Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (32)

Трийсет и втора глава

На Оливър му мина през ума, че тъй нареченият апартамент с изглед към океана не е бил само за спане. Бил е дом на Айрин или най-малкото убежище. И сега беше лишена от него, откраднато от човека, който уреждаше тъмните сделки на студиото и живееше добре, подкупвайки ченгета и съдии и сплашвайки такива като Норма Дрисдейл.

Подреди последния от трите малки жалки кашона в багажника на колата и седна зад волана. За момент се взря в Айрин. Тя гледаше право пред себе си. По хладнокръвното й изражение нищо не личеше, но той долавяше изблика на чувства зад привидното й спокойствие.

Оливър осъзна, че всъщност второто нахлуване в апартамента я разтревожи особено много. Държеше се спокойно, докато Норма Дрисдейл не спомена, че апартамент 2Б е разбиван два пъти. В момента Айрин изглеждаше като в транс.

— Всичко е наред — каза той. — Ще останеш при мен, докато не се справим със ситуацията, нали не си забравила?

Чак сега тя го погледна.

— Благодаря ти — изрече много учтиво. — Но и двамата знаем, че това не може да продължава вечно. Трябва да напредна в моето разследване, преди да убият още някого.

— Съгласен към. — Оливър запали двигателя. — Но мисля, че имаме повече възможности в Бърнинг Коув, отколкото тук, в Ел Ей.

— Заради силното влияние в града на студиото, с което Тримейн е сключил договор ли?

Той запали двигателя.

— Студиата може да контролират Холивуд, дори Ел Ей, но пипалата им не могат да стигнат навсякъде. Номерата им не минават навсякъде в Бърнинг Коув. И Лутър Пел и аз не приемаме заповеди от тях.

— И все пак имат голямо влияние. Ако забранят на звездите си да посещават твоя хотел или клуб „Парадайз“…

— Трябва да виждаш нещата в истинската им светлина, Айрин. Първо, имаме работа само с едно студио, студиото на Тримейн, а то нито е най-голямото, нито най-могъщото в Холивуд. Второ, студиото се интересува само от бизнес. Да, Тримейн е ценна собственост, поне засега. Те се стараят да защитават вложенията си. Но ако директорите на върха решат, че той създава повече проблеми, отколкото си заслужава, ще се отърват от него без капка колебание.

— Всичко е просто бизнес.

— Именно.

— В такъв случай трябва да намеря доказателства, че Тримейн не заслужава покровителство.

— Тази е нашата цел. Готова ли си да се върнем у дома?

Тя поклати глава и се обърна към сградата с гръмко име „Изглед към океана“.

— Не мога да се върна у дома. Току-що ме изхвърлиха от апартамента.

— Неволна грешка. Искам да кажа готова ли си да се върнем в Бърнинг Коув?

— Мисля, че да. Не че имам къде другаде да отида.

— Твоят ентусиазъм нещо премина.

Тя въздъхна дълбоко, поуспокои се и стисна чантата си.

— Още се чувствам… дезориентирана. Не мога да повярвам, че от студиото са изпратили някого два пъти да разбие апартамента ми.

— Нито пък аз.

Тя го погледна умолително.

— Би трябвало да ме успокоиш. Кажи ми, че само искат да ме сплашат.

— Бих те успокоил. Поправи ме, ако греша, но имам чувството, че заплахите от студиото са за предпочитане пред нещо друго, може би много по-страшно.

Тя притихна. Оливър виждаше, че се колебае дали да му се довери.

— Всеки е със своите тайни, Айрин, но си имаме работа с убиец. Ако става въпрос и за нещо друго, трябва да знам.

Отначало тя не каза нищо, след това очевидно взе решение.

— То е кошмар — промълви тихо. — Дори не знам откъде да започна.

— Защо не започнеш от това какво носиш в чантата си.

Тя го погледна онемяла и може би ужасена.

— Как разбра?

— Може би защото никога не я изпускаш от ръце.

Тя изпъшка.

— Толкова ли бие на очи?

— Вероятно не всички забелязват.

Тя го погледна предпазливо.

— Но ти се вглеждаш в подробностите.

— Наречи го моя странност. Знам, че носиш репортерския си бележник и онзи малък пистолет, който извади снощи. Но има и още нещо, нали?

— Да.

— Разкажи ми за кошмара.