Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (61)

Шейсет и първа глава

Айрин внимателно прегледа записките си. Този път искаше да е сигурна. Не биваше повече да допуска грешки. Актуализира хронологията на събитията, промени местата на няколко подробности и отново прецени логиката на фактите.

Накрая отново се замисли за Сиатъл. Отговорите бяха там, в началото — унищожаването на филмите от малкото филмово студио в Сиатъл, смъртта на режисьора и на един от артистите, удавянето на Бети Скот.

Отначало са били четирима. Двама са починали. Ник е вече звезда. Губеха се следите само на другата млада актриса, която избягала с Ник в Холивуд. На практика тя беше изчезнала.

Само че не беше.

Айрин вдигна слушалката и набра номера в кабинета на Оливър. Обади се Елена.

— Елена, обажда се Айрин. Там ли е Оливър?

— Не, съжалявам — отвърна тя. — Отидоха с Честър в работилницата. Мисля, че изпробват нова алармена система.

— Знам къде е работилницата. Ще го потърся там.

— Господин Уорд каза, че не бива да излизаш от „Каса дел Мар“ без охрана — отговори бързо Елена.

— Не се притеснявай. На входа има охранител. Той ще ме придружи.

— Добре.

Айрин затвори телефона, грабна чантата си и се втурна към вратата.

Хенри Оукс стоеше на стълбите пред вратата, облечен с работни дрехи с колан за инструменти. В колана имаше нож.

Хенри я загледа заплашително.

— Извинете, госпожице Глейсън — каза.

Айрин се опита да затръшне вратата, но беше сложил крака си на прага.

— Чакай — рече. — Трябва да вляза.

— Махни се — извика тя. — Ти си луд.

— Не — каза Хенри. — Нека да ти обясня. Объркан съм.

Изведнъж се появи и Клодия Пиктън откъм едната страна на къщата, където се беше скрила. В едната си ръка държеше пистолет, а в другата железен прът.

— Да, за съжаление е много объркан — заяви. — Всъщност си е направо луд. Хайде вътре, и двамата!

Айрин отстъпи назад. На влизане Хенри се препъна. Изглеждаше зашеметен. Клодия го последва и пусна резето, при което се чу рязко щракване.

Хенри отправи към Айрин умолителен поглед:

— Опитах се да те предупредя. Казах ти да не притесняваш господин Тримейн.

— Къде е охранителят? — попита Айрин. — Какво направи с него?

— Нищо — усмихна се Клодия. — Хенри се погрижи за него вместо мен. Нали така, Хенри?

— Оставих го в бараката с градинарските инструменти — отвърна той. Изглеждаше и говореше като напълно побъркан. — Трябваше да се отърва от него. Исках да говоря с теб, но не разбрах…

— Прав си, Хенри — каза Клодия. — Не разбираш абсолютно нищо.

С мълниеносно движение вдигна ръка и удари Хенри по тила с дръжката на пистолета.

Той падна на колене, а от главата му потече кръв. Клодия го удари още веднъж. Този път той се стовари с лице към земята.

Айрин погледна Клодия:

— Доста опит си натрупала в тези неща, нали?

— Да. — В очите на Клодия блесна ярост. — Натрупах доста опит и днес ще добавя още. Научих, че се готвиш да създаваш проблеми на моята звезда.