Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (4)

Четвърта глава

„Бърнинг Коув“, Калифорния

Четири месеца по-късно

Айрин спря до перваза на дългия басейн и погледна грациозно поклащащото се на дъното тяло. Беше петнайсет минути след полунощ. Осветлението във фитнес салона на спа комплекса беше намалено, но апликът до нея светеше достатъчно силно, за да види, че косата на мъртвата жена се носеше около хубавото й лице като кошмарна имитация на сватбен воал.

Айрин се извърна с намерението да изтича до рецепцията и да повика помощ. Някъде от сенките се чу проскърцване на кожени обувки по плочките. Разбра, че не е сама с мъртвата жена. След едно тихичко прещракване аплиците угаснаха. Просторният салон потъна в плътен мрак. Осветяваше се само от призрачното сияние на луната, при това лъчите падаха главно на мястото, където беше застанала тя. Все едно беше под светлината на прожектор.

Пулсът й се ускори и изведнъж започна да се задушава. Най-близкият изход беше през редица френски врати, но те се намираха от другата страна на дългия басейн. Страничната врата, през която влезе, беше още по-далеч.

Освен да се престори, че владее напълно себе си и ситуацията, друго не й оставаше.

— Има нещастен случай — заговори високо, като се надяваше, че гласът й звучи хладнокръвно. — В басейна е паднала жена. Трябва да я извадим от водата. Може би ще успеем да я свестим.

Това беше изключено. Глория Мейтланд без всякакво съмнение беше мъртва.

Не получи отговор. Никой не помръдна в сенките.

Някъде капеше вода и тихият звук отекваше зловещо в тъмнината. Стана задушно от влагата.

Имаше две причини другото лице да не се показва. Първата беше страх от скандал. Хотел „Бърнинг Коув“ беше един от най-изисканите на Западния бряг. Намираше се на почти сто и петдесет километра от Лос Анджелис и на онези, които можеха да си позволят да отседнат в него, се гарантираше дискретност. Ако слуховете бяха верни, списъкът с гости варираше от могъщи фигури от подземния престъпен свят до холивудски звезди и европейски кралски особи. Сред разкоша и изобилието на „Бърнинг Коув“ никой не би могъл да разбере, че времената са тежки.

Звездите и амбициозните прохождащи в киното идваха в хотела, за да избягат от любопитните очи на вечно жадните за сензации репортери и водещите на клюкарските рубрики на вестниците от Лос Анджелис. Така че, да, беше възможно скритият в мрака да се страхува да не го открият близо до току-що удавена жена. Такъв скандал със сигурност можеше да попречи на многообещаваща филмова кариера.

Но имаше и друга причина лицето да не желае да помогне в несъмнено безполезния опит за спасение. Може би то е отговорно за смъртта на жената в басейна.

Мисълта, че навярно се опитва да придума убиец да се покаже, отново разтърси Айрин. Реши да изтича до страничната врата.

Но беше се ослушвала твърде дълго. В тъмнината се чу звук от стъпки на тичащ човек и звукът ечеше сред облицованите с плочки под и стени. Осъзна, че другият човек не бягаше от местопрестъплението. Той или тя — беше невъзможно да определи мъж ли е или жена — идваше към нея.

Както беше застанала огряна от лунната светлина на фона на остъклената стена, представляваше идеална мишена.

Събу обувките си, извърна се и хвърли чантата си от другата страна на тесния басейн. Беше прекарала детството си в събиране на сено и дърва за огрев. За жена беше висока и понеже в живота никой не й помагаше, беше във форма и силна. Жена като нея, сама на света, не можеше да си позволи лукса да бъде изнежена.

Чантата й тупна от другата страна на басейна.

Айрин скочи във водата и започна да плува. За секунди щеше да стигне отсрещната страна. Освен ако наблюдателят не я беше последвал в басейна, имаше реален шанс да избяга. Нямаше начин другият човек да заобиколи и от двата края на басейна и да я пресрещне навреме.

Беше добра плувкиня, но модните й широки панталони натежаха като олово. Плуваше трудно, теглена към дъното от дрехите си.

Не за пръв път скачаше във вода облечена. До фермата, в която отрасна, имаше река. Дядо й държеше тя да се научи да плува почти веднага след като проходи.

Мисълта, че плува над тялото на мъртва жена, я изнервяше, но не толкова колкото съзнанието, че може би я преследва убиец.

Стигна насрещната страна и се измъкна от водата. Трябваше да напрегне всички сили, но откри, че страхът силно мотивира човека. Успя да се измъкне от басейна и да се изправи.

Останала без дъх, спря за миг да погледне назад. Не забеляза никого в сенките, но отново чу бързи стъпки. След малко се отвори и затвори врата в далечния край на спортния салон.

Айрин стисна дръжката на чантата си и се затича към остъклената врата на фасадата. Понесе се през обления от лунна светлина парк.

Още веднъж бягаше от местопрестъпление и от убиец.

Точно когато беше започнала да си мисли, че новият й живот в Калифорния може да протече по холивудски.