Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (37)

Трийсет и седма глава

Желанието беше импулсивно, но след като веднъж го почувства, разбра, че точно това е искал. Не знаеше защо държи да й покаже реликвите от миналото си; знаеше само, че изпитва необходимост да й ги покаже, и че сега е моментът.

Поведе я далеч от хотела и заобикалящите го вили. Минаха през парка и спряха пред порта от ковано желязо.

Той отключи портата и покани Айрин да влезе.

— Ето, виж, тази работилница за илюзии е тайната на хотел „Бърнинг Коув“, или поне една от тайните.

Айрин огледа множеството складове, работни помещения, грамадния гараж. Имаше множество работници, които се занимаваха с колите, други, които носеха саксии и градинарски инструменти. Когато забелязаха Оливър, го поздравиха високо. Той им отговори и после посочи Айрин:

— Искам да покажа на госпожица Глейсън как функционира този хотел.

Мъжете се подсмихнаха, кимнаха учтиво на Айрин и продължиха да работят.

— Като че ли се намираме зад кулисите във филмово студио — отбеляза тя.

— И също както в студио, тук всеки получава достойно възнаграждение. В ресторанта на самообслужване за служещите храната е безплатна. — Поведе я към едно от най-големите отделения. — Онова, което искам да ти покажа, е в този склад.

Заинтригувана, тя го последва до голямата врата. Той извади ключ, отвори вратата и пристъпи в тъмното помещение с висок таван. Когато запали лампите, окачени високо горе, видя стройни редици с предмети, покрити с брезент. Светлината не проникваше до реквизита. „Даже ярката светлина на сцената не може да разпръсне сенките — помисли си той, — защото повечето са духове от моето минало.“

Айрин тръгна бавно, оглеждайки с огромен интерес. След това се обърна към него:

— Това не са стари мебели от хотела, нали?

— Не са. — Той пристъпи до най-близката камара и отметна брезента. Показа се голямо огледало. — Когато изнесох представление за последен път, останаха ми сценичният реквизит и оборудване. Останки от илюзионистки реквизит трудно се продават, затова ги складирах.

Огледалото беше малко по-високо от нея. Застана пред него и го докосна леко.

— Това да не е реквизит от номера с жената, която изчезва? Момичето на брега го спомена.

— То е едно от четирите огледала, които използвах — отговори той. — Искаш ли да видиш как става фокусът?

Тя разшири очи.

— Мислех си, че фокусниците не разкриват тайните си.

— Точно този усъвършенствах аз, затова имам право да разкрия тайната.

Айрин се усмихна.

— В такъв случай ще бъда поласкана да чуя как изчезва дамата в огледалото.

Той се зарадва, че успя да я разсее, макар и за кратко.

През тези няколко дена те се опознаха, усмивката й от време на време осветяваше помръкналите й очи. Но в момента любопитството временно надделя над всички страхове.

Извърна се, преди магията да го погълне, и дръпна брезентовите покривала на още три високи огледала.

— При този номер прелестната асистентка — в случая прелестната партньорка на илюзиониста — застава пред едно от огледалата — обясни той. — Всъщност точно там, където си застанала.

Тя срещна погледа му в огледалото.

— Не трябва ли да нося оскъден костюм? — попита.

Почти сигурен беше, че флиртува с него. Почувства се окуражен и същевременно изнервен. Някога беше ненадминат, когато трябваше невъзмутимо да прецени лице от публиката. Но Айрин в много отношения все още беше загадка за него.

Той погледна преценяващо тоалета й. Панталонът с мъжка кройка подчертаваше тънката й талия и елегантно падаше около краката й. С бледожълтата блуза с женствена панделка на врата и дълги ръкави изглеждаше невинна и същевременно прелъстителна.

— Колкото по-оскъден, толкова по-добре — отговори той. — Работата на асистентката е преди всичко да отвлича вниманието на публиката. Но и тоалетът, който носиш, ще свърши работа в момента.

— Какво следва?

— Логичен въпрос — отбеляза той.

Не осъзна, че говори твърде високо, докато не забеляза, че тя го гледа с вдигнати вежди.

И четирите огледала бяха на платформи с колела. Той претърколи трите и ги подреди около Айрин. В момента се озова обградена от три страни.

— Забележи, че огледалата имат две страни. При определено осветление на сцената огледалата и отпред, и отзад заслепяват публиката.

— Отново се отвлича вниманието.

— Да. Това е един от най-мощните инструменти на илюзиониста. А сега забележи, че три от тях са монтирани в тесни рамки. Когато са на верев към публиката, очевидно няма никакво място, където да се скрие асистентката, дори ако е тънка като вейка.

