Джейн Ан Кренц
Жена с тайни (7)

Седма глава

— Нали пиявицата Мейтланд нямаше да бъде проблем? — Ник Тримейн захвърли на масата „Дочуто под секрет“. — Какво, по дяволите, се обърка?

— Не зная.

Клодия Пиктън притисна бележника до гърдите си и се опита да сдържи тревогата си. Работата й зависеше от спокойствието на звездата и отговорността беше нейна.

— Господин Огдън ме увери, че всичко е под контрол.

Ник я посочи обвинително с пръст.

— Нищо подобно. В „Дочуто под секрет“ пише, че се носи слух за връзка между мен и онази Мейтланд. Всеки, който прочете статията, ще заключи, че Мейтланд ме е последвала в Бърнинг Коув. Че ме е заплашила със скандал. И това е вярно, по дяволите. Доказва мотив за убийство.

— Сигурна съм, че всичко ще се нареди — каза Клодия. В момента тя всъщност се защитаваше. — Полицията класифицира смъртта на Мейтланд като трагичен инцидент. Никой не я определи като убийство.

— Никой, освен долнопробен, клюкарски вестник. Това е достатъчно.

— Отново телефонирах на господин Огдън преди няколко минути — отвърна тя, насилвайки се да говори успокоително. — Той каза, че няма място за тревога. Каза да продължиш почивката си в хотела, все едно нищо не се е случило. Ако напуснеш по-рано, само ще предизвикаш подозрения.

Ник я погледна свирепо, след това наперено се запъти към остъклената врата, от която се излизаше във вътрешния двор.

Дворът с градина беше с ограда и през плетеницата от ковано желязо се виждаха заливът и океанът. Танцуващите отблясъци върху повърхността на водата бяха така ярки, че заслепиха Клодия.

Мисълта, че Ник кипи от яд, беше достатъчна да опъне нервите й до скъсване. Имаше работа, за която повечето жени в Америка биха продали душата си. Беше лична секретарка на Ник Тримейн. Само ако знаеха истината тези жени. Мечтаната й работа се бе превърнала в кошмар.

В първия си филм „Море от сенки“ той имаше поддържаща роля, но успя да грабне вниманието във всяка сцена, в която участваше. След това го избраха за главната роля в „Късметът на измамника“ — неговият втори филм. Филмът го изстреля право към звездите. Клюкарските списания не преставаха да пишат за него. Почитателките му примираха за него. Говореше се, че Стенли Банкрофт, който играеше главната роля, го ударил на пиене, после минал на кокаин, за да лекува депресията си.

— Огдън трябваше да се оправи с Мейтланд, преди тя да ни докара тази неприятност — каза Ник.

Загледа мрачно пейзажа. Клодия го наблюдаваше и се опитваше да отгатне настроението му. Звездите бяха ужасно своенравни и Ник Тримейн не правеше изключение. Най-смущаващо беше, че можеше както се смее, за миг да го обхване гняв. Това беше една от характерните черти на таланта му, но пък изнервяше хората с поведението си.

— Господин Огдън каза, че е дал на Мейтланд парите, които е поискала — каза Клодия. — Беше сигурен, че ще изчезне.

— Но не изчезна, нали? — Той не се обърна. — Вместо това ме проследи до Бърнинг Коув. И сега е мъртва, а онази проклета репортерка от „Дочуто под секрет“ все едно подмята, че аз съм убиецът.

— Господин Огдън каза, че персоналът на хотела ще те пази от журналисти.

— Лесно му е на Огдън. Неговото бъдеще не е заложено на карта. Какво се очаква да правя през следващите две седмици? Да се мотая около басейна и да се наливам с мартини, докато се крия от журналистите ли? Или да ходя на масаж. Това със сигурност ще бъде предмет на интересна клюка, не мислиш ли? Виждам и заглавието: „Актьор се радва на вниманието на прелестна масажистка в спа комплекса, където любовницата му се удави“.

— Сигурна съм, че всичко ще бъде наред. Господин Огдън ще се оправи с полицаите и с хотелиера. Ще се споразумее и с редактора на „Дочуто под секрет“. Това му влиза в задълженията. Студиото му плаща да урежда проблеми като този. Знае си работата. Не се съмнявам, че е попадал и на по-неприятни ситуации.

