръгна по тъмния коридор. Когато стигна до всекидневната, сдържа дъха си. Съществуваше възможност Уорд да го е излъгал, че иска да сключи сделка, но беше малко вероятно. Нямаше да му заложи капан, ако не търсеше отчаяно купувач за бележника.

Джулиан прекоси дневната, осветена от лунните лъчи. В този момент беше най-уязвим. Ако Уорд го беше измамил, за секундите, които му бяха необходими да се добере до тъмната кухня, куршумите щяха да го застигнат.

Не проблесна огън. Нямаше гърмежи.

Стигна до входното антре и се спря да погледне назад към дневната. На остъклената врата, която водеше към задния двор, ясно се очертаваше силует. Бастунът на Уорд потропваше тихо по плочките. Джулиан чу тътренето на кожените обувки.

„Хванах те“ — помисли си.

Мятането беше толкова точно, че Уорд никога нямаше да разбере откъде му е дошло.

Острието потъна дълбоко в човешката плът.

Жертвата му се свлече с фатално, глухо тупване. Бастунът издрънча на пода.

Джулиан не изгуби време да се увери, че е убил Уорд. Беше сигурен в умението и в таланта си. Ако фокусникът не беше мъртъв, щеше да умре от загуба на кръв, щом някой извади ножа.

Изтича навън в нощта. Взе най-сетне бележника, но сега имаше и мъртвец, а това беше проблем. Бягството в този момент беше най-важната задача. Колата на Уорд беше паркирана пред вилата. Най-бързата кола в Калифорния.

Той изтича до нея и отвори вратата. Можеше да запали двигателя и без ключ, ако се наложи, но едва ли щеше да се наложи. Не беше рядкост хората да си оставят ключовете на таблото, още повече в градчета като Бърнинг Коув, където почти нямаше престъпност. Пък кой ще посмее да открадне колата на Оливър Уорд? Сигурно всички в града я знаеха. Но в Ел Ей на никого нямаше да му направи впечатление. А на зазоряване щеше да бъде в града.

Позна. Ключът висеше на таблото. Късметът не го бе изоставил.

Седна зад волана и запали двигателя. Грамадната машина замърка.

Очакваха го сто и осемдесет километра път, завой след завой в припадналата мъгла, но той беше много добър шофьор. И фаровете сигурно бяха силни, което винаги е за предпочитане.

Подкара лъскавата кола тихо и се отдалечи от вилата, откри пътя покрай урвите, и увеличи скоростта.

Беше принуден да се прости с някои хубави дрехи и вещи, но лесно щеше да ги замени. Трябваше да отнесе бележника в Ню Йорк колкото е възможно по-бързо. От Ел Ей ще вземе самолет. Щом предаде благополучно бележника на Атертън на стареца, ще се върне в Калифорния и ще се заеме с Айрин Глейсън, без да бърза.