— Аха. Но в другото има тайно отделение.

— Да. — Той отвори огледалото и й показа дългия, тесен тайник. — Слаба асистентка може да стои права тук. След това поставям четвъртото огледало на съответното място. В този момент тя е обградена от четири страни и публиката не я вижда.

Оливър премести четвъртото огледало.

— Асистентката отваря тайника зад огледалото и влиза вътре, така ли? — попита Айрин иззад огледалата.

— Да.

Той чу, че пантите проскърцаха. В онези дни не скърцаха. Честър постоянно ги смазваше.

— Вътре ли си?

— Да. Наистина е много тясно.

— Кабинката винаги е много малка, затова асистентите на илюзиониста обикновено са дребни, слаби хора. Ако сме на сцената, в този момент се спуска завеса и скрива четирите огледала. Всичките се повдигат заедно с асистентката в едното, за да види публиката, че под огледалата няма тайно място. След това пак се спускат на пода. Аз издърпвам едно от огледалата настрана и публиката вижда, че асистентката не е в заграждението.

Той претърколи едно от огледалата. Айрин беше изчезнала.

— Чудесно изпълнение — каза той.

Бутна огледалото на мястото му.

— Сега процесът се повтаря. Завесата се спуска и четирите огледала се повдигат. Когато пак се свалят на пода, асистентката излиза от тайника. Едно от огледалата се избутва встрани и виждаме, че прелестната асистентка по магически начин се появява от огледалото.

Той претърколи едното огледало встрани. Айрин му се усмихна.

— Толкова е просто.

— Повечето от наистина драматичните фокуси са сравнително прости като техническо изпълнение. Хитрината при този номер е правилното осветление, за да не забележи публиката по-широките страни на огледалото с тайното място.

— Значи всичко зависи от сръчността на ръцете.

— Винаги — потвърди Оливър. — При този номер работата на илюзиониста е така да премества огледала, за да остане у публиката впечатление, че ги вижда от всички ъгли.

— Какво ще стане, ако асистентката ужасно се изнервя в тесни пространства?

— Асистентки, които страдат от клаустрофобия, не се задържат дълго в бизнеса с магическо изкуство.

— Това и на мен ми стана ясно. — Айрин потрепери. — Мисля, че щеше да ме уволниш след първото представление.

— Добре ли си?

— Да, добре съм. Но не ми се ще да влизам и излизам от тази кутия, за да се прехранвам.

— Стана така, че напоследък не наемам момичета да изскачат от огледалото.

— Какво се случи с хората, които работеха при теб? — полюбопитства тя.

— Някои поеха по свой път, след като преустанових представленията. Но повечето от моите сътрудници решиха да работят в нова сфера.

— Каква сфера?

— На обслужването.

Айрин го погледна красноречиво.

— Погрижил си се за екипа си и си им дал работа в хотела.

— Както ти казах, хотелският бизнес и магическият бизнес имат много общо. Уменията, които се изискват, са доста сходни.

Тя се вгледа в лицето му.

— Много ли ти липсва?

— Магическият бизнес ли? Понякога. Но не толкова, колкото в началото. Всичко се промени. Аз се промених. Но, да, от време на време ми липсва онзи момент на съвършена илюзия, когато публиката затаява дъх смаяна.

— Разбира се, сигурно ти липсва. Магията е твоята страст. Твоето изкуство. — Тръгна бавно между купищата реквизит, покрит с брезентови платнища. Спираше се тук-там и надникваше под покривалата.

— Какво ще правиш с тези неща?

— Никаква представа нямам. — Гледаше я, докато тя надигна брезента, с който бяха покрити спретнато навити въжета. — Казах ти, пазар за магически реквизит няма. Някой ден трябва да го изхвърля.

— Не. — Припряно се обърна към него. — Не бива да го унищожаваш. Запази го.

— За какво ми е?

Тя разпери ръце.

— За децата ти, за внуците ти. Кой знае? Някой от тях може да наследи твоята страст. Най-малкото ще се поинтересуват от живота ти като илюзионист.

— Няма да имам деца.

— Защо? — Отначало го погледна изненадано, след това изразът можеше да се опише само като състрадателен. — Много съжалявам. Не биваше да засягам темата за деца. Моля те, извини ме.

— Защо?

— Не съм осъзнавала степента на травмата. — Вторачи се в крака му, но бързо вдигна поглед. — Не знаех, че е толкова тежко. — Млъкна ужасно объркана. — Никога не би ми хрумнало. Особено след целувката на брега. За мен беше естествено…

Най-после той се досети. Приближи се и застана на няколко сантиметра от нея. Остави бастуна и обгърна с длани лицето й.

