Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (47)

Четирийсет и седма глава

Айрин беше седнала в чаения салон зад грамадна саксия с палма, когато Клодия влезе точно в три и петнайсет, както предсказа портиерът господин Фонтейн.

Сервитьорът настани Клодия до друга палма. Щом й сервираха първата чаша чай, извади бележник и молив от чантата си и прилежно започна да пише.

Айрин стана и много дискретно се приближи до нея откъм гърба й.

— Здравейте — поздрави тя, като се стараеше тонът й да прозвучи приятелски и сърдечно. Погледна в бележника на Клодия. — Виждам, че владеете стенография. Не знаех, че сте учили за секретарка.

Клодия подскочи и вдигна поглед едва ли не обзета от паника.

— О, вие ли сте! — каза тя. Страхът й се превърна в раздразнение. Затвори рязко бележника си. — Какво искате?

— Да поговорим. Може ли да седна?

Веднага седна, преди Клодия да реши как да се държи.

— Господин Огдън каза, че са ви уволнили от „Дочуто под секрет“.

— Хубавите новини се разпространяват бързо.

— Ако вече не сте журналистка, защо да говоря с вас?

— Защото възнамерявам да се върна на работа. За тази цел имам нужда от сензация.

— Ако мислите, че ще ви помогна да припишете смъртта на Глория Мейтланд на Ник Тримейн, значи сте луда. При положение че се случи нещо с него, ще остана без работа.

— Вижте, от самото начало ми казахте, че алибито на Тримейн е желязно. Тогава не ви повярвах, но сега ви вярвам.

Клодия придоби тревожно изражение.

— Така ли?

— Вече не се опитвам да докажа, че Тримейн е убил някого. Но искам да науча повече за Дейзи Дженингс.

— Не мога да ви помогна. Не познавам тази жена. Според местните вестници вие сте открили трупа.

— Не бях сама. Господин Уорд беше с мен.

— Независимо от това, струва ми се странно съвпадение, че сте се озовали на местопрестъплението, когато още една жена е открита мъртва — отбеляза Клодия.

— Повярвайте ми, и на мен ми хрумна същото. Малко преди смъртта си Дейзи Дженингс ми се обади. Кълнеше се, че ще ми каже нещо много интересно. Имате ли някаква представа какво е било?

— Нямам, освен ако не е искала да си отмъсти на господин Тримейн, но единственото, което има значение за него, е кариерата.

— Къде е господин Тримейн в момента?

— Точно в този момент ли? Играе голф, не че ви влиза в работата.

— Сам?

— Не, разбира се. Мъжете не играят голф сами. С приятел е.

— Някой от Ел Ей ли? Друга филмова звезда?

— Моля? — Клодия се намръщи. — Не. Мъж, с когото се запозна тук. Гост на хотела. Господин Енрайт. Престанете с въпросите. Мислех, че досега сте си научили урока.

— Какъв урок?

— Според господин Огдън от филмовото студио сте загубили работата си и хазяйката ви е изхвърлила от апартамента — уточни Клодия. — Това не е ли достатъчно неприятно? Хората, които управляват студиото, са много влиятелни. Ако продължите да душите около господин Тримейн, животът ви ще стане още по-неприятен, повярвайте ми.

— Заплашвате ли ме, Клодия?

— Аз ли? Не. Аз съм само скромна секретарка. Но работя достатъчно отдавна в студиото, за да знам, че хора като Огдън могат много да навредят на всеки, който застане на пътя им. Ако бях на ваше място, госпожице Глейсън, щях да потърся друга тема за статия. Оставете Ник Тримейн на мира.

— Като че ли се страхувате от този господин Огдън.

— Не, госпожице Глейсън, не се страхувам от Ърнест Огдън. Ужасявам се от него.

— Понеже може да накара управата да ви уволни ли?

— Ще ме уволнят на мига. Вижте, ще ви кажа истината. Холивуд е най-голямата грешка в живота ми. Не става въпрос за холивудския свят или за този в Бърнинг Коув. Искам да си запазя работата, да събера достатъчно пари и да се върна у дома.

— Какво ще правите, когато се върнете у дома?

— Каквото всеки ми казваше, че трябва да направя, когато завърших училище. — Клодия стана, взе бележника си и чантата. — Ще си намеря работа в универсалния магазин. Ще си намеря добър мъж, който ще ме издържа. Ще се омъжа.

— Къде е вашият дом? — попита Айрин.

— Там, където не е необходимо да носиш слънчеви очила всеки ден от годината.

Секретарката се понесе бързо към остъклената врата на чаения салон и изчезна в парка.