Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (41)

Четирийсет и първа глава

След два часа се върнаха в „Каса дел Мар“. Оливър беше взел списъка с гостите, в който фигурираха повече мъже и само няколко жени.

Айрин беше така увлечена да го проучва и да му задава въпроси как е подбрал този или онзи гост от цял салон, пълен с хора, че не се замисли какво ще се случи след вечеря. Помисли си, че коктейлът и бялото вино с вечерята едва ли имат нещо общо с неумението й да разсъждава в момента.

Проблемът беше, че с Оливър не бяха обсъждали кой къде ще спи. Една дама не говореше на подобна тема на изискана вечеря.

Тъй като не й идваше наум как да постъпи, застана пред стълбището и с ръка върху перилото се усмихна на Оливър, както се надяваше равнодушно и любезно.

— Благодаря за прекрасната вечер, въпреки че почти през цялото време говорехме за убиец.

— Не бих си простил, ако не мога да предложа на една дама приятна вечер.

Ироничният му тон я смути. Докосна лицето му.

— Не знам какво да кажа в този момент — промълви тя.

Той взе ръката й и я целуна по дланта. Когато я погледна, тя видя в иначе непроницаемите му очи покъртителна искреност.

— И аз не знам какво да кажа. Но знам какво искам да кажа.

Тя притаи дъх.

— Какво искаш да кажеш?

— Моля те, не отивай в твоята спалня тази вечер. Моля те, кажи, че ще дойдеш в моята.

— Да — изрече тя. Целуна го леко по устните. — Да.