— Искам да изясня нещо. Имам травма, но тя не се разпростира дотам.

— Ах. Разбирам. — Преглътна мъчително и му се усмихна колебливо. — Много се радвам.

— Аз също. Никога не съм се радвал повече, отколкото в този момент.

Той съкрати разстоянието помежду им, като явно й остави възможност да се измъкне. Тя не отстъпи. Вместо това хвана раменете му, сякаш искаше да се задържи права.

— Оливър — прошепна, — може би идеята не е добра.

— Защо?

— Не зная.

Изведнъж я заля вълна от възбуда и чувствена енергия, тогава пусна раменете му, обви ръце около врата му и го целуна с безумна жар, като че ли копнееше за него… като че ли го желаеше повече от всичко на света.

Като че ли го желаеше толкова силно, колкото и той нея.

Възбудата обхвана и него като треска — бурна, пламенна, вълнуваща. Ледената обвивка, с която се пазеше от света през изминалите две години, започна да се топи и се превърна в лавина от желание.

Вечната мрачина в склада ги обгръщаше и те сякаш попаднаха в любовно убежище, подканващо да приюти любовниците.

„Магия — помисли си Оливър. — Истинска магия от най-висока проба.“

Успя някак да настани себе си и нея върху брезентовото платнище, с което бяха покрити огледалата.

— Оливър — промълви Айрин.

Името му се отрони от устните й като въздишка, изпълнена с учудване и изумление.

Той дори не се опита да говори, защото знаеше, че каквото и да каже, ще бъде несвързано. Вместо това я целуна отново, опивайки се от нейната сладост.

След това започна непохватно да я съблича. Цяла вечност мина, преди да разкопчае копринения й сутиен. Когато най-сетне обхвана с длани нежните й гърди, го заля нова вълна от желание. Целуна твърдото връхче. Тя простена тихо, с безразсъден копнеж, и заби нокти в гърба му.

Той разкопча панталона й и го смъкна надолу. Тя събу обувките си, след което и панталона. Остана само по бельо.

Айрин започна да разкопчава ризата му, но пръстите й трепереха. Той загуби търпение, седна и се избави бързо от обувките и панталона.

Носеше слип, нова мода в мъжкото бельо, който не криеше силната му ерекция. Но Айрин докосна грозния белег на бедрото му, вместо онази част от анатомията му, която жадуваше за нейните ласки.

— Щели са да те убият — каза тя. Гласът й прозвуча изплашено. — Знаех, че травмата сигурно е била тежка, но не съзнавах…

Съчувствието и ужасът в думите й бяха вбесяващи.

Той хвана ръката й и много бавно я премести върху слипа си, за да я накара да се съсредоточи върху ситуацията.

— Щяха да ме убият, но по една случайност не ме убиха — каза. — А сега, ако нямаш нищо против, бих искал да минем на по-интересна тема.

Тя примигна срещу него, след това нерешително сложи ръка върху члена му. Попипа го деликатно, предпазливо, като че ли не беше сигурна в себе си. Той простена.

Тя много бързо отдръпна ръката си.

— Правилно ли го направих? — попита тревожно.

— Айрин — произнесе той през стиснати зъби. — Не ти е за пръв път, нали?

— Да, случвало ми се е няколко пъти, но не мисля, че много ме бива.

— Ще припадна.

— Какво? — надигна се ужасена. — Не ставай, лежи.

— Лежа.

— Да ти направя ли студен компрес?

— Едва ли ще ми помогне.

— Имаш ли нужда от лекар?

Тя посегна да вземе блузата си.

— Нямам нужда от лекар. — Хвана ръката й и нежно я дръпна върху гърдите си. — Имам нужда от теб. Кажи ми какво се е объркало, когато преди си изпадала в същото положение?

— Той беше лъжлив негодник.

— Това обяснява всичко.

— Оказа се, че не съм първата секретарка в историята на модерния бизнес, която е станала за смях с шефа си.

— Разбрах каква е работата. — Той обгърна лицето й с длани. — Искам този път да бъде за теб много специален.

— Специален е, повярвай ми.

Тя го целуна и той се потопи в свят от усещания. Желанието разпали страстта му и остана само импулсът да го осъществи, да потъне в нейното нежно, готово да се отдаде тяло.

Обстановката едва ли можеше да се нарече романтична, но той притежаваше едно незаменимо качество — имаше невероятно умели ръце.

Когато задъхана и разтреперана тя беше готова да му се отдаде, едва в този момент той се осмели да проникне в нея.

Тя простена, уви се около него и се притисна с всичка сила.

В кулминационния миг светът изчезна, отнасяйки миналото… поне за известно време.

Истинска магия.