Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (68)

Шейсет и осма глава

Двамата въоръжени охранители стояха на главния портал на комплекса. Беше три часът през нощта и се разсънваха с кафе и приглушени разговори за спорт и жени.

Нарушителят проучи плана на лаборатория „Солтуд“ по-рано през деня под прикритието на една горичка и установи, че най-слабо охраняваното място, през което можеше да проникне, беше товарната рампа. Катинарът изглеждаше много здрав, но за него това не беше проблем. Лесно се справяше с всякакви ключалки.

Носеше комплект ножици за рязане на тел, за да изключи алармената система, но не се наложи да ги използва. Просто отвори уреда и го изключи.

Премина през една странична врата, отвори още една ключалка, блокира още една аларма и влезе в тъмната сграда. Носеше със себе си фенерче. Около крушката му имаше метален екран, благодарение на който то хвърляше много тесен сноп лъчи.

Мина покрай няколко врати с табели „Само за персонала“. От любопитство отвори няколко и видя тъмни помещения с работни маси. На всяка маса бяха подредени различни инструменти и уреди. По закачалките на стената висяха бели лабораторни престилки и предпазни очила.

Той продължи по коридора и след като сви зад ъгъла, попадна в друго крило. Когато откри врата с табела „Изпълнителен директор“, отключи и влезе в приемната. Мина покрай бюрото на секретарката и спря, за да отключи вратата на кабинета. Кабинетът на доктор Реймънд Пери беше чист и подреден. Покрай една от стените имаше редица заключени шкафове за папки.

Той свърши това, за което беше дошъл, и тръгна да излиза от сградата, като заключваше вратите и включваше алармите. В далечния край на комплекса охранителите още пиеха кафе и разговаряха.

Той тръгна през горичката. Новата бърза кола го чакаше в гъстата сянка край пътя. Влезе в колата и седна на мястото до шофьора. Айрин завъртя ключа на стартера и подкара колата по пустото шосе.

— Предполагам, че всичко е минало по план — каза тя.

— Никакви проблеми — отговори Оливър. — Оставих бележника върху бюрото на изпълнителния директор. Тази сутрин първо него ще види.

— И ще се чуди как е попаднал там.

— Разбира се. Но той и компанията му са заинтересовани да мълчат. Освен това няма начин да разбере как бележникът се е появил отново.

Айрин се усмихна:

— Магия.

— Да, магия.

— Не се забави много. Очаквах, че ще ти бъде нужно повече време, за да преминеш през всички заключени врати и алармени системи.

— Лаборатория „Солтуд“ е сключила държавен договор. Затова и охраната им е на нивото на повечето държавни органи. Явно договорът е с фирма, която им е предложила най-ниската цена.

— Разбира се. Значи вече можем да заминем на сватбено пътешествие.

— Имаш ли предвид някое конкретно място?

— Чух, че Бърнинг Коув е романтичен избор за меден месец.

— Аз също — каза Оливър. — Имаме много път до Калифорния, но не бързаме. Можем да спираме на интересните места.

— Много ще се радвам — каза Айрин, като потупваше нежно кормилото. — Последния път, когато прекосих цялата страна, бързах много. Нямах време да разгледам забележителностите край пътя.

— Този път ще е различно.

— Да, ще бъде — съгласи се Айрин. — Този път се прибираме у дома.