Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (38)

Трийсет и осма глава

Лутър Пел се подпря на бара и прехвърли наум потресаващата новина, която Уили току-що му съобщи с много нисък глас и с целия драматизъм, втъкан в ситуацията.

— Завел е госпожица Глейсън в склада с реквизита! — повтори Лутър. — Абсолютно сигурна ли си?

— Научих го направо от Ханк. — Уили лъскаше чаша за вино с бяла кърпа. — А Ханк го е чул от един от градинарите, който видял шефа да отключва вратата, не друг, а сам той.

Лутър тихичко подсвирна.

— Новината е страхотна, наистина.

Уили повдигна вежди.

— И което е даже по-любопитно, още са вътре според Ханк. Той каза, че са там от близо час.

— Явно госпожица Глейсън е силно заинтересувана от някои магьоснически пособия.

— Ако питаш мен, най-очарователният аспект в случая е, че един известен нам магьосник изглежда е изгарял от желание да покаже своя реквизит на госпожица Глейсън.

— Имаш право — произнесе се Лутър. — Не си спомням въпросният магьосник да е водил някоя госпожица на частна разходка в склада с реквизита.

— Нито пък аз. — Уили плъзна чашата в жлеба на стойката над главата си. — Чу ли какво се е случило снощи в онзи стар склад за алкохол?

— Историята обиколи целия град.

Уили се усмихна.

— Шефът поръчал да му занесат лед от румсървис. Рик му го занесъл. Шефът му разказал какво се е случило, а Рик разправил на кухненския персонал, те на охранителите и оттам историята плъзна из града.

— Малък град — отбеляза Лутър.

Отпи от газираната вода, която му наля Уили, и се замисли какъв е смисълът на тази новина. Едно беше ясно — Айрин Глейсън беше различна и не защото не беше изоставила Оливър в горящата сграда.

Не че Оливър не харесваше жени. И с други беше идвал в клуб „Парадайз“. Беше си разрешил няколко кратки, дискретни любовни връзки, откакто се засели в Бърнинг Коув.

„Но случаят с Айрин Глейсън е различен“ — помисли си Лутър.

Независимо от разликата във възрастта, те се сприятелиха от самото начало. Лутър предполагаше, че са се почувствали сродни души и така се е зародила тяхната близост… или още една изгубена душа, поела по същия път. Каквато и да беше причината, такъв човек искаш да имаш зад гърба си в кръчмарски бой. На такъв човек можеш да повериш тайните си.

И двамата бяха наранени, когато пристигнаха в Бърнинг Коув. И двамата започнаха наново в град, който предразполага да потърсиш себе си, да се промениш. И двамата бяха прикрили добре страданието си, без да се преструват, че не съществува. Може би тази беше истинската основа на тяхното приятелство.

— Изглежда, частната обиколка е приключила — каза Уили, поглеждайки зад Лутър. — Шефът идва. Сам е. Какво ли е станало с госпожица Глейсън?

— Да се надяваме, че не я е изоставил при реквизита.

— Дано.

Лутър се извърна и видя Оливър, който идваше към тях.

— Като че ли засегнатият крак на Уорд не го мъчи толкова много, както обикновено.

— Май че си прав — съгласи се Уили.

Дрехите на Оливър бяха леко раздърпани, косата — поразчорлена. Освен това явно беше в много добро настроение.

— Добър ден, шефе — поздрави го Уили. — Ще пиеш ли нещо?

— Не, благодаря — отговори Оливър. Погледна Лутър. — На рецепцията ми казаха, че си тук. Да отидем във вилата. Тук не можем да говорим.

Оливър се накани да тръгне. Лутър също стана.

— Къде е госпожица Глейсън?

— Във вилата — отговори Оливър. — Отиде да си пооправи тоалета и да се измие.

Лутър хвърли поглед на Уили. Тя започна изведнъж усърдно да лъска бара, който вече блестеше от чистота.

— Чух, че си завел госпожица Глейсън да разгледа онзи вехт инвентар — каза приятелят му.

Оливър присви очи едва забележимо.

— В този хотел всичко се разчува светкавично.

— Разбирам защо госпожица Глейсън е трябвало да се измие — подхвърли Лутър.

— Нима? — отвърна с равен глас Оливър.

— Този вехт реквизит отдавна е складиран там и понеже не се използва, сигурно е потънал в прах.