Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бърнинг Коув (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Girl Who Knew Too Much, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Жена с тайни

Преводач: Нина Рашкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Симолини ’94

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-377-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13466

История

  1. — Добавяне

Петдесет и девета глава

Закусиха на терасата — диня, бъркани яйца, препечени филийки и кафе — всичко сервирано като с магическа пръчица.

— Румсървисът е хубаво нещо — каза Айрин.

— Да, има своите предимства.

— Значи сега ще чакаме полицията да потвърди самоличността на Енрайт и да уведоми семейството му — отбеляза Айрин. — Ами ако се окаже, че е бил мошеник?

— Възможно е мъжът, който катастрофира с моята кола, да е откраднал самоличността на Джулиан Енрайт, но се съмнявам — отвърна Оливър. — Първо, това е прекалено рисковано. Тук в Калифорния винаги е възможно да се натъкнеш на човек от кръга на семейство Енрайт. Но ако оставим тази възможност настрана, сигурно е, че този тип беше човекът, за когото се представяше.

— Поради неговата арогантност ли?

— Той е човек, роден сред богатство и привилегии и е мислел, че ще му се размине, дори ако извърши убийство.

— Или се занимава с шпионаж. Беше съгласен да продаде жизненоважни държавни тайни на чужди агенти. Това значи, че освен убиец е и предател.

— Точно така.

Оливър допи кафето, целуна я леко по устата и стана.

„Точно като щастлива семейна двойка“ — помисли си Айрин. Само дето не бяха женени.

Подробности.

— Трябва да свърша малко работа — рече Оливър. — Охраната следи внимателно Тримейн по двайсет и четири часа в денонощието. Освен това ще поставим един от охранителите пред тази вила. Обещай ми, че няма да излизаш оттук сама.

— Обещавам — каза тя.

Тя изчака, докато той излезе, и след това се върна във вилата и взе записките си. Излезе на терасата, твърдо решена да започне от самото начало.

Щеше да започне така, както я учеше Пеги Хакет — първо да определи всички сигурни факти, с които разполагаше, независимо от това колко незначителни изглеждаха, и след това да намери отговор на въпроса, който си задаваше от самото начало — защо бяха умрели тези четири жени.

Според нея и четирите са знаели или открили нещо, което застрашаваше Ник Тримейн. Това беше единственото смислено обяснение.

Час по-късно тя разглеждаше бележките си и се опитваше да открие някаква схема, която до момента не беше забелязала, но безрезултатно. Единственото нещо, което биеше на очи, беше фактът, че всички жертви с изключение на първата бяха жителки на Лос Анджелис.

Тя отново се върна към кратката шифрована бележка, която беше открила, когато почистваше бюрото на Пеги.

Бети Скот. Сиатъл, щата Вашингтон. Открита мъртва във ваната. Случайно удавяне.

Имаше и телефонен номер.

Спомни си съвета на Пеги: „Ако блокираш, прегледай отново всички детайли. Открий някоя нова подробност — защото винаги има още подробности.“

Стана, отиде в хола и вдигна слушалката на телефона.

— Бих желала да се обадя в някой сиатълски вестник — каза на телефонистката. — Не, няма значение точно кой вестник. Да, може и „Поуст Интелидженсър“.

Отговори секретарка, която сякаш много бързаше:

— С кого желаете да ви свържа?

— Аз съм репортерка от Бърнинг Коув, Калифорния. Желая да говоря с някого от вашите криминални репортери.

— Моля, изчакайте. Сега ще ви свържа.

След малко Айрин разговаряше с един отегчен тип, който се представи като Джордж.

— Желаете да изровя некролог отпреди една година. Защо да ви правя подобна услуга?

— Защото работя по едно разследване, в което е замесен Ник Тримейн.

— Актьорът ли? — отегчението премина в интерес. — С какви факти разполагате?

— В момента събирам улики. Но ако ми помогнете, веднага щом подготвя материала, ще ви се обадя и ще ви го предоставя за публикуване.

— Ник Тримейн. Добре. Ще ми е необходимо време, за да сляза до хранилището. След като намеря нужните материали, ще ви се обадя.

След кратко прекъсване добави:

— Разходите за обаждането ми ще са за ваша сметка.

— Няма проблем.

Джордж се обади след петнайсет минути.

— Намерих некролога на Бети Скот, но в него няма много информация — каза той. — Не виждам с какво може да ви е полезен. Скот се е подхлъзнала и е паднала във ваната си. Работела е в кафене. Оставя след себе си леля, която живее тук, в Сиатъл.

Винаги има още една подробност.

— Трябва ми името на лелята.

— Дороти Ходжис. Слушайте, какви факти имате за Тримейн?

— Трябва тепърва да работя по този въпрос. Обещавам, че ще ви се обадя веднага, щом събера всички факти.

