Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бърнинг Коув (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Girl Who Knew Too Much, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Жена с тайни

Преводач: Нина Рашкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Симолини ’94

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-377-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13466

История

  1. — Добавяне

Трета глава

Когато Чикаго остана на няколко километра зад нея, Айрин сви встрани от магистрала 66, за да прекара още една нощ в още един анонимен къмпинг.

След вечерята със задушено и домашен сладкиш се оттегли в бунгалото и извади бележника от чантата си. Беше му хвърлила поглед вечерта, когато напусна къщата, но тогава бързаше да избяга от Ню Йорк и повече не го разгърна.

Седна на леглото и го разгледа на светлината на газения фенер. На първата страница беше изписано име с уверена и точна ръка. Д-р Томас Атертън. Под името имаше телефонен номер. По-надолу страницата беше изписана с нещо като код със същия почерк.

Взира се озадачено в странните числа и символи известно време, преди да се досети, че това са научни записки. Притежаваше личния бележник на математик или химик. Но това нямаше смисъл. Хелън Спенсър не проявяваше никакъв интерес към нито една от тези науки.

На зазоряване се събуди от неспокойния си сън с усещането, че е намерила решение. Бягаше. Трябваше да разбере от какво бяга.

Закуси яйца и препечена филийка и се възползва от обществения телефон в къмпинга да се обади на номера, изписан на първата страница в бележника. Телефонистът поиска да пусне няколко монети.

— Къде се намира този номер? — попита Айрин, докато пъхаше монетите в жлеба.

— В Ню Джърси — отговори телефонистът.

След момент се чу шлифован женски глас:

— Лаборатория „Солтуд“. С кого да ви свържа?

Айрин пое дълбоко дъх:

— С доктор Атертън, моля.

Настъпи кратко, неловко мълчание, последвано от:

— Съжалявам, но доктор Атертън вече не е между нас.

— На друга работа ли се е преместил?

— За жалост доктор Атертън почина. Искате ли да говорите с някого от неговия отдел.

— Не. Какво се случи с доктор Атертън?

Отново настъпи мълчание, преди рецепционистката да заговори:

— Извинете, кой казахте, че се обажда?

— Изглежда, че този доктор Атертън не е човекът, когото търся — отговори Айрин. — Извинете за безпокойството.

Затвори телефона и се върна на пътя. Двама души, свързани с бележника, бяха мъртви. Това не предвещаваше нищо добро за нейното бъдеще. Трябваше много умело да се скрие.