Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (27)

Двайсет и седма глава

— Бях останала с убеждението, че не обичаш оръжия — каза Айрин.

— Не обичам — отвърна Оливър. Отпи от уискито, остави чашата и отпусна глава на облегалката на фотьойла. — Но това не означава, че понякога не са полезни.

Тя го погледна изпитателно. Оливър познаваше много добре този поглед. Откакто преди малко прекрачиха прага на неговата вила, чувстваше го върху себе си на всеки няколко минути.

— Сигурен ли си, че си добре? — попита тя за кой ли път.

— Добре съм — излъга той през зъби.

До гуша му беше дошло от този въпрос, но си каза, че тя му желае доброто. Опита се да си обясни своята реакция към нейната загриженост. Да, беше му приятно, че е загрижена. Но го вбесяваше мисълта, че тази вечер тя го видя в най-отчайваща светлина. Видя безсилието му.

Изпи до дъно уискито, за да притъпи съзнанието за болката и за жалкото си изпълнение.

Седеше на единия от големите кожени фотьойли пред камината, а проклетият му крак беше подпрян на възглавничка. Малко след като Айрин го докара вкъщи, поръча да му донесат голямо количество лед и сега върху болния му крак имаше три големи торбички с лед.

Айрин отпи от уискито и продължи да кръстосва стаята.

— Ник Тримейн е използвал горката Дейзи Дженингс да ни подмами тази вечер в склада и после я е убил — каза тя.

— Съгласен съм, че така изглежда. Но едва ли ще може да се докаже, освен ако негодникът не дойде в съзнание и не започне да говори.

Тя поклати глава.

— Нямах намерение да те въвличам в такава ситуация.

— Вече водихме този разговор. Да не започваме пак, ако нямаш нищо против.

Тя престана да снове и го погледна в очите. Каквото и да видя в тях, я убеди, че говори сериозно.

— Добре — съгласи се с нехарактерно за нея смирение. Направи вял жест. — Проблемът е, че не знам какво да правя оттук нататък.

— Да видим какво ще предприеме инспектор Брандън. Полицаите не могат да си затворят очите за Спрингър и неговия съучастник, особено след като има още една мъртва жена.

— Още една удавена жертва, която случайно е била от поредицата любовници на Ник Тримейн — допълни Айрин.

Оливър тъкмо щеше да отпие от уискито, но задържа чашата. Впери поглед в Айрин. Искаше тя да разбере какво всъщност се случи тази вечер и колко беше важно.

— Дейзи Дженингс е мъртва, но тази вечер тя не беше единствената мишена.

— Съзнавам го. — Айрин остави чашата си. — Двамата с теб също бяхме мишена.

— Аз не — отбеляза той. — Само ти. Никой не знаеше, че ще съм с теб. Не и докато всичко не свърши.

Тя го погледна поразена.

— Толкова съм…

Той вдигна ръка.

— Не го казвай. Онова, което разбрах, е, че някой е готов на всичко, за да те спре. Спрингър каза, че той и неговият другар са наети да те сплашат. Може да е вярно. Може дори да са убедени, че това е самата истина. Но мисля, че който ги е наел да подпалят склада, щеше да бъде доволен, ако беше загинала в пожара.

Айрин пое дълбоко дъх, отиде до прозореца и се загледа в градината и в осветения от луната океан.

— Смъртта ми щеше да опрости нещата — отбеляза.

— Да, и щеше да осигури обяснение за смъртта на Дженингс.

— Полицаите щяха да заключат, че аз съм я убила, после случайно съм бутнала фенера и съм умряла в пожара. Но какъв е бил моят мотив? Защо да убивам Дейзи Дженингс?

— Съгласен съм, че има слаби места в постановката, но се съмнявам, че някой би се загрижил. Полицаите щяха да бъдат доволни случаят да се приключи.

Айрин се обърна.

— Случаят тази вечер е различен. Тримейн използва пожар срещу мен. При Дейзи и Глория Мейтланд, и другите беше инсцениран нещастен случай с удавяне.

— Причините да промени модела може да са много. Илюзионистите преработват фокусите по най-различни начини, за да бъдат винаги убедителни. Вероятно убиецът е решил, че полицаите няма да пренебрегнат лесно случай с две жертви на удавяне за една вечер на едно и също място. Между другото пожарът има много предимства.

— Предимства ли?

— Пожарът е класически и много ефикасен начин за унищожаване на доказателства.

Айрин премисли думите му.

— Да, разбирам какво имаш предвид.

— Но най-същественият въпрос е къде убиецът е намерил Спрингър и Далас?

— Спрингър загатна, че са наемни биячи — каза Айрин.

— Тримейн не е от града. Той няма да знае как да намери местни биячи.

— В такъв случай ги е довел от Ел Ей.

— Може би. Или от студиото са осигурили кой да разчисти безобразията, които Тримейн сътвори в Бърнинг Коув. Няма смисъл да умуваме повече тази вечер. Нужна ни е повече информация. И все пак разбрахме едно нещо.

Айрин сви вежди.

— Какво?

— Вече е ясно, че мишената си ти. Не бива да си сама, особено докато не открием кой се опита да те убие тази вечер.

Тя го погледна безизразно и се обърна с гръб към него. Раменете й бяха вцепенени.

— Не мога да си позволя бодигард, ако това предлагаш — каза тя. — И моята издателка няма да се съгласи на такъв разход… поне не за дълго. Всъщност как човек си наема бодигард?

— Забрави за бодигарда. Да намериш такъв, който си знае работата, на когото може да се вярва, не е лесна работа. По-добре да останеш тук, при мен, докато ситуацията се разреши.

Тя се обърна.

— Тук ли? В хотела ли имаш предвид?

— Не, в моето жилище. Независимо от онова, което се случи с Глория Мейтланд, имам отлична охрана, със сигурност по-добра отколкото в пансиона. В хотелския комплекс ще бъдеш сравнително в безопасност, разбира се, ако не излизаш оттук.

Тя го зяпна смаяно. Отне й известно време да се съвземе.

— Благодаря. Предложението ти е много благородно, но наистина, не е необходимо.

— Моята спалня е на партера. — Оливър говореше много отчетливо. — Спалнята за гости е на горния етаж, ако си спомняш. Видя я в нощта, когато откри тялото на Мейтланд в басейна.

Почака тя да проумее казаното.

Айрин се изчерви.

— Не исках да кажа…

— Повярвай ми, избягвам да се качвам и да слизам по стълбите винаги когато е възможно. Никой няма да нарушава личното ти пространство.

Лицето й стана тъмночервено.

— Нито за миг не съм се усъмнила, че няма да бъдеш съвършеният джентълмен.

Оливър не беше сигурен дали това е комплимент, но повече не засегна този въпрос.

— Добре, тогава е уредено.

По изражението й стана ясно, че ще се заинати.

— И двамата знаем, че не мога да се крия в хотела безкрайно. Имам работа, която не мога да си позволя да загубя. Имам и апартамент в Ел Ей. Всъщност възнамерявах днес да отида дотам, за да си взема дрехи и да огледам дали не е откраднато нещо. Но ще замина утре. — Погледна часовника. — Вече е днес.

— Ще продължиш ли да работиш по случая „Тримейн“? — Направи гримаса. — Разбира се, че ще продължиш. Аз пък какво ли си въобразявам?

— Ако се откажа, Тримейн ще продължи да убива любовниците си и да му се разминава. Тази вечер настъпи обрат. Чувствам го. Той започна да се паникьосва.

— Тази вечер не можем да разрешим всичките ти проблеми, но един можем — твоята безопасност. Остани да спиш тази нощ тук. Ще изпратя някого в пансиона да прибере багажа ти. На сутринта полицаите ще ни осведомят какво става. Това ще ни помогне да решим какво да правим по-нататък.

Тя примигна.

— Ние ли?

Той допи уискито си.

— Ние — потвърди.

Тя се умълча, като че ли не й хрумваше отговор.

Може би трябваше да приеме липсата й на ентусиазъм като лична обида.

Тя пак започна да снове напред-назад и изведнъж спря насред стаята.

— Чантата на Дейзи, забравих за нея. Предполагам, че трябва да я предадем на инспектор Брандън.

И двамата погледнаха зелената чанта, която тя остави на масичката.

— Виж какво има в нея.

Айрин отиде до масичката, взе чантата и я отвори. Извади от нея червило, пудра, кърпичка, портмоне за дребни пари и сгънат лист. Разгъна го.

— Като че ли са някакви бележки. Написани са на ръка.

Прочете няколко изречения на глас:

Повярвайте ми, ще искате да чуете това, което имам да ви кажа. Знам какво в действителност се случи в нощта, когато Глория Мейтланд умря.

На ъгъла на улиците „Олив“ и „Палм“ има телефонна кабина. Бъди там в единайсет и трийсет. Ще ти се обадя и ще ти кажа къде ще се срещнем.

Има стар изоставен склад в края на Мирамар Роуд. Не забравяй, ела сама. Сделката отпада, ако забележа някого с теб.

Айрин престана да чете и вдигна поглед шокирана.

— Това е сценарий. Някой е продиктувал на Дейзи какво да каже.

— Друго не пише ли?

Айрин пак погледна бележките.

— Не, има само още едно изречение: „Попитай Тримейн за «Островни нощи» и «Пиратски пленник».“

— Приличат ми на филмови заглавия — каза Оливър.

— Но не са филмите, които той е правил в Холивуд.

— Тримейн не е първата бързо изгряла звезда, която в миналото е участвала в порнографски филми.

— Такива проблеми се уреждат постоянно — отбеляза Айрин. — Не убиваш човек заради някакъв си порнографски филм. — Поколеба се, преди да попита: — Какво ще кажеш?

— Зависи от филма.

— Ще дадем ли сценария на инспектор Брандън? — попита тя.

— Не и преди да разберем какво става.