Айрин затвори телефона и набра следващия номер.

— Оператор, моля, свържете ме с Дороти Ходжис в Сиатъл, щата Вашингтон. Не, нямам нито номера, нито адреса. Да, ще изчакам.

Оказа се, че в телефонния указател на Сиатъл има три абоната на име Д. Ходжис. Телефонистката я свърза с лелята на Бети при втория опит.

— Дороти Ходжис е на телефона. Кой се обажда?

— Не ме познавате, госпожице Ходжис. Аз съм журналистка и събирам факти от биографията на един киноартист на име Ник Тримейн.

— Боже, сигурно сте сбъркали номера, скъпа. Не познавам Ник Тримейн. Не познавам киноартисти. Тук е Сиатъл, а не Холивуд.

— Имам причина да мисля, че Ник Тримейн може би е познавал вашата племенничка, Бети.

— Бети ли? Тя почина преди една година.

— Да, знам, госпожице Ходжис. Познавате ли някой от приятелите на Бети?

— Не. Знам, че известно време ходеше с един младеж, който искаше да стане артист. Бети беше доста хлътнала по него, но никога не го доведе да го представи. Не помня дори как се казваше.

— Научих, че е живяла в общежитие.

— За съжаление беше доста буйна. Такава беше и компанията й. Принудих се да я изгоня. Просто вече не можех да понасям пушенето, пиенето и постоянните купони. След това ме посещаваше от време на време, когато й трябваха пари за наема. Единственото нещо, за което споменаваше, беше мечтата й да отиде с гаджето си в Холивуд. Беше сигурна, че и двамата ще станат звезди. Горкото момиче, беше малко глупавичка.

— Изпълнявала ли е някакви роли?

— О, да. Снима се в няколко филма, тук в Сиатъл. Тя много се вълнуваше по повод на тези филми, които така и не стигнаха до кината.

— Защо, какво се случи?

— Киностудиото изгоря няколко месеца преди смъртта на Бети. Тя ми разказа, че всички филми, включително и тези, в които тя участваше, са унищожени. Между нас казано, чудя се какви точно са били тези филми, ако разбирате какво искам да ви кажа.

„Може би такива, които могат да съсипят кариерата на една изгряваща звезда“ — помисли си Айрин.

— Разбирам, госпожице Ходжис. Казахте, че никога не сте виждали приятелите на Бети. А приятелки? Познавате ли някои от тях? Много ми се иска да поговоря с човек, който добре е познавал Бети.

— Защо любопитствате толкова много за горката ми племенничка?

— Дълга история, госпожице Ходжис. Но според мен смъртта на Бети не е случайна. Мисля, че са я убили.

— Убита ли е? — Айрин усети, че жената остана шокирана. — Не може да бъде. Казаха, че се е подхлъзнала и е паднала във ваната.

— Знам, госпожице Ходжис. Но тя не е първата жена, която умира по този начин. Надявам се, че ако открия някого, който знае нещо за филмите, в които се е снимала Бети, може да се добера до истината.

— Разбирам, но за съжаление единствената приятелка, за която Бети ми е споменавала, беше също изгряваща звезда. Живееха заедно в общежитието. Доколкото си спомням, снимала се е тук, в Сиатъл, в същите филми, в които участваше и Бети.

„Поредната жертва“ — помисли си Айрин.

— Помните ли името на това момиче — попита, загубила почти всякаква надежда.

— Не, но съм сигурна, че управителката на общежитието го знае. Както ви казах, Бети и приятелката й живееха там. По едно време, доколкото си спомням, двете се скараха.

— Искате да кажете, че вече не са били приятелки?

— О, да. Бети не говореше много по този въпрос, поне с мене, но беше много потисната.

— Защо са се скарали?

— Вие как мислите? За мъж, разбира се. Бети каза, че артистът, нейният приятел, избягал в Холивуд с другото момиче.

— Спомняте ли си какво работеше приятелката на Бети? Изгряващите звезди обикновено трябва да се издържат някак, докато чакат да ги открият.

— Да, знам. Бети беше сервитьорка.

— А приятелката й?

— Спомням си, че работеше в офис, но не мога да се сетя за други подробности. Както казах, тя избяга с онзи артист доста преди Бети да умре.

— Благодаря ви. Много ми помогнахте, госпожице Ходжис.

— Няма защо, скъпа. Ще ми съобщиш ли, ако разбереш със сигурност, че племенницата ми е била убита?

— Да, обещавам.

— Горката Бети. Как мечтаеше да стане известна артистка.

Айрин се готвеше да приключи разговора, но хвърли поглед към бележките си и разбра, че още не е задала всичките си въпроси.

— И още нещо, госпожице Ходжис.

— Да?

— Помните ли името на ресторанта, където работеше Бети?

— О, да, „Фърст авеню“. Собственикът е много симпатичен човек. Той беше единственият, който си направи труда да ми изкаже съболезнования, след като Бети умря. От време на време се отбивам там да пия кафе.

— Благодаря ви, госпожице Ходжис.

Айрин си записа нещо и затвори телефона. „Не бързай много — каза си тя. — Действай постепенно, както те учеше Пеги.“

Тя отново вдигна слушалката:

— Оператор, моля, свържете ме с госпожа Филис Кемп в Сиатъл, щата Вашингтон. Да, имам номера.

Кемп вдигна след третото позвъняване. В гласа й се долавяше раздразнение.

— Апартаменти под наем — каза тя. — Ако се обаждате по повод на стаята, за която има обява във вестника, закъснели сте. Вече е наета.

— Не се обаждам за стаята, госпожо Кемп. На телефона е Айрин Глейсън. Говорихме с вас преди около седмица. Питах ви за една от вашите наемателки — Бети Скот.

— Да, спомням си. — Тонът на Кемп стана от раздразнен подозрителен. — Защо пак се обаждате? Нали ви казах, че става дума за инцидент. Подхлъзнала се е и е паднала във ваната.

— Вървя по една следа, госпожо Кемп. Току-що разговарях с лелята на Бети Скот. Тя ми каза, че Бети е имала приятелка във вашия пансион — изгряваща звезда, която е работела в офис. Опитвам се да я открия.

— Съжалявам, не мога да ви помогна. Тя се изнесе преди смъртта на Бети.

— Как се казваше?

— Не си спомням. Трябва да погледна в папките си, но нямам време за това.

— Госпожица Ходжис мисли, че е избягала с приятеля на Бети.

— Откъде да знам. По принцип никога не се бъркам в личния живот на наемателите си. Сега ще затворя. Работата ми е по-важна от разговорите с репортери.

Линията прекъсна.

Айрин седеше и размишляваше за нещата, които беше научила. Оливър й беше казал, че акцентът на Ник Тримейн е типичен за Западния бряг, а не за Средния запад. Не беше нужно много въображение, за да разбереш, че произхожда от Сиатъл, а не от Чикаго. Може би беше направил няколко порнографски филма, преди да напусне родния си град и да започне кариера в Холивуд. Такива като Ърни Огдън без проблем прикриваха такива компрометиращи факти.

Но ако Ник Тримейн беше решил да се върне в Сиатъл, за да унищожи сам следите от своето минало?

Тя отново вдигна слушалката и помоли оператора да я свърже с ресторант „Фърст авеню“ в Сиатъл. Собственикът отговори при четвъртото позвъняване. Стори й се зает и нетърпелив. Но когато му каза кой се обажда, настроението му се промени.

— Разбира се, че помня Бети Скот и приятелите й актьори — разсмя се той. — Идваха редовно тук и ме навиваха да им давам безплатно кафе. Беше ми жал за тях. Всички мечтаеха да стигнат до Холивуд. Всъщност, един от тях успя.

— Кой?

— Арчи Гътри. Красив младеж. Знаеше, че ако някой от тях успее, това ще бъде той. И наистина успя. Разбира се, промени името си. Всички го правят, доколкото ми е известно. Когато за пръв път го видях на екрана, веднага го познах и доста се развълнувах. Помислете си само — сервирал съм редовно кафе на Ник Тримейн.

Айрин с мъка сдържа дъха си:

— Сигурен ли сте, че истинското име на Ник Тримейн е Арчи Гътри?

— О, да. Гледал съм го в „Море на сенките“ и след това в „Късметът на измамника“. Няма начин да го сбъркам.

— Разбрах, че е напуснал града с една от младите артистки, която е посещавала вашето кафене.

— Точно така. Те бяха четирима, двама младежи и две млади жени. Един от мъжете умря при пожар в местното студио. Бети, тази, която работеше при мен, умря при трагичен инцидент. Подхлъзнала се и паднала във ваната. Много тъжно. Другите двама отидоха в Холивуд.

— Какво стана с жената, която избяга в Калифорния с Ник Тримейн?

— Не знам. Обаче не вярвам да е направила кариера в киното.

— Защо не?

— Липсваше й чар.

— Можете ли да я опишете?

— Висока. С тъмна коса. Красиво момиче, но без талант. Работеше в някакъв офис, доколкото си спомням. Мисля, че беше секретарка и може би още е. Сигурен съм, че вече не е с Арчи — искам да кажа Ник Тримейн.

— Защо не?

— Чета всички холивудски списания. Според тях Тримейн сменя момичетата си всяка седмица.

— Благодаря ви — каза Айрин и затвори телефона.

Дълго гледа с втренчен поглед, потресена от записките, които направи по време на двата разговора. Пронизаха я шокиращи прозрения, последвани от чувство за вина.

Грешала съм от самото начало.