Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (64)

Шейсет и четвърта глава

— Защо не съм мъртва? — попита Айрин. — Клодия имаше пистолет и стреля два пъти. Трябваше да съм мъртва.

Четиримата бяха на терасата във вилата на Оливър — Оливър, Честър, Лутър и тя. Оливър непрекъснато й хвърляше притеснени погледи и затова тя правеше всичко възможно, за да изглежда като хладнокръвна журналистка, която току-що е завършила успешно своето разследване.

На въпроса й отговори Лутър. Очите му бяха мрачни, а в гласа му се чувстваше странно отчуждение.

— Вярно е, че Пиктън имаше пистолет, но е изненадващо трудно да уцелиш някого, който се нахвърля право върху теб — каза той. — Особено, ако нападателят е въоръжен със смъртоносно оръжие като ръжен. Освен трудността да се прицелиш в движеща се цел, има и допълнителен психологически фактор. Първата инстинктивна реакция е да се опиташ да избегнеш удара от острия предмет, насочен към теб.

Айрин го погледна, както и всички останали. Никой не коментира чутото, но тя знаеше, че всички си мислят едно и също нещо. Лутър не говореше теоретично. Спомняше си своите кошмари, в които нямаше сцени с ръжени, а пушки с байонети.

Оливър прекъсна краткото мълчание, което последва след обясненията на Лутър.

— Лутър е прав — каза. — Нападайки Пиктън с ръжена, си поела огромен риск, но същевременно си успяла максимално да отвлечеш вниманието й и да я паникьосаш.

— Какво те накара да се усъмниш, че Клодия ме следи? — попита Айрин.

Все още беше напрегната. Знаеше, че няма да спи добре тази нощ. Сигурно още много време нямаше да може да спи добре. Никога нямаше да забрави дивото изражение на Клодия.

— Не се бях усъмнил — отговори Оливър. — До момента, когато отворих вратата и те видях надвесена над Клодия с ръжена в ръка. Върнах се във вилата, защото една от камериерките беше забелязала в двора непознат работник, който на вид отговарял на описанието на Оукс.

Айрин се усмихна:

— Нали ти казваш, че предната линия на охраната в хотела са камериерките. На тях никой не им обръща внимание.

Лутър се облегна, загледан в Айрин.

— Какво ли е накарало Клодия Пиктън да те нападне точно днес? Сигурно е била отчаяна, за да поеме такъв риск на територията на хотела.

— Почувствала е, че трябва да действа — каза Айрин. — Бяха я предупредили. Обадих се на няколко души в Сиатъл тази сутрин, включително и на Филис Кемп, собственичката на пансиона. Пеги Хакет също й се е обаждала и след това я убиха. Днешният разговор с Кемп едва не ме уби.

Честър смръщи вежди:

— Искаш да кажеш, че Кемп се е обадила на Клодия, за да й съобщи, че си телефонирала и си питала за Бети Скот?

— Да. Това явно е ужасило Клодия — рече тя. — Паникьосала се е. Сигурно е предположила, че шансовете й са много добри поради отсъствието на Оливър през деня. Нали все пак е директор и е много вероятно през деня да е в кабинета си. Рискувала е да дойде във вилата и се е надявала да ме завари сама. Налетя на Хенри Оукс, който ме следеше, защото е мислел, че съм заплаха за Ник Тримейн.

— Способността ми да разгадавам характера на хора от публиката този път ми изневери — обади се Оливър. — Знаех, че Клодия Пиктън е нервна и много притеснителна жена. Отдавах това на желанието й да запази работата си. Обаче никога и през ум не ми е минавало, че е способна да рискува живота си или да убива.

Честър поклати глава:

— За всичко са виновни парите. Мисля, че единственото нещо, което е виждала Пиктън, са милионите, които ще вземе някой ден.

— Не, не са виновни само парите — възрази Айрин. — Търсила е отмъщение. Мислела е, че жертва собствените си мечти заради кариерата на Ник Тримейн. Правилно си я преценил, Оливър, но не са ти били известни всички факти, както не бяха известни и на нас. Не знаехме, че Клодия е била омъжена за Ник Тримейн и са й платили, за да се разведе набързо.

— Този факт променя всичко — каза тихо Оливър. — Оказва се, че мотивите й са много лични.

— Да — съгласи се Лутър. Той изглеждаше замислен. — Така е.

Оливър присви очи:

— Има само една причина Филис Кемп да се е обадила днес на Пиктън. Тя сигурно е замесена в нейната схема за изнудване.

— Така е — потвърди детектив Брандън, който тъкмо влизаше в хола от терасата. Погледна Оливър. — Камериерката, която охранява входната врата, ме пусна да вляза. Надявам се, че не възразяваш.

— Госпожа Тейлър е там, за да не допусне нито един нахален журналист да се промъкне през градината пред вилата — каза Оливър.

Айрин повдигна веждите си:

— С изключение на мене, разбира се.

Брандън се ухили и седна на един стол. Изглеждаше уморен, но доволен.

— В момента Кемп дава показания на полицията в Сиатъл — каза. — Оказа се, че е леля на Клодия Пиктън — единствената й близка роднина. Кемп твърди, че е невинна, но Пиктън каза, че тя е замесена в тази схема още от самото начало. Именно Кемп е уредила Бети Скот да остане сама в пансиона през нощта, когато са се скарали с Пиктън по повод на заплахата за изнудване. Всъщност според Пиктън Филис Кемп й е помогнала да организира сцената с ваната.

— Когато повторно се обадих на госпожа Кемп и зададох нови въпроси, тя разбра, че още един холивудски репортер е много близо до истината. След като затворих, веднага се е обадила на Клодия.

— А тя се е паникьосала — каза Оливър. — Грабнала е пистолета и пръта от багажника на колата си и е тръгнала да търси Айрин.

— Значи бившата жена на Тримейн е била негова лична секретарка? — каза Честър и изсумтя. — Това трябва да е било доста странна ситуация.

— В Холивуд се случват и по-странни неща — рече Лутър.

— Като стана дума за Холивуд, съобщиха ми, че студиото веднага се е отървало от Клодия Пиктън, както ти предположи, Оливър.

— Чудя се какво ли е знаела Дейзи Дженингс — замисли се Лутър.

— Много малко — поясни Брандън. — Знам, че един път изкара кратък флирт с Ник Тримейн в градината на клуб „Парадайз“. По-късно Клодия Пиктън й предложи пари, за да подмами госпожица Глейсън в склада.

— Сигурно е разбрала, че се случва нещо опасно — каза Оливър.

— Може би — каза Брандън. — Както и да е, изглежда, че е взела парите и не е задавала много въпроси.

Честър се намръщи:

— Ами Ърни Огдън? Той какво е знаел?

— Според Клодия Пиктън, той не е знаел, че изнудват звездата му. Затова няма как да е разбрал защо жени, свързани с Ник Тримейн, имаха лошия навик да умират — обади се Айрин.

— Но сигурно се е притеснявал. Нещо повече, мисля, че Клодия е знаела. Вероятно затова постъпи толкова отчаяно днес. Ако студиото изхвърли Тримейн, нейната схема за изнудване отиваше по дяволите. Тя извърши няколко убийства, но още не беше постигнала никоя от целите си. Сигурен съм, че тази ситуация беше за нея източник на допълнителен стрес.

— Не е чудно, че винаги изглеждаше толкова нервна — отбеляза Честър.

— Сега изглежда много по-нервна — каза Брандън. — Прави се на луда и се справя много добре с тази роля. Предчувствам, че ще й се размине заради невменяемост.

— Какво ще стане с Хенри Оукс? — попита Айрин. — Мисля, че е малко смахнат, но не е убивал.

Брандън изсумтя:

— Раната на главата му ще заздравее. Това е добрата новина. Лошата е, че той още си е луд. Въобразява си, че е специален приятел на Ник Тримейн и че трябва да го пази. Ще поговоря с него, преди да го изпишат от болницата, но ако това не помогне, студиото ще трябва да се погрижи за него.

— За това плащат на хора като Ърни Огдън — каза Лутър.

— Знам — поклати глава Брандън. — Срещал съм такива луди и знам, че за тях няма лечение.

Айрин хвърли поглед на часовника си и стана:

— Наближава три часът. Моля да ме извините, господа. Имам среща с Ник Тримейн.

Мъжете станаха.

Честър изглеждаше изненадан:

— Нима Тримейн се е съгласил да даде още едно интервю?

— Не точно — каза Айрин. — Дължа му извинение и той великодушно се съгласи да го приеме. Ще пием заедно чай.

— Предупреждавам те да внимаваш — каза Оливър. — Там ще присъства и фотографът на студиото, а също и агентът по рекламата. Огдън ги прати тук с лимузина с шофьор.

— В такъв случай ще си сложа малко червило — отвърна Айрин.

Брандън се ухили:

— Мислех, че хотел „Бърнинг Коув“ има твърда политика, когато става дума за фотографи, журналисти и рекламни агенти, и не ги допуска на своята територия.

— Хотелът е мой — заяви Оливър. — Аз съм измислил правилата, аз мога да правя и изключения.

Лутър го изгледа с разбиране.

— Ти прикри голям скандал, в който е замесена бързо изгряваща звезда и уреди нещата така, че Тримейн излиза от тази бъркотия като истински герой. Студиото му ще ти бъде много благодарно.

— Разчитам на това — каза Оливър.

Лутър се усмихна:

— С други думи, представянето на Тримейн за герой е много полезно за бизнеса ти. Ърни Огдън ти дължи голяма услуга и това със сигурност ще бъде много полезно. На всичкото отгоре, журналистите от клюкарските рубрики ще се надпреварват да преразказват историята за героизма на Тримейн, а името на хотел „Бърнинг Коув“ ще се появи във вестниците из цялата страна.

— Няма нищо по-хубаво от добрата реклама — каза Оливър.

Брандън се накани да тръгва.

— Това ми звучи доста сложно. Мисля да си остана в детективския бизнес. Моля да ме извините, но трябва да се върна на работа.

Той кимна учтиво на Айрин и изчезна в коридора. След миг вратата се затвори тихо.

Лутър погледна Оливър:

— Поправи ме, ако греша, но мисля, че има още една причина да направиш Ник Тримейн героя на твоята малка история. Тя ще доминира в новините. Никой няма да обърне внимание на незначително съобщение като автомобилната катастрофа, която отне живота на клиент от хотел „Бърнинг Коув“.

— Ние, илюзионистите, наричаме това пренасочване на вниманието — поясни Оливър.