Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (24)

Двайсет и четвърта глава

Дейзи Дженингс драсна още една клечка и запали още една цигара — последната в пакета. Палеше една след друга цигарите, откакто днес се обади за пръв път на репортерката. Гърлото й беше възпалено, а нервите — обтегнати. Пулсът й беше прекалено бърз. Клечката кибрит потрепери в ръката й.

Проклетият склад я плашеше. Нищо чудно, че по приказките на местните деца тук витаят духовете на жертвите на гангстерите. Беше взела газен фенер, но пламъкът все повече се снишаваше. Помисли си, че е трябвало да напълни фенера на път за насам. Сега беше късно. Само можеше да се надява, че журналистката ще дойде навреме. С неохота духна догарящата клечка кибрит. Пусна я в консервена кутия, която намери захвърлена в един ъгъл. Много внимаваше с клечките кибрит и с фасовете. Складът бързо можеше да се превърне в огнен капан.

Зад постройката имаше голяма порта, от която се излизаше на кея. Тя висеше на пантите. Чуваше плисъка на водата и поскърцването на изгнилото дърво. Като че ли някакво зловещо чудовище от дълбините пирува с труповете, потопени в залива. Може би беше гледала прекалено много филми на ужасите.

От време на време чуваше злокобно шумолене в сенките. Всеки път вдигаше фенера, за да види по-добре, и зърваше косместо тяло и гола опашка, прилична на змия. Контрабандистите бяха отнесли стоката и се бяха захванали с друг бизнес, но плъховете се бяха размножили и си бяха направили леговища между купищата прашна слама, щайги и всякакви боклуци, с които беше осеян подът.

Захвърли празния пакет и вдъхна дълбоко, което предизвика още един пристъп на кашлица. Толкова за рекламата, че тези цигари имат успокояващ ефект. Просто не биваше да се вярва на рекламите в списанията. Не биваше да се вярва на филмови звезди или на лекари, които превъзнасят тютюневите компании.

„Но пък една умна жена не вярва на никого — помисли си тя. — И най-вече на очарователен, красив филмов актьор.“ Ник Тримейн беше мъж мечта и беше обещал да сбъдне мечтите й и да й осигури пробни снимки в неговото студио. Вече знаеше, че я бе излъгал, също като всички преди него.

Но Тримейн поне се изръси… доста пари й даде. Никой от другите не е бил толкова щедър. Получи половината в аванс, след срещата тази нощ щеше да получи останалата половина. Щеше да има достатъчно пари, за да си купи дрехи и да започне нов живот в Ел Ей.

Повече никакви холивудски мечти. Хубостта й скоро щеше да започне да повяхва. Време беше да си намери богат старец, за предпочитане грохнал, който ще й даде финансова сигурност, от която ще има нужда в бъдеще.

Двайсетте долара от Айрин Глейсън нямаха никакво значение. Беше й наредено да поиска пари, за да е убедителна. За един журналист беше естествено да плати за ценно сведение. Престана да кръстосва напред-назад и седна на една щайга, за да допуши цигарата.

Някъде в тъмнината дъсченият под простена отново. Потрепери и погледна през рамо. Нищо не се виждаше, освен мрак и сенки.

Погледна часовника. Беше пристигнала рано, както я инструктираха, след като се обади в единайсет и трийсет от телефонна кабина в последната бензиностанция по Мирамар Роуд. Журналистката трябваше да прекоси града, да намери Мирамар Роуд, след това да поеме към склада по прашния черен път в подножието на хълма. Нямаше да пристигне до половин час, че и повече, ако се загуби.

„Моля те, не се губи, Айрин Глейсън. Трябва да се махна от това място.“

Допуши цигарата и започна да гаси фаса в импровизирания пепелник. Но пръстите й така трепереха, че разсипа кибритените клечки и фасовете.

Слава богу, не паднаха върху сламата, но изтръпна при мисълта, че е пушила така близо до леснозапалими боклуци.

Бързо се наведе и започна да събира в консервената кутия кибритените клечки и угарките. Най-безопасно беше да ги хвърли във водата.

Излезе през портата за доставки и тръгна по късия кей. Фенерът и луната го осветяваха достатъчно, за да вижда.

Изсипа кутията в черната вода.

Само още половин час и ще получи останалата част от парите, които й бяха нужни, за да започне нов живот в Ел Ей.

„Каква ирония“ — помисли си тя. Това беше нейната първа и единствена роля, като се изключат всичките секссцени през годините, в които е била главно действащо лице. Беше давала някои наистина първокласни представления в парка на клуб „Парадайз“ и в различни хотелски легла. Филмови звезди във ваканция, директори и чиновници от студиата, всички те бяха обещавали и всички бяха лъгали.

Поне сега ще й се плати за този нощен труд. Трябваше само да се придържа към сценария.

Долови поскърцване зад себе си. Стъпки. Само това предупреждение чу.

Обзе я паника, от която едва не се задуши. Тъкмо щеше да се обърне, но беше твърде късно.

Ударът по главата я зашемети. Смътно усети, че полита във водата.

Пропадаше безкрайно в мрак и после нямаше нищо.