Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Бърнинг Коув (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Girl Who Knew Too Much, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,6 (× 13 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2020 г.)

Издание:

Автор: Джейн Ан Кренц

Заглавие: Жена с тайни

Преводач: Нина Рашкова

Година на превод: 2017

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: Издателска къща „Плеяда“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2017

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Симолини ’94

Редактор: Лилия Анастасова

ISBN: 978-954-409-377-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/13466

История

  1. — Добавяне

Шейсет и втора глава

— Ако натиснеш спусъка, някой ще чуе изстрела — каза Айрин.

— Съмнявам се — отвърна Клодия и прекрачи неподвижното тяло на Хенри. — Тази вила е доста отдалечена. Всички знаят, че Оливър Уорд обича уединението. Дори човек да чуе изстрел, ще го вземе за шум от ауспуха на автомобил. Никой не очаква изстрели в първокласен хотел като „Бърнинг Коув“. Но аз не съм тук, за да те убия, Айрин.

— Не знам защо, но не ти вярвам. За съжаление ти си много посредствена актриса, Клодия.

— Мислиш, че знаеш всичко, нали? Искам само да поговоря с теб. Обърни се. Хайде да отидем в хола. Ще си побъбрим като две нормални жени.

Айрин не помръдна.

— Доколкото разбирам, в теб няма почти нищо нормално, Клодия. Имаш късмет, че се яви Хенри Оукс, нали така? Иначе какво щеше да правиш с охранителя на входната врата?

— Щях да се справя без проблем с него, точно както с Хенри Оукс.

Изведнъж Айрин си спомни съвета на Оливър, който й беше дал при срещата с компания младежи на един усамотен плаж. Никога не се обръщай с гръб към океана. Това винаги може да ти докара неприятна изненада.

„Клодия прилича на буйния прибой долу, при крайбрежните скали — помисли си. — Там има коварни течения.“ Всичките й жертви бяха нападнати в гръб. Сигурно е било непоносимо да ги погледне в очите. Или просто не се досещаше как да убива по друг начин. Според Оливър повечето трикове са съвсем прости и трудността се състои в това да се измисли нов начин за създаване на една и съща илюзия. Айрин отстъпи внимателно към хола.

— Казах да се обърнеш — нареди Клодия.

— И двете знаем, че не мога да направя това — изрече Айрин. — Поне докато не ми кажеш защо си дошла тук. Сигурно искаш да ми обясниш каква е твоята версия за случилото се, така ли е?

Спря до големия, отрупан с възглавници стол, на който Оливър четеше, и с изненада осъзна, че още стиска здраво чантата си.

Клодия застана в края на хола, на няколко метра от нея.

— Грешиш — каза тя. — Дойдох, за да обясня някои неща, преди още някой да пострада.

— Разбирам. Колко души точно пострадаха досега?

Очите на Клодия гневно блеснаха.

— Нямах друг избор — отвърна.

„Оливър все ми обясняваше какви са предимствата от отклоняване на вниманието“ — помисли си Айрин. Трябваше да накара Клодия да не спира да говори.

— Предполагам, че не всички филми, които направихте с приятелите ти в Сиатъл, са унищожени при пожара в студиото.

— Бети ни каза, че всички филми са изгорели, но излъга. Тя запази двата филма, в които участва Ник — „Нощи на острова“ и „В пиратски плен“.

— Кой запали студиото?

— Бети. Беше влюбена в Ник, нали разбираш? По онова време той беше просто Арчи Гътри. Но когато й каза, че отива в Холивуд с мен, побесня. Знаеше, че ако Арчи стане известен, с тези филми ще може да го шантажира и изнудва.

— Тя е убила режисьора и другия артист.

— Честно казано, не знам дали е имала намерение да убие този гаден режисьор и Ралф. Двамата са били там онази нощ. Може да са били дрогирани. И двамата бяха наркомани и се друсаха с хероин.

— Кога разбра, че Бети е откраднала двата порнофилма?

— Тя започна да изнудва Ник веднага след пускането на първия му филм — „Море от сенки“. Обади се по телефона и му каза колко пари иска. Ник се паникьоса. Мислеше да отиде направо при Ърни Огдън, но аз знаех, че това ще е катастрофа. Ник наистина беше многообещаващ актьор, но още не беше истинска звезда. Знаех, че от студиото не биха дали пари, за да платят на изнудвачите, а по-скоро биха го изхвърлили. Казах на Ник, че аз ще се погрижа за всичко.

— Той вярваше ли ти?

— Разбира се — усмихна се Клодия. — Той има нужда от мен и знае това. Преспах с трима различни режисьори, за да му уредя първите пробни снимки. Аз измислих името Ник Тримейн. Аз започнах работа на щанда за закуски в „Улуъртс“ и свалях по баровете пътуващи бизнесмени, за да плащам наема. Правех всичко това, за да може Ник да се съсредоточи в работата си.

— Как стана негова лична секретарка?

— След пускането на „Море от сенките“ стана ясно, че жените много харесват Ник Тримейн. Отговорникът за рекламата в студиото искаше Ник бързо да се разведе. Така било по-добре за имиджа му.

Айрин не можеше да повярва.

— Нима с Ник Тримейн сте били женени? — попита тя.

— Толкова ли е трудно да повярваш?

— Не — рече Айрин. — Сега всичко започва да ми става много по-ясно.

— От студиото казаха, че ще ми платят шестседмичен престой в Рино, докато уредя развода. Срещу една нищожна сума трябваше да изчезна от живота на Ник.

— Платили са ти, за да се разведеш?

— Да, но не достатъчно, за да компенсира това, което щях да загубя в бъдеще и жертвите, които бях направила. Бях сигурна, че ако не направи някоя огромна грешка, само след няколко години Ник ще струва милиони. Като негова съпруга щях да получа част от тези пари.

— Но като негова бивша съпруга нямаше да получиш нищо.

— Не беше честно — каза Клодия. — Ник настояваше да се разведем. Заплашваха го, че ако не се разведе, ще анулират договора му. Накрая се съгласих, но му казах, че в замяна искам да измисли начин как да съм постоянно до него. Напомних му, че съм най-добрата му приятелка. Казах му, че сега, когато става известен, единствената, на която може да се довери, е тази, която му е била приятелка и любовница преди.

— Той обичаше ли те?

Клодия изсумтя:

— Арчи никога не е обичал друг освен себе си. Но ми беше длъжник и убеди хората от студиото да ме назначат като негова лична секретарка. Съгласиха се. Единственото нещо, което ги интересуваше, беше Ник Тримейн да не е женен.

— Значи ти отиде в Рино, разведе се, смени името си и стана лична секретарка на Ник Тримейн.

— Обикновена холивудска история — каза Клодия. — Но след това започна изнудването.

— Как разбра, че изнудвачката е Бети Скот.

— Не беше трудно. По това време режисьорът и Ралф бяха мъртви. Никой друг нямаше достъп до тези филми. Ясно беше, че „Нощи на острова“ и „В пиратски плен“ са у Бети.

— И ти реши да се отървеш от нея.

— Казах й, че ще й дам парите, и взех влака за Сиатъл. Уговорихме се да се срещнем в общежитието някоя вечер, когато всички останали излизат да се забавляват. Качих се до нейната стая и тя излезе в коридора. Когато разбра, че не нося парите, побесня. Опитах се да я вразумя. Казах й, че и двете можем да изкараме много пари, ако изчакаме Ник да стане по-известен. Тя ми се изсмя в лицето и каза, че предпочита сигурните неща.

— Тогава ли я уби?

— Тази кучка ме нарече провалена актриса. — Клодия едва ли не викаше от гняв. — Когато се обърна да влезе в стаята си, аз грабнах вазата от масата и я ударих.

— Бети Скот беше намерена във ваната.

— Не беше лесно да я завлека до ваната, повярвай ми.

— Ами какво стана с филмите?

— След това претърсих стаята и намерих двете кутии с филмите.

Клодия отново се овладя:

— Сега притежавам негативите на порнографските филми, в които участва Ник Тримейн. Те са опасни като динамит, защото и в двата има сцени, в които Ник Тримейн прави любов с Ралф.

— Това със сигурност може да съсипе кариерата на Тримейн.

— Определено — каза Клодия. — Но изборът на подходящ момент е много важен. Само след година, когато Ник стане новия Кларк Гейбъл, тези филми ще струват цяло състояние. Студиото ще плати колкото поискаш, за да получи негативите.

Айрин успя да отвори чантата си зад стола и бръкна в нея. Стисна малкия пистолет.

— Да се шантажира голямо студио е много опасно — отбеляза.

— Да не мислиш, че не зная? — отвърна другата жена. — Мисля да изчезна за известно време, преди да се захвана с някакъв бизнес.

— А Арчи — Ник Тримейн — вярва ли, че смъртта на Бети е случайна?

— Вярваше или искаше да вярва. Но вече започва да се съмнява. Понякога ме гледа така, сякаш вече не може да ми се довери. Онази репортерка от „Дочуто под секрет“ му мътеше главата.

— Уби Пеги Хакет, защото се беше добрала до случая с порнографските филми, нали?

— Трябваше да се отърва от нея. Проникнах в дома й и я изчаках на горния етаж, скрита в един шкаф в коридора. Имах голям късмет, защото тя изпи няколко чаши мартини и след това реши да се изкъпе във ваната.

— Ръженът за камината липсваше. С него ли я уби?

— Тя ме чу в последния момент и вече нямаше време за губене.

— Защо уби Глория Мейтланд?

— Много се увърташе около Ник. Имаха връзка. Той веднъж се напи и направи грешката да й разкаже за тези ранни филми. След като Ник я изостави, тя започна да го преследва и да му досажда. Огдън й плати, за да се разкара, но тя продължи да тормози Ник.

— Защо дойде при Ник в Бърнинг Коув?

— Каза, че ще му даде последен шанс да възстановят връзката си. След това се скараха.

— За този скандал споменава икономът на хотела.

— Ник е избухлив. Вбеси се и каза на Глория, че повече не иска да я вижда. Аз внимателно я следях. Никой не забелязва личните секретарки на звездите. Тя прекара следващата вечер сама. Отдаде се на пиене във фоайето. Това не беше типично за нея, тя обичаше да има хора около себе си. Когато си тръгна, я проследих. А щом влезе в спа центъра, знаех, че нещо ще се случи. Пресрещнах я, а тя ми се изсмя и ме увери, че ти ще дойдеш всеки момент. Каза ми, че ако й дам повече пари отколкото ще й дадат от „Дочуто под секрет“, ще си мълчи.

— С какво я удари?

— С камък от градината — каза Клодия.

— Натика я във водата, за да я удавиш, а след това се опита да убиеш и мене.

— Тогава още не знаех какво знаеш и какво си видяла. Не се сещах какво друго мога да направя. Когато успя да избягаш, се уплаших. На другата сутрин новината за удавянето на Глория Мейтланд беше на първата страница на „Дочуто под секрет“. Ти споменаваше, че може би е замесен и Арчи. Огдън се обади и настояваше да разбере какво става.

— А на теб ти стана ясно, че си загубила контрол над ситуацията. Ърни Огдън се захвана да оправя нещата. Изпрати човек да претърси апартамента ми. Изгони ме и дори ме уволни.

— Това беше достатъчно да те накара да млъкнеш, но ти не се отказа — отбеляза Клодия. — Огдън каза, че няма за какво да се притесняваме, но аз знаех, че греши.

— И тогава ти скрои план да ме отстраниш при пожара. Огдън участва ли в този план?

— Не, той нямаше представа колко висок е залогът. Въобразяваше си, че след като уреди да те уволнят, статията за Мейтланд няма да излезе и положението е под контрол. Но аз бях сигурна, че ти няма да спреш.

— Страхуваше се, че рано или късно ще направя връзка между убийствата и тези порнофилми. Използва горката Дейзи Дженкинс, за да ме примамиш в онзи склад. Ти я уби. Щом Ърни Огдън не е замесен, как успя да изпратиш Спрингър и Далас да предизвикат пожара?

— В студиото не е тайна, че Огдън ползва услугите на един холивудски сводник, когато иска да отстрани някого със сила. Обадих се на сводника и му казах, че господин Огдън иска Спрингър и Далас да сплашат една нахална журналистка. Казах му, че знам точно къде ще бъдеш онази вечер, а също, че господин Огдън иска да запалят склада.

— Но не желаеше да рискуваш, нали? Първо трябваше да се убедиш, че съм мъртва.

— Чаках те при стария навес за лодки, но всичко се обърка.

— Защото Оливър Уорд дойде пръв и ти знаеше, че сигурно е въоръжен.

— Сетих се, че щом те придружава, той се е усъмнил дали това не е клопка. Затова се скрих и чаках да пристигнат Спрингър и Далас. Мислех, че ще имам късмет двамата с Уорд да изгорите при пожара.

— Но това не се случи.

— Всичко беше тръгнало наопаки. — Гласът на Клодия се повиши от разочарование и гняв.

— Я да видим дали си изясних всичко — каза Айрин. — В началото уби Бети Скот, а след това още трима души, за да заличиш следите от това престъпление. Мисля, че това ми е достатъчно, за да напиша материала си. Утре сутринта ще бъдеш на първите страници, Клодия Пиктън. Честито.

— Я млъкни! — Секретарката направи рязко движение с пистолета си. — Хайде вън. По-живо.

Айрин погледна пръта в ръката на Клодия.

— По главата ли ще ме удариш и ще ме хвърлиш в плувния басейн? Сигурно се шегуваш? Как ще обясниш смъртта на горкия Хенри Оукс?

Клодия се усмихна:

— Пак сбърка. Всички ще си помислят, че това е пистолетът на Хенри Оукс. Ще предположат, че той те е застрелял, а след това сам се е гръмнал. Ще излезе, че всички убийства са извършени от един побъркан почитател.

— Възнамеряваш най-накрая да промениш сценария на убийствата.

— Това е последната сцена и трябва да е различна.

Айрин плъзна поглед край Клодия.

— Чухте ли достатъчно, детектив?

Клодия не си направи труда да погледне през рамото си.

— Не съм толкова тъпа, че да се хвана на този номер.

— Струва си да опиташ.

— Хайде мърдай.

— За да ме застреляш в гръб. Наистина ти е трудно да правиш тези неща лице в лице, нали?

— Казах да се обърнеш. Хайде вън! Веднага!

— Разбирам, че мислиш да ме застреляш и искаш да ме довършиш в басейна. Кажи ми, защо обичаш да използваш вода? Дали защото така инсценира първото убийство, или това има някакво друго значение?

— Обърни се, по дяволите!

Клодия вече трепереше от гняв.

Айрин послушно започна да се обръща, сякаш се готвеше да излезе на терасата.

След това извади с рязко движение пистолета на Хелън от чантата си и залегна на земята зад креслото.

— Стани! — изкрещя Клодия.

Прикривайки се зад креслото, Айрин показа пистолета в ръката си.

— Махни се от тази къща — каза тя. — Бягай, докато не е станало късно.

Видът на оръжието сякаш парализира Клодия. Гледаше ужасено пистолета.

— Хвърли го или ще стрелям, кълна се — изрече Айрин, прикрита зад грамадното кресло. — Ти и да стреляш, ще уцелиш креслото. Обаче аз няма как да не те улуча от толкова малко разстояние.

— Да! — прошепна Клодия. — Върви по дяволите, няма да го хвърля.

Тя залитна назад и натисна спусъка.

Пистолетът изгърмя оглушително, но Айрин смътно осъзна, че не е мъртва. Куршумът се заби в дебелата тапицерия. Очевидно Клодия също не беше много опитна в стрелбата. Айрин пак се прикри зад креслото и натисна спусъка на пистолета на Хелън. Не си направи труда да се прицели, само се опитваше да изплаши Клодия до смърт.

Чу се щракване, но нищо повече.

„Засечка или нещо подобно“ — помисли си тя. Знаеше толкова малко за пистолетите, че дори не можа да предположи какво не беше наред. Оливър беше прав относно ненадеждността на огнестрелните оръжия.

Вече нямаше какво да губи и реши, че няма смисъл да клечи зад креслото и да чака Клодия да й пръсне главата. По-добре беше да умре в битка. Скочи на крака и хвърли ненужния пистолет по Клодия. Тя инстинктивно се сниши и отново отстъпи. Този път се спъна в неподвижното тяло на Хенри Оукс и почти загуби равновесие.

Айрин грабна ръжена от желязната поставка до камината и замахна.

Това беше последното нещо, което Клодия беше очаквала.

Объркана и загубила чувство за ориентация, отново се спъна и погледна към земята, търсейки начин как да заобиколи тялото на Хенри Оукс. Изглеждаше хипнотизирана от вида на побеснялата жена, която приближаваше към нея с тежкия ръжен. Може би си спомни случаите, когато беше използвала подобно смъртоносно оръжие, за да повали жертвите си в безсъзнание, след което ги удавяше. Навярно просто се паникьоса. Олюля се назад и се удари силно в шкафа за алкохолни напитки. Конвулсивно натисна спусъка, но беше толкова паникьосана, че дори не се опита да се прицели. Пистолетът отново изтрещя, но куршумът се заби в тавана.

Айрин държеше ръжена като меч и го насочи право към корема на Клодия.

Тя залитна настрани в отчаян опит да избегне ръжена. Препъна се и се свлече на земята. Пистолетът падна от ръката й. Айрин се завъртя и изрита пистолета на достатъчно голямо разстояние, така че другата жена да не може да го достигне. Айрин хвана ръжена с две ръце и застана над Клодия.

— Само да помръднеш, ще ти разбия главата точно както ти разби главата на Пеги — заплаши я.

Свита на пода, Клодия я гледаше втренчено:

— Ти си луда.

— Точно така, в момента наистина съм луда.

Вратата се отвори с трясък.

— Никой да не мърда — прогърмя гласът на Оливър. Гласът, с който навремето наелектризираше публиката.

За миг двете жени замръзнаха на местата си. След това погледнаха към Оливър. Той държеше пистолет.

— Вече може да оставиш този ръжен, Айрин.

Тя отстъпи встрани от Клодия. Дишаше тежко.

— Тя е убила Пеги — каза. — Убила е всички.

— Разбирам — отвърна Оливър. — Няма да убива повече. Остави ръжена.

Айрин погледна ръжена и осъзна, че още го стиска здраво в ръка. Пое дълбоко дъх.

— Добре — каза и постави внимателно ръжена на мястото му. — Охранителят. Мисля, че Хенри Оукс му е причинил нещо. Спомена нещо за бараката с градинските сечива.

Друг охранител се появи на вратата. Лицето му беше почервеняло от тичане. Той погледна Оливър в очакване на нареждания.

— Намери Ранди Сийтън — каза той. — Може да е ранен. Първо го потърси в бараката с градинските сечива.

— Да, господине.

Охранителят изхвърча навън.

Айрин коленичи до Хенри Оукс. Постави два пръста на врата му и едва не се срина от облекчение, когато усети пулса.

— Жив е — прошепна.

— Прибери пистолета, Честър — тихо каза Оливър. — Ползвай носна кърпа. Сигурно има отпечатъци.

— Да не мислиш, че не знам — промърмори той. Извади една кърпичка от джоба на гащеризона си и взе с нея оръжието.

Откъм вратата се чу глас.

— Какво става тука? — попита Ник Тримейн. Влезе и се закова на място. — Клодия, какво си направила?

Оливър го погледна:

— По-интересният въпрос в момента е ти какво правиш тука?

Ник отмести поглед към Айрин. Изглеждаше смаян.

„Сигурно си представя как кариерата му се сгромолясва“ — помисли си тя.

— Не можех да я намеря — обясни той с приглушен и сломен глас. — Никой не знаеше къде е. Това не е типично за нея. Обикновено стриктно се придържа към ежедневните си задължения. Отидох до приемната и попитах дали са я виждали. Казаха, че не са. Но телефонистката от централата на хотела каза, че напоследък са я търсили от Сиатъл. Това ме накара да се усъмня, че нещо не е наред.

— И затова дойде тук — каза Оливър.

Ник простена:

— Да. Страхувах се, че е решила да се разправя с госпожица Глейсън и може да извърши нещо ужасно.

Охранителят със зачервеното лице се появи запъхтян на вратата.

— Намерих Ранди — изрече задъхано той. — Вързан е в бараката. Не е ранен, но май му е зле. Каза, че дошъл някакъв работник и казал, че са го изпратили да отстрани повреда на водопровода. Ранди се усъмнил. Обърнал се да почука на вратата и да провери дали някой е викал водопроводчик. Това е последното нещо, което си спомня.

— Върви да се погрижиш за него — нареди му Оливър. — Аз ще се обадя на детектив Брандън.

— Недей — изкрещя Клодия и с мъка се изправи на крака. — Не може всичко да свърши така.

— Грешиш — каза Айрин. — Наистина ще свърши така. И то веднага.

Клодия избухна в сълзи. Обърна се към Ник:

— Имаш нужда от мен, Арчи. Ние сме екип. От студиото знаят и ще ме защитят.

— Няма — заяви Оливър. — Няма да те защитят. Ти не си звезда, а само секретарка на Ник Тримейн. Лесно ще те заменят.

Клодия не издържа и отново избухна в сълзи. Никой не се опита да я утеши.

Оливър погледна Айрин, която чакаше да й се обадят.

Очите му, обикновено безизразни, сега излъчваха силна емоция.

— Сигурна ли си, че се чувстваш добре.

— Не — каза тя. — Ще се почувствам добре веднага щом се добера до пишеща машина.