— По-неприятни от обвинение в убийство! — Ник се извърна. — Огдън има влияние в Ел Ей, но ние сме в Бърнинг Коув. Нещата тук може да се окажат различни.

— Не е така — възрази бързо Клодия. — Парите са сериозен аргумент. Огдън разполага с финансите на студиото. Може да подкупи полицаи и съдии в Ел Ей. Какво пречи да подкупи ченгетата на Бърнинг Коув?

— Отказвам да стоя в тази вила, докато някаква си репортерка от долнопробен вестник саботира кариерата ми. Твърде много се трудих да стигна дотук. Проклет да съм, ако се оставя да ме съсипе тази кучка Глейсън.

Клодия стисна здраво бележника си.

— Какво искате да направя?

Ник я погледна с блеснали от гняв очи. За разлика от много холивудски звезди, които разчитат на външен вид и на минимален талант, той беше талантлив актьор. Беше надарен със свръхестествена способност да изразява емоции в много широк диапазон — от стаена страст до смразяващ гняв. Не пречеше, че от красотата му секваше дъхът. Лицето му беше изваяно, с високи скули, фигурата — атлетична. Черната му коса беше подстригана късо и пригладена назад по модата, въведена от такива като Кари Грант и Кларк Гейбъл. Блестеше от брилянтин, но поставен с мярка.

Камерата обичаше Ник. Жените — също.

Клодия беше започнала да мисли, че жените ще го провалят. Холивудските списания го наричаха „неустоим“ и той взе, че им повярва. В резултат се занизаха афери за по една нощ и краткотрайни любовни връзки. Беше неизбежно рано или късно да се оплете в история като тази с Глория Мейтланд.

— Според слуховете в хотела репортерката, която е написала статията, още е в града — каза Ник.

Гласът му прозвуча замислено.

— Вярно е — потвърди Клодия и си отдъхна, понеже той като че ли се поуспокои. — Господин Огдън е разпитал шефа на полицията тук и е научил в кой хотел е отседнала.

— Говори с нея. Предложи й нещо изключително.

Шокирана, тя го зяпна.

— Не разбирам. Какво изключително нещо.

— Интервю, което ще дам само на нея, глупачке. Тя ще се побърка от радост, че лично ще разговаря с Ник Тримейн. Всеки журналист ще се побърка, особено при обстоятелства като тези.

Клодия преглътна.

— Мислиш ли, че е разумно? Господин Огдън ми нареди да те пазя от журналистите.

— Огдън е в Ел Ей, аз съм в Бърнинг Коув. Моята кариера е заплашена. Ще разреша проблема. Уреди среща още днес.

Искаше й се да възрази. Мисълта да не спази нарежданията на Огдън я плашеше. Но Ник Тримейн веднага щеше да я изхвърли на улицата, ако реши, че не му е от полза.

Мина й през ума, че идеята за ексклузивно интервю може би не е толкова лоша. Ник положително умееше да очарова, когато има изгода. Нямаше причина Айрин Глейсън да не се поддаде на чара му.

— Веднага ще я потърся.

Спусна се към входната врата на вилата.

Когато се озова невредима навън, спря и пое дълбоко дъх няколко пъти. Въздухът беше топъл и благоуханен. По-рано имаше лека мъгла, но слънцето в късния септември я прогони. Сега небето сияеше с някакъв неземен нюанс на синьото.

След като нервността й премина, тръгна по пътеката, покрита с каменни плочи, която се виеше през свежата зеленина в парка на хотела. Ник обитаваше една от частните вили — „Каса дел Оро“, а нейната стая беше в главната сграда. Уединените вили с градини и прекрасен изглед бяха запазени за звезди и за други гости, готови да платят куп пари за лукса и усамотението.

Хотелът „Бърнинг Коув“ се издигаше на възвишение над висок, скалист бряг. В подножието му се разбиваха вълните и обливаха с бяла пяна девствения бряг. Главната сграда и вилите бяха построени в испански колониален стил. От онова, което беше видяла — къщите, хотелите, пощенската станция и бензиностанцията бяха в същия архитектурен стил — бели, варосани стени, червени керемидени покриви, покрити алеи.

„Като от холивудски филм е този град — помисли си тя. — И точно както във филмите, никога не се знае какво става зад кадър.“

Реши, че мрази Бърнинг